От няколко месеца си казвам една мантра всеки път когато усетя, че нещо ме ядоса, изнерви или е твърде предизвикващо моите разбирания и ценности. И учудващо за мен, но тази мантра започна осезаемо да променя живота ми. Т.е. започна много силно да променя начина, по който приемам това, което се случва и то вече не изглежда толкова емоционално заредено, изнервящо и неприятно. И по този начин аз минавам през каквото се случва много по-неутрално, лесно и понякога дори приятно за мен.

Мантрата е изключително проста. Но установих, че смисълът, който стои зад нея й създава огромната сила, която има.

Затова ще разкажа накратко за смисъла й, и после ще споделя коя е мантарата.

Основната идея е, че нещастието (страданието в някоя от неговите форми) идва при нас само когато ние НЕ сме ок с това, което е.

Т.е., когато това, което се случва не е това, което искаме да се случи. Или не е това, което сме очаквали да се случи. Или не е това, което сме планирали да се случи. Или когато това, което се случва много противоречи на нашите лични разбирания и ценности.

Ако обърнете внимание на всяка една ситуация, която ви е изнервяла до сега, ще разберете, че това, което реално се е случило е едно от горните неща (а не ситуацията сама по себе си).

Когато това, което се случва не е ок за нас, то създават в нас дразнение, гняв, негативност, недоволство, напрежение. Обикновено, когато става дума за по-големи ситуации, ние можем да забележим когато това дразнение започват да се надигат в нас и евентуално да се справим с него. Но, когато ситуациите са много дребни, ежедневни неща, тази негативност се случва доста незабележимо. Ние просто сме свикнали с тези мини ситуации и тези мини негативностти и те просто си вървят незабелязано на бекраунд вътре в нас. Тези дребни ситуации обаче създават негативни емоции в нас, които  се натрупват през деня и често ни карат да се усещаме наистина изморени в края на деня си.

Ето какви дребни ситуации имам предвид.

Например, наскоро ходих в супермаркета до нас и нямаше един плод, който аз много обичам и много исках да си купя. Но точно в този момент нямаше от този плод в супермаркета. В този момент аз забелязах как започвам да се изнервям и да си разказвам нещо от сорта на: „Как може да не зареждат от този плод? Как може да не следят, че е свършил? Защо не са се погрижили за това? Днес специално исках точно този плод да си купя! И без това не ми харесва да идвам в супермаркета, сега още повече не ми харесва! Какво искат, в друг супермаркет ли трябва да започна да ходя?“ и т.н., и т.н. Това е просто моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо не е каквото го искаме да е. И това ми създава мини неприятно състояние.

Или пък, един ден по главната улица видях една дама, която беше само по високи токчета с изключително изразян бански, почти гола да седи посредата на главната улица и да говори по телефона. Градът, в който живея е топъл, туристически град, събирателна точка за много хора от целия свят и може да видиш наистина всичко. Но това ми дойде в повече и в този момент забелязах как започвам да осъждам и да си разказвам нещо от сорта на: „Е, това вече е прекалено! Кому е нужно?! На главаната улица си, по дяволите, почти гола?! Наистина ли това е Ок за теб?!“  и т.н., и т.н. Отново – това е моята автоматична нормална човешка негативност, която възниква, когато нещо предизвика моите лични разбирания и ценности. И това ми създава мини неприятно състояние.

По същия начин се изнервих на един човек, който в апартамент до нас, в неделя следобед така си беше надул музиката, че беше вдигнал целия квартал на крака, без да се съобрази с абсолютно никой около себе си. Моята инстинктивна реакция беше веднага да се ядосам, да му направя забележка (той не спря) и след това поне още 2 часа си разказвах колко несъобразителен е този човек, как така изобщо не му идва на ум, че някой може да иска да си почивка в неделя и т.н. Да не говорим, че в момента рутината около графика ми е променена и това ми създава още повече дискомфорт, ами сега и не мога да си почина в неделя. Още повече, че документите, които съм подала за еди си какво, вече две седмици седят в общината и никой не ми връща обратна връзка дали има придвижване на случая……. знаете как човек скача от едно негативно нещо на друго, нали? Така и си минаха още 2-3 часа изнервеност и негативни емоции.

Хиляди дребни ситуации, около които се сещаме за още хиляди други дребни ситуации, които ни създават мини изнервеност и които нон стоп ни изкарват от вътрешния мир, който повечето от нас искаме да усещаме.

Един ден забелязах всичко това, което се случва на бекграунд в мен и започнах да мисля какво наистина се случва тук. И… беше това, което отдавна знам – когато ние не сме Ок с това, което се случва, това създава страдание в нас. Осъждане, неприемане, недоволство, негативност, няма значение – някаква форма на страдание с негативни емоции възниква в нас и започва бавно да иска да се надгражда с още и още ситуации. В един момент човек може да получи силна мозъчна мъгла от негативни емоции, заради именно такива дребни ситуации, които изглеждат незначителни, но се натрупват и започват да ни държат в неприятно състояние. Ограбват капацитета ни да бъдем трезви, будни и радостни. Ограбват способността ни да присъстваме в наистина качествени емоции и състояние.

Тогава един ден интуитивно ми дойде на ум да си кажа „Ок е“.

За всичко, което си казвам, че не е ок и после създавам истории, с които допълнително да си разказвам колко много не е ок – Ок е.

Ок е да е такова каквото Е.

Ок е, че няма точно този плод, точно в този ден, точно в този час в супермаркета. Ок е.

Ок е, че дамата е решила да се облече по начина, по който тя си е решила да се облече. Ок е!

Ок е, че някой в неделя следобед е решил да усили музиката до дупка без да се съобрази. Ок е.

Ок е, че рутината ми не е както искам да е в този момент и трябва да се промени за някакъв период.

Ок е, че нещата не се случват както бях планирала да се случат.

Ок е, че в администрацията са по-бавни отколкото искам да бъдат.

Ок е, че изоставам със задачите си този месец.

Ок е, че не мога да започна това, което исках да започна, тогава когато исках да го започна.

Ок е, че не съм в най-доборото си състояние.

Ок е.

Изведнъж целия товар, който усещам сякаш пада. Цялата артилерия сили, който съм впрегнала да контролирам да е така както го искам да е, се отпускат.

И всичко става по-леко.

Започнах за всяка една ситуация, която усетя, че предизвиква в мен стрес, недоволство, гняв, срам, вина или каквото и да е друго неприятно усещане, да си казвам „Ок е“.

И в момента, в който си го кажа, това, което се случва започва да изглежда много по-неутрално и спокойно. Ситуацията, която не харесвам е все още там, все още е неприятна, все още не я искам, но тя вече не е нещо, което ме изкарва извън центърът ми и не ми създава толкова много негативна реактивност. Тя става просто Ок.

Ок е.

Това е мантарата.

Всеки път, когато нещо ме изнерви или предизвика дори и най-малката негативна емоция – вдишвам дълбоко, издишвам и си казвам „Ок е“. И си спомням си, че наистина е Ок. Това веднага променя едновременно и мен, и ситуацията.

Понякога, когато умът ми се заяде и каже: „Не, този път вече не е Ок!„, си казвам: „Добре, аз как реално знам, че наистина е ок?“ (все пак, ние не искаме да се заблуждаваме, нали?)

Знам, защото това е, което се случва в този момент. В следващия момент може да е нещо друго, мога да го променя, но тук, сега – това е, което Е. И всяко спорене с реалността, с това, което Е – води до страдание.

Знам, защото вярвам 1000% в дълбоката интелигентност на живота и че той не би случил нещо, което не е ок. Дори и то понякога да изглежна ужасно отвън. Само и единствено моята лична интерпретация и ограничена човешка перспектива може да направи нещо да изглежда, че не е ок.

Но то, в дълбочината си, в същността си е Ок. Това, което Е, винаги е Ок.

И аз мога да си отдъхна. Мога да си спомня, че не е нужно да контролирам целия свят или всеки човек, или да осъждам това, което не е моя работа, което е непознато, неудобно, неприятно или неразбираемо за мен.

Единственото, което мога да направя, като съзнателен човек, който съзнателно е избрал да не страда, а да живее в истинско партньорство с Живота – е да приема това, което Е в този момент. Не защото се примирявам с него, а защото приемам, че това е което Е в този момент, в тази ситуация.

Ок е.

Това е мантарата.

Изключително проста, но фундаментално и феноменлано силна.

Имам само едно най-важно уточнение към тази мантра и ако четете моите постове и статии, най-вероято това уточнение няма да ви учуди. То е, че ние НЕ използваме мантрата „Ок е“, за да се примиряваме с това, което се случва и да не правим нищо. Със сигурност не! Ако има нещо да се направи, за да може ситуацията, която не харесваме да се промени и да бъде както искаме (и в много случаи наистина има какво да се направи) – нужно е да го направим, наша отговорност е да предприемем действие (особено, когато ства дума за по-големи и важни ситуации)! Например аз се оплаках на мениджъра на сградара до нас от човека с музиката и той повече не го е правил. Разбира се, мога също да отида и да споделя на мениджъра в супермаркета колко добре е да зареждат по-често този плод (може би е смешно, но аз реално мога да отида, да предприема някакво действие т.е. имам някакъв контрол в тази ситуация).

Но би било глупаво да ида да разказвам на дамата как трябва да се облече различно, защото… защото на мен не ми харесва?!?! Там където нищо не може да се направи – просто приемаме, че е това, което е. И го използваме като ситуация, с която да успокоим вечно обезпокоеното си от всички и всичко его. :)

Т.е., важното тук е, че ние не използваме мантрата Ок е, за да се примиряваме. Ние използваме мантрата Ок е, за да приемем това, което Е в този момент. За да запазим вътрешния си мир. Да останем центрирани. Защото знаем, че от тази база на приемане и спокойствие, ние сме в максимално адекватно състояние, за да преценим дали има какво да направим в тази ситуация и да измислим най-адекватно (дори креативно) решение за нея, за да е така както искаме. От позицията на гняв ние сме реактивни и се въвличаме в много неадекватни, изморяващи и губещи време реакции, а когато сме спокойни – това не само е по-щадящо за нас, ами и мозъкът ни е на линия да мисли трезво и да измисля адекватни, дори креативни решения за справяне с възникналата ситуация.

Мантрата „Ок е“ и неутралността, която тя създава в нас, ни помага да не влизаме в несъзнателно реакции и да спрем да тровим организма си, цялата си система, с тези хиляди мини негативни емоции всеки ден, по много пъти на ден.

Но… Ок е, дори и когато това се случи. :) То е част от човешкия ни опит.

Другари, не преувеличавам – Ок е е мантра, която има силата да промени живота ни.

Може още сега да я пробвате. Вземете една ситуацията, която много ви е изнервила или издразнила последните дни. Спомнете си я добре. Спомнете си за какво точно е била. Колко неприятна е била. И си кажете: Ок е! Ок е.

И просто си дайте няколко секунди да усетите отпускането, което се случва, когато си го кажете.

Велико, красиво усещане на отпускане в мъдростта на живота. И отпускане в нашият вече разширен капацитет да бъдем Ок с това, което Е. Каквото и да е то.

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)