Има само един начин целите, които си поставяме и идеите, които реализираме да ни носят истинска радост и дълбоко удовлетворение и той е – тези цели и идеи да бъдат базирани нашите лични, индивидуални дълбоки ценности.

Най-големият проблем тук е, че почти никой не говори за ценности. Не създаваме важност около тях. Повечето хора не знаят своите ценности. Друга част, интуитивно усещат кои са ценностите им и живеят подравнено към тях, но не са съзнателни, че това се случва. И много малко хора, наистина ясно знаят ценностите си, подравняват всичко, което правят около тях, знаят че го правят и това им създава истинска радост и удовлетворение. Дори когато не постигат целите си, за тях това не е провал, защото са работили по нещо, което е свързано с дълбоките им ценности – т.е. нещо, което истински вълнува сърцето им и => всяка стъпка се усеща, че си е заслужавала.

Когато някой влезе в моя мастърмайнд за създаване на визия или реализиране на идея, първото нещо, което прави е ясно да идентифицира своите лични, индивидуални ценности. Да си призная, отначалото сложих тази стъпка да е първа „по случайност“, просто защото не знаех къде другаде е добре да я сложа. Но с времето забелязах как започвайки да градим визията си и да реализираме идеите си на база на своите лични, дълбоки ценности Е първото, най-важно нещо, което човек може да направи. Защото когато се свържем с тези ценности:

• ангажираността ни да постигнем тези цели и идеи се увеличава експоненциално (защото най-накрая осъзнаваме, че това е наистина важно за нас. Ти се чувстваш дълбоко свързан с тези твои цели и идеи. И просто усещаш вътрешна спешност да ги случиш. Която спешност просто не е налична, когато ние не сме съзнателни за ценностите си)
• започваме да се наслаждаваме на процеса (защото когато правим неща, които са дълбоко близки на сърцето ни, всяка стъпка се усеща приятна)

А повярвайте ми – когато имаме силна ангажираност и умеем да се наслаждаваме на процеса на случване (колкото и неприятни неща да възникват по пътя) – няма невъзможни неща.

В моя мастърмайнд използваме едно упражнение, с което всеки идентифицира ценностите си. Предполагам може да намерите подобни в интернет. Когато хората идентифицират ценностите си, след това една от най-важните ми задачи е просто постоянно, в почти всяка среща, да напомням на всеки и да реферирам към неговите му лични ценности всеки път, когато има нужда да вземат решение или когато избират по какъв начин е най-добре за тях да направят нещо.

Всеки от нас има различни ценности, които са истински важни за него и го движат. Разбира се, някои от нас имаме подобни, но все пак, дори и в еднаквите ни ценности – всички имаме различни нюанси на тях, които са важни за нас. Това няма значение. Голямата сила тук идва от това ние реално да знаем тези ценности. Да сме наясно с тях, че ги има, че са важни за нас. Осъзнаваме колко задвижващи са те за нас. И колко удовлетворение получаваме, когато базираме всичко което правим на тях.

Днес искам да споделя с вас как може да използваме дребните ежедневните ситуции, които предизвикват гняв в нас, не само за да увеличаваме своята съзнателност, но и с ясната цел да идентифицираме и да затвърждаваме кои са нашите наистина дълбоки и близки за сърцето ни ценности. :)

Всяка ситуация, която създава гняв в нас е ситуация, която засяга някоя наша дълбока ценност. И следователно ние може да използваме тази ситауция, за да идентифицираме и да се свържем още по-силно с тази своя ценност и така тя да стане още по-силен двигател за нас.

Процесът, по който правим това е процесът, които по принцип давам за съзнателност. По-долу на кратко ще го опиша, а след това ще дам един пример с моя ситуация, за да обясня по-добре този процес.

1. Забелязване. Първата стъпка при съзнателността е винаги да забележим, когато дадена ситуация генерира гняв в нас. Ако не забележим, че това се случва – ние автоматично отиваме в негативни истории, наслагваме допълнителни нажежени емоции в ситуацията, може да реагираме по някои от нашите си не толкова адекватни начини, по които реагираме и т.н. Но ако забележим, че гневът се надига в нас – това отваря за нас възможност да работим със себе си и с тази ситуация. Дава ни възможността да трансформираме този гняв и да извлечем полза от ситуацията (в случая ползата е да идентифицираме и да се свържем още по-силно с някоя наша истински дълбока ценност).
2. Пауза. След като забележим, че гневът възниква в нас – паузираме. Най-важното е да си спомним да не правим нищо, а просто да паузираме. Вдишваме, издишваме и просто си даваме няколко секунди време. Даваме си възможност да си спомним, че искаме да останем центрирани. И искаме да използваме съзнателно ситуацията, която се случва. Стоим така няколко секунди и когато усетим, че имаме капацитета да се обърнем съзнателно към ситуацията, внасяме малко любопитсво и излседваме какво се случва с долните въпроси:

• Какво е чувството, което изпитвам в тази ситуация? Гняв или нещо друг?
• Каква е историята, която си разказвам за това, което се случва?
• Какво е вярването, което имам и което генерира тази история в мен?
• Каква е незадволената ми нужда, която възниква?
• Каква е дълбоката ми ценност, която става ясна за мен в тази ситуация?

      3. Избор. Вдишваме, издишваме и съзнателно избираме да пуснем гнева си от тази ситуация и да продължим по-леко напред с деня си. Това не винаги се случва бързо и лесно. Понякогато просто имаме нужда от известно време, в което яда да бъде в нас и да го усещаме. Това е изцяло Ок. Но понякога, само когато осъзнаем коя е нашата дълбока ценност – това дава истинско усещане за свързаност (и дори по някакъв начин дава усещане за победа), че ние съвсем естествено пускаме гнева и състоянието ни става доста по-подравнено и приятно почти на минутата. :)

Ок!

За да стане по-ясно как на практика се случва този процес, ще дам пример с една моя много ежедневна и дребна ситуация, която ми се случи преди около 2 месеца, но тогава толкова силно усетих силата на този процес и свързването с моите лични ценности, затова мисля, че е много добър пример (и честно казано тази ситуация може би ще ми стане емблематична при обяснението на връзката между раздразнение и ценностите ни). :)

Ценноста, за която става дума в тази ситуазия и която е една от моите най-силни ценности е точност (буквално „точност“ по отношение на точност във времето, но също така и точност в смисъл, че ако си казал нещо – задължително го правиш или ако си поел ангажимент за нещо – задължително го правиш). Ако работите с мен или ако сте част от най-близкия ми кръг, вие може да очаквате от мен гарантирана, 100-това точност за всичко. Дори и най-малкото нещо, което кажа, аз го изпълнявам. Това е нещо, което давам и което изисквам. И когато тази ценност е нарушена – това създава неприятно усещане в мен. Хората, които работят с мен може да имат най-различни недоволства спрямо мен, но винаги са казвали, че едно от нещата, които уважават в мен е моята точност. И когато аз влагам тази точност във всичко, което правя – това ми носи изключително удовлетворение.

За вас точността може да не е дълбока ценност и това е изцяло Ок! Не е нужно да бъде ваша ценност. И дори обратното на точност е също изцяло Ок да бъде ценност за някой човек. Идеята тук е, че лично за мен – точността е дълбока ценност. А ние именно работим със своите лични, индивидуални дълбоки ценности. Ценностите на другите са тяхна отговорност.

Та, докато бях в Куско, имаше един ресторант, където правят уникални пържени сладки картофи. Просто са уникално вкусни! :) И аз обичах от време на време да си купувам такива сладки картофи от там. Проблемът беше, че когато отидех да ги поръчам, хората ги приготвяха изключително бавно. Отнемаше им минимум 40 минути. И сега, понеже на мен не ми се чака – реших, че трябва да измисля workaround за тези картофи. Измислих го така, че да ида да поръчам картофите, после да ида на дневната си разходка и на връщане ще ги взема. Обикновено картофите отнемат 40 минути, моята разходка е около час, затова всичко се връзваше перфектно!

Отивам, поръчвам картофите, казвам ясно да са готови до 40 минути, тъй като ми е важно като се върна директно да ги взема и да тръгна. Те мятат глава, че са разбрали. Аз съм щастлива колко умно съм го измислила и отивам да се разхождам.

След един час се връщам (даже беше повече от час) и те ми казват: „О, здравейте, здравейте, още малко, само още малко и са готови картофите„. На 5-тата минута чакане започнах да усещам как раздразнението възниква в мен. На 15-тата вече си бях изнервена. Гласно започнах да недоволствам с целия му там антураж негативност: „Нали съм казала да станат както е обикновено до 40 минути. Минало е повече от час.“ и т.н.

След цели 20 минути, те ми дават картофите, аз видимо ядосана ги плащам и директно тръгвам, продължавайки да си мърморя колко не е ок всичко това. Когато повървях малко, най-накрая забелязах, че гнева вече доста ме е обзел и веднага паузирах. Дори физически, просто спрях за малко, вдишах, издишах и си спомних, че е Ок. Тези жени са наистина готини, наистина мили. Винаги се отнасят добре с мен. И ЗАЕДНО с това те са много бавни. И това е Ок.

В тази ситуация се случваше нещо повече от моите закъснели картофи, затова аз веднага започнах да си задавам магичните въпроси описани по-горе (магични са, защото те наистина имат силата да трансформират и нас, и ситуацията от нещо негативно в нещо истински полезно).

• Какво е чувството, което изпитвам в тази ситуация? Беше раздразнение, гняв, яд, недоволство.
• Каква е историята, която си разказвам за това, което се случи? Историята беше моята лична „go to“ негативна история, в която ако не съм съзнателна, автоматичо скачам в нея за почти всичко – „Те не се съобразяват с мен. Това не е уважително към мен“ и т.н.
• Какво е вярването, което имам и което генерира тази история? Не съм важна. Не се съобразяват с мен. Не ме уважават.
• Каква е незадволената ми нужда? Нужда да се съобразят с мен. Да бъда зачетена. Нужда да се почувствам важна. За повечето от нас, които сме израстнали в семейства, където не са ни отдавали голямо внимание като деца или от много рано сме загубили родители и просто е нямало кой да ни дава внимание – тази нужда е нещо, което винаги възниква силно на преден план. И ни кара да се въвличаме в разнични не много адекватни реакции и поведения. Аз вече съм доста съзнателна за тази нужда в мен, работила със себе си и вече много добре мога да контролирам неадекватните реакции, които обикновено възникват от нея. Колкото повече забелязваме тази своя нужда и реактивните поведения, които възникват от нея – толкова по-лесно започваме да ставаме неутрални към нея и така да ставаме все по-малко реактивни към света около нас (към хората и към това, което се случва).  Т.е. още тук, задавайки си този въпрос за нуждата, и осъзнавайки отговора му – за нас е огромна победа, защото осъзнаваме своите дълбоки незадоволени нужди, и така от тук насетне имаме възможност вместо да реагираме несъзнателно и неадекватно на тях, да ги комуникираме много ясно с най-близките си хора и заедно с това да изградим вътрешна сила, която да ни помага да сме по-неитрални към тези нужди и така да минаваме по-бързо, спокойно и лесно през ежедневните ситуации, които ни се случват.
• Каква е дълбоката ми ценност, която става ясна за мен в тази ситуация? Точност. Аз няколко пъти мислих как да направя така, че да изфабрикувам точност от едни от най-неточните хора, които познавам. Създадох, по мое мислене, гиниален план. :) И те пак закъсняха! Но това не е важно – аз няма да живея в една къща с тези дами все пак. По-важното е, че аз в този момент осъзнах още по-задълбочено колко силно ми е важна точността. В работата ми, в близките ми приятелствата, в личните ми взаимоотношения, във всичко малко или голямо, което правя. И още по-ясно осъзнах, че НЕ Е нужно да се извинявам с неща от сорта на: „Извинявай би ли си спазил това, което каза, че ще направиш?„. Защото това съм аз и точността е моя дълбока ценност. Няма за какво да се извинявам. Това просто се превръща във филтър за мен, през който бързо мога да преценявам дали хора и ситуации са Ок за мен или не. Моя отговорност е аз да информирам другите какво е важно за мен. От там насетне, който се съобрази да бъде точен – това е чудесен старт да бъдем близки. Но тези, които преценят да не са точни – с тях мога да съм познат, но не и близък. И в това няма нищо лошо! Няма лошо ако някой не се съобрази с нашите ценности. Все пак няма как да сме близки с всички хора. Цялото това нещо е лично за моя полза – да знам ясно кое е истински важно за мен, да мога ясно да го комуникирам с другите хора, да поставям граници около него и да наблюдавам кой се съобразява с тях и кой не. Сега аз вече не се извинявам на хората с нещо от сорта на: „Извинявай, дали би могъл да бъдеш точен за срещата ни, защото не съм ок със закъснения„. Или пък, да минимизирам себе си и когато някой закъснее да не му казвам, че това не ми е ок, а да си мълча, защото е „нещо дребно и трябва да се науча да се съобразявам с другите и т.н.“. Ами не, аз ясно знам, че това е моя дълбока ценност и на всички без притеснение комуникирам, че аз държа на нея. Някои се съобразяват и са точни. Други не. И двете са изцяло Ок. Отново – това е единствено и само в полза за мен – помага ми лесно и бързо да разбера с кого наистина бих се чувствала ок да е близко в живота ми и кой не. А когато внедря тази точност в работата си и всичко друго, което правя – (дори и за другите това понякога да изглежда странно) това ми носи огромно лично вътрешно удовлетворение, което не много други неща ми носят.

Пак казвам – за вас точността може изцяло да не е ценност и всичко описано до тук с точността да ви се вижда глупаво – Ок е. Идеята е вие за себе си да откриете кои са вашите лични, индивидуални дълбоки ценности. И да знаете, че това Е важно за вас, независимо колко дребно и неважно може да изглежда за целия останал свят. И вместо да си мислите, че вие нещо не сте Ок и че „не трябва да сте така“ – да си дадете ясно позволение, че това Е важно за вас. И съобразявайки се с това – то прави живота ви по-ангажиран, по-удовлетворен и по-лесен (защото служи като филтър за всички „неправилни“ за вас дейности, ситуации и хора).

Всяка ситуация, в която нещо или някой ни изнерви, ние може да я използваме, за да идентифицираме незадоволените си нужди и най-дълбоките си ценности и така да ставаме все по-малко реактивни към света около нас и все по-ангажирани със своите лични ценности и инкорпорирането им във всичко, което правим така че то да ни създава истинска вътрешна удовлетвореност.

 

Отмина времето на лозунги от сорта на: „ще ви дам 5 стъпки да сте щастливи и да постигните целите си„. Хората вече имаме много по-голяма съзнателност и индивидуални нужни, и следва да откриваме насоките, които работят лично за нас (а не да копираме нечия друга формула, която някой ни казва, че „винаги“ работи). Да базираме своите цели, работа и бизнес на своите лични ценности е една от най-важните крачки тук.

С процеса описан по-горе, може да използваме всяка една малка ситуация, за да идентифицираме своите лични ценности и да се свързваме по-силно с тях. Наградата за нас, когато правим това е, че тези наши дълбоки ценности, когато са ясни и съзнателни за нас, генерират огромна натурална мотивация в нас да изпълняваме целите и идеите си по един много по-ангажирам, вдъхновяващ, смислен и удовлетворяващ начин.

Каква невероятна възможност за нас, нали? :)

Та…

Коя е последната дребна ситуация, която ви е изнервила?

Коя е вашата лична дълбока ценност, която става ясна за вас от тази ситуация?

Как може да комуникирате тази ценност с хората около вас, така че те да се съобразят (или да не се съобразят с нея)?

И как може да инкорпорирате тази ценност в работата си и това, което правите, за да имате много по-голяма удовлетвореност?

Радвам се, че сме заедно по пътя напред. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)