Срещам се с много хора. Понякога прекалено много. И доста от тях са енергични, мотивирани, вдъхновени, но все още търсещи онова голямо нещо, което да ги грабне изцяло. Което да ги остави без дъх. Което да ги държи будни. И гладни. Което да им даде посоката. И смисъла.

В търсене на Голямото обаче, те сякаш изгубват себе си в Повечето. Повечето изживявания, повечето думи, повечето разговори, повечето приятели, повечето притежания. Сякаш с тях запълват онова празно пространство в себе си, за да му придадат форма и съдържание, и да не се чувстват толкова изгубени в него. Нощем, когато заспиват. Или в моментите, когато се чудят защо са тук. И има ли наистина смисъл.

Ако застанем от позицията на наблюдател, ясно може да видим една обща черта между тези хора. И тя не е, че са изгубили себе си по пътя, а че им липсва пространството, където да се роди и развие целта им. Всъщност не им липсва. Те просто са запълнили това пространство с други неща.

Преди около пет години намерих себе си в същата ситуация. Имах нужда да запълня гардероба си с дрехи, шкафа си с обувки, рафтовете със суверири, графика си със срещи, а ума си със знания. Сякаш имах нужда да трупам вещи, различни изживявания и информация, за да може те да ме формират като личност. Търсих пространство, в което да намеря себе си, а всъщност създавах притежания, контакти и спомени, в които все повече се изгубвах.

По същото време се запознах с идеята за изграждане на навик за разтребване. На непотребните вещи. Дрехи. Принадлежности. А след това и на непотребните мисли. Думи. Хора. Емоции. Качества. Навик, който обещаваше да ми даде пространството, където не само ще се роди целта ми, но и ще може да израсте. Тя в мен. И аз в нея.

Започнах с най-лесното – гардероба. Отворих го и реших, че ще изхвърля всичко ненужно. Имаше толкова много неща, които не бях носила отдавна. Неща, които не ми ставаха или ми бяха широки. Дори се учудих защо изобщо ги пазя. Напълних цял куфар с дрехи. Както ми беше обещано, чувството за лекота съвсем фино се промъкна в мен. Толкова фино, че събуди желанието ми да получа още от него.

След по-малко от два часа вече бях събрала още две торби със стари обувки и една с домашни потреби – все пак кому е нужно да има 18 вида свещи, особено когато се сеща да запали такава веднъж в месеца. Или да има два блендера при положение, че последната година не е ползвал нито един.

Може да ви потрябват някой ден? Едва ли! Ако ви потрябват ще поискате назаем.

Много са ви ценни и елегантни? Чудесно! Но в реалността вие не ги използвате! Те поддържат стара енергия в живота ви. Тази, която сте имали преди 3, 5, 10… 20 години! И ако искате нещо ново е нужно да се отървете от старото.

Мислите, че не пречат на никого? Но и не помагат на никого! Те просто заемат пространство. Вашето пространство. Вашата енергия. Независимо дали осъзнаваме или не, всеки път когато погледът или мисълта ни мине покрай някоя вещ, то на бекгрунд тези неща ни връщат назад към някое старо място. Назад към някоя стара емоция. Назад към някое старо изживяване. Дали спомените са хубави или не, не е от значение. Важното е, че тези неща просто ни връщат назад!     

Излязох, оставих куфара и торбите до контейнерите за боклук и се прибрах. Някак си усетих, че заедно с тези вещи бях изхвърлила част от старите си угризения. И част бъдещите си очаквания.

Това беше моментът. :)

Моментът, в който ставаш по-лек и идеята, че може да полетиш ти изглежда малко по-осъществима. Защото, за да полетиш са ти нужни единствено нещата, които те държат в орбитата на твоя полет. Всичко останало, което е излишно, те дърпа надолу.

С годините се пристрастих към това усещане за лекота и осъзнах колко е важно да бъдеш много по-съзнателен за това какво допускаш в живота си занапред. Не само на рафтовете в къщи или в гардероба си, но и съзнателен за хората, с които общуваш. Думите които използваш. Изживяванията, в които се включваш. Емоциите, които избираш да чувстваш. Качествата, които избираш да развиваш. Всичко това формира нашия душевен гардероб и е по-трудната част за разтребване. Но колкото по-чист е той, толкова повече пространство се отваря за големите неща в живота ни. Идеите. Целите. Мечтите. Любовта. Все пак това са светли и ефирни неща, не очаквайте от тях да се появят на място, което сте отрупали с негативни модели и непотребни вещи.

На тях им трябва пространство, където ТЕ да поискат да се родят и развият.

Е, готови ли сте да им освободите това пространство?

Започнете с гардероба си!

А ако искате заедно с нас да си създавате пространство за големите неща в живота си – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици, която стартира от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. Така подсилваме вътрешната си среда, трупаме увереност, постоянство, вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)