Представете си това: когато небето е ясно, ние виждаме Слънцето, усещаме лъчите му върху нас, усещаме топлината, усещаме отпускането, което тази топлина създава в нас. Когато обаче е облачно и мрачно – ние нито виждаме Слънцето, нито усещаме лъчите и топлината му. И все пак – независимо, че не го виждаме – Слънцето е там. Зад облаците, зад сянката, която те създават. Просто ние нямаме достъп до него.
По същия начин е и с мирът в нас. Мирът е винаги наличен вътре в нас, но според това какъв е нашият вътрешен климат – ние имаме достъп до своя мир или нямаме достъп. Когато се чувстваме добре, когато животът върви според желанията и очакванията ни – климатът в нас е ясен и ние имаме достъп до своя мир. Състоянието ни е красиво, спокойно, ресурсно. Когато обаче вътрешният ни климат е заоблачен от недоволство, гняв, тревожност, изискване как животът трябва и как не трябва да се случва – ние нямаме достъп до своя вътрешен мир. Той е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него, защото сме заоблачени от негативността в нас. В момента, в който ние видим, чуем, усетим нещо, което ни отваря и ни радва – ние, буквално на секундата може да усетим отново своя мир. Ние обикновено не забелязваме тази промяна в състоянието си, но буквално на секундата, в която нещо приятно за нас се случи – сякаш влизаме в друга реалност и се чувстваме приятно. Забравяйки какво е било няколко секунди преди момента на щастие.
Това е нашето доказателство, че мирът е винаги наличен в нас. И ние можем винаги да го достъпим. За секунди. Но след като моментът на радост приключи, ако нямаме достатъчно съзнателност да останем в своя мир, независимо от промяната на условията – ние отново влизаме в своя заоблачен климат на недоволство и връзката с нашия мир отново приключва. Мирът е там. Той е вътре в нас. Той винаги е там. Но просто ние нямаме достъп до него.
Доста от нас сме зависими от външни фактори, които правим, само за да достъпим своя мир и спокойствие. Йога, медитация, спорт, разговор с приятел, пътувания, пазаруване, цигари, алкохол, трева, дрога. Някой от тези фактори са напълно нездравословни и нежелателни. Други са здравословни и са напълно ок, но искам само да обърна внимание, че И те са просто механизъм да достъпим нещо, което вече е вътре в нас – нашият мир, нашето спокойствие, нашата усмивка, нашата стабилност. Нашето ресурсно състояние. В моята Програма за полезни навици ние упражняваме всички важни външни фактори за това да поддържаме своя мир, но днес искам с вас да разгледаме как само чрез съзнателност бихме могли да достъпваме своя мир. Това е малко по-висш пилотаж, но щом четете моя блог, вярвам, че можете да се справите прекрасно с тази задача. :)
Първо, нека обърнем малко повече внимание защо за нас е важно да имаме достъп до своя мир?
И отговорът е – защото само тогава ние сме в най-ресурсното си състояние. Когато вътрешният климат в нас е заоблачен от недоволство, осъждане, ядосване, изискване, тревожност, несигурност и т.н. – ние не се чувтваме добре. Ние се въртим в постоянно чудене за най-малкото нещо. Не можем да взимаме обосновани, адекватни решения. Не може да се справим с комплексността, която живота предлага. Реагираме инстинктивно. Не сме достатъчно адекватни във взаимоотношенията си. Не сме способни да оценим и да се зарадваме на нещата около нас. Не живеем живота с наслада, а с борене, с нежелание. Резултатите ни съответно, също не са задоволителни – нито в работата ни, нито във взаимоотношенията, нито във финансите ни.
От друга страна – когато имаме достъп до своя мир – ние чувстваме спокойствие и вътрешна яснота, независимо какво се случва. Ние имаме естествената вътрешна мъдрост, с която можем да минем спокойно през каквото и да ни се случва. Погледът ни (дори чисто физиологично) е по-ясен. Имаме усещане за подреденост вътре в себе си, независимо колко неща имаме да правим. Категорични сме в решенията си. По-толерантни сме със себе си и хората около нас. Правим по-съзнателни избори как да реагираме. Способни сме бързо и лесно да прощаваме, когато някой резултат не отговаря на очакванията ни. Продуктивни сме. Способни сме да забележим и оценим дори малките детайли, който правят деня ни красив и да им се зарадваме. Живеем живота с желание и като игра, а не като арена, на която се борим на живот и смърт.
Да живееш от позицията на своя мир не означава да бъдеш айляк, да бездействаш и да живееш „за мига“. Със сигурност не. Да живееш от позицията на своя мир означава да си достатъчно спокоен и емоционално трезв, за да правиш обогатяващи избори, да предприемаш действия и да приемаш спокойно резултатите, които се случват. Означава да чувстваш удовлетворение, смисъл и желание да вървиш напред. Както става ясно – двете алтернативи на живот според това дали имаме достъп до своя вътрешен мир или не, са доста различни. На повърхността те може да изглеждат еднакви. Еднакво ниво на пари. Еднакво ниво на взаимоотношения. Еднакво ниво на работа. Еднакво ниво на статус и т.н. Но съществената разлика е в това как се усеща вътрешно – дали вътрешно живееш в борене и недоволство всеки ден, уморен от живота или живееш с желание, с усещане за игра, с усмивка. Няма значение как животът ти изглежда. Има значение единствено как се усеща за теб вътрешно. Затова и е толкова важно да имаме достъп до своя вътрешен мир. Той ни помага независимо какво се случва на повърхността, ние вътрешно да живеем в стабилност, в удовлетвореност, в желание да създаваме и вървим напред, независимо от красивите или неизбежно трудните моменти, през които преминаваме.
Духовността няма нищо общо с това в какво вярваш. Духовността има единствено общо с това в какво състояние живееш живота си. Екхарт Толе
Ок. Нека сега видим как можем да достъпваме своя мир. Нашата най-важна задача тук е постоянен шифт в съзнанието ни. В момента, в който усетим, че сме твърде далеч от вътрешния си мир, веднага да се подравяваме. Отново. Отново. И отново. Докато това стане автоматичен за нас процес, в който сме осезаемо чувствителни, когато сме извън своя мир и сме способни бързо да се подравним, за да сме отново в ресурсното си състояние. Ето и стъпките, по които може да упражняваме това:
- Забелязваме, когато сме извън своя мир. Най-важната стъпка е да забележим, че не сме там, където искаме да сме. Ако не забележим, че сме негативността ни е обзела – ние може да прекараме часове, дни, месеци там, оплетени в своите рационализации и страдание, без изобщо да забележим какво се случва с нас. Но ако забележим, че сме извън своя вътрешен мир – това вече ни дава възможност да променим състоянието си буквално веднага.
- Пауза. След като забележим, че сме извън своя мир, паузираме. Не се обвиняваме, че пак сме негативни. Не си разказваме колко сме зле, че не напредваме достатъчно бързо с важните за нас задачи. Не си мислим колко ни е писнало да сме в момент, който ни затруднява. Пускаме всичко това и просто се отпускаме. Отпускаме физически тялото си. Отпускаме всички мускули. И си спомняме, че нашият мир е наличен за нас.
- Достъпваме своя вътрешен мир. В основата си, преминаването от недоволство, неудовлетвореност, тревожност и т.н. към вътрешен мир е просто отпускане и промяна на перспективата ни. Промяна на обектива, през който гледаме на реалността, вместо да сме вкопчени в едно единствено обяснение на това, което ни се случва. След отпускането, най-ценният инструмент за промяна на нашата перпектива са въпросите. Ето 3 въпроса, които много красиво могат да разширят и променят нашата перспектива:
Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако изцяло и истински вярвам в себе си?
Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако знам, че съм изцяло достатъчен такъв какъвто съм?
Как бих се чувствал по отношение на моята ситуация ако съм в благодарност за всичко, което имам и съм минал до сега?
Ние не можем да достъпим своя мир през облаците, които недоволството, осъждането, неудовлетвореността, изискването, гневът създават в нас. Но с промяната на своята перспектива тези облаци постепенно започват да разсейват. Дори само докато четем тези въпроси, ние може да усетим как мирът започва да възниква в нас. Успокояваме се. Перпективата ни започва да се отваря. Да се променя. Вътрешният ни климат се разяснява и мирът започва да възниква в нас.
4. Избор. От позицията на новата си перспектива, която мирът е създал в нас, може да помислим: Каква нова история искам да имам за себе си и ситуацията, в която съм от позицията на доверие в себе си, на благодарност към това, което съм и на знанието, че съм достатъчен такъв, какъвто съм? Историите, които си разказваме не винаги са верни, но винаги са истина. И винаги водят към резултатите, които постигаме. От нашият заоблачен вътрешен климат ние си разказваме негативни, обезкуражаващи истории, които ни карат да се чувстваме дребни, незначителни, провалени още преди да сме започнали. Но от позицията на достъп до своя мир, ние разширяваме вниманието си и може да изберем да си разказваме по-обогатяващи, създаващи вдъхновение, усещане за живот и смисъл истории. А от основата на тези окуражаващи истории, ние вече може да действаме доста по-смело и с пълния си капацитет и да получим резултатите, които искаме.
5. Действие. Ние с вас може да седим и да медитираме цял ден. Може да си говорим за съзнателност и вътрешен мир, колкото си искаме. Но нищо в живота ни няма да се промени (даже ще деградира!) ако не действаме. В моя курс по съзнателност аз наричам липсата на действие „куца“ съзнателност. Защото без действие вътрешният мир не може да бъде достъпен. Външното действието е финалната стъпка на цялата ни вътрешна работа. И ако не го направим, енергията оства вътре в нас и с времето става саморазрушаваща. Уморени сме, безсмислени, омърлушени. Когато имаме вътрешен мир, действията ни са по-малко, по-подравнени, но вътрешният мир НЕ ни освобождава от отговорността да предприемем реално тези действия. Затова въпросът тук е: От своето красиво състояние на мир, кои са обогатяващи действия, които мога да предприема за себе си, за дейността си? И след това действаме! С мир в нас. С пълно доверие. С усещане за пълна подкрепа.
Да гледаш и живееш живота през заоблачената перспектива на недоволството си, на гнева си, на негативността си е тотално различно преживяване отколкото да гледаш на живота през очите на мира вътре в теб. На повърхността може да изглежда същото. Дори самият ти може да се заблудиш, че е същото. Но разликата е вътре – как се усеща вътрешно живеенето на твоя живот всеки ден. Дали в повечето време си в някакъв вид страдание и бутане нещо да се случи или си в красиво състояние, в хармония с живота и с вървене напред с удоволствие.
Каквото и да се случва, ако ние с вас имаме способността да гледаме и живеем живота през очите на своя вътрешен мир – дори да се намираме в центъра на най-големия ураган в живота си, ние ще можем да бъдем спокойни. Оставяйки умът си и сърцето си напълно отворени, напълно стабилни, напълно непокътнати от каквото и да преминава през нас. Пускайки всичко ненужно, усмихвайки се и оставайки напълно готови за следващия настоящ момент да премине през нас. Каквото и да ни носи той. Пожелавам това за себе си. Пожелавам това и за вас. И знам, че с практиката ще задобряваме всеки ден. Радвам, че сме заедно по този път напред. :)
Сега е време за практика!
Запишете се да получвате други мои статии ТУК. :)