Категория: Създаване на визия

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

3-те качества, които са ти нужни, за да бъдеш наистина продуктивен

 

Продуктивността е любима тема на голяма част от нас. Отваряш google, пишеш „продуктивност“ и може да прекараш следващите 30-40 години от живота си, опитвайки се да организираш графика и ежедневието си по най-добрия възможен начин. Гледаш, анализираш, планираш, подреждаш. По някое време дори може да си помислиш, че вече наистина си подредил всичко по най-перфектния начин за теб. И точно тогава, хоп – нещо се обърква и ти отново си на опашката да търсиш как „още малко“ да подобриш продуктивността си.

Светът е пълен със системи, стратегии, тактики, софтуери, приложения и т.н., които да ни превърнат в продуктивни машини. И аз вярвам, че с учене, експерименти и адаптация всеки от нас може да създаде за себе си система, която наистина да му помага да се движи бързо и целеустремено напред.

И все пак, до момента не съществува система за продуктивност, която да може да ти инжектира вдъхновение, когато стоиш пред монитора и нямаш желание да се захванеш с абсолютно нищо от това, което те очаква. Няма система за продуктивност, която да може да се справи с чувството ти на обърканост и несигурност, за това от къде изобщо да започнеш и как да продължиш. Няма система за продуктивност, която да може да те успокои от неуспешните ти опити до сега и да може да те убеди, че всъщност си заслужава да опиташ отново.

Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че колкото и да търсите, едва ли ще откриете най-добрата система за продуктивност, която да ви гарантира сигурен успех. Има обаче 3 качества, които всеки от нас може да развива в себе си, и които смятам, че биха могли да превърнат почти всяка една система за продуктивност, в наистина работещ инструмент за постигане на цели. Ето кои са тези 3 качества:

  1. Да се научим да работим с любов. Наложеното обществено вярване, което хората следваме без да се замислим как ни влияе е, че работата е нещо неприятно. Всеки иска да бъде айляк. Всеки иска да бъде „свободен“. Модерно е. Затова ние бягаме от работата. Чакаме да стане 17ч. да си тръгнем от работа. После чакаме да стане сряда. После чакаме да стане петък. И междувременно, докато чакаме, докато вършим работата си, дори и тя да ни харесва, ние си разказваме истории в главата и помежду си как нямаме търпение да свършим работа. Другари, ние можем да бъдем наистина продуктивни само ако правим това, което искаме да правим. Но ако постоянно си разказваме, че не искаме да работим – ние няма как да сме максимално продуктивни. Интересното е, че дори когато всъщност си харесваме работата, ние често отново си разказваме как не искаме да работим, просто защото несъзнателно следваме наложеното обществено вярване. Да, човек не е създаден да работи. Но работата е създадена за човек, за да може той да израства. За да може той да изрази себе си. Работата е основен инструмент, чрез който хората даваме своя принос и получаваме незаменимо удовлетворение. Затова за нас е важно да започнем съзнателно да си променяме отношението към работата. Как обаче да стане това? Като започнем да се упражняваме да работим с любов. Като приемем работата си като подиум, на който може да покажеш кой всъщност си ти. Като тренираме умението да работим с благодарност от възможността да изразим себе си. Да работиш с любов не значи да се напъваш да работиш нещо, което изобщо не ти харесва. Ако правиш нещо, което тотално не те кефи или вече изцяло ти е омръзнало, никой не ти е виновен. Тогава твоята задача е да се махнеш от там възможно най-скоро. Да работиш с любов не означава и да ходиш на работа винаги ентусиазиран и готов да покориш света. Защото няма как да си винаги „топ“. Да работиш с любов означава просто да можеш всеки ден да откриваш смисъл и радост в това, което работиш. Да се научиш да обичаш това, което си избрал да правиш. Един добър въпрос, който може да ни възникне е: Добре, а как да работим с любов когато имаме да изпълняваме задача, която изцяло не ни харесва? Отговорът е – като тренираме да работим с любов дори когато задачата, която изпълняваме не ни харесва. Някои хора си залагат „награди“, за да се мотивират да изпълнят някаква дейност, която не им харесва, но това не работи за новото поколение по-съзнателни хора. При минимализма например, хората търсим удовлетворение не през притежаването, а през живеенето на самия живот. И тъй като работата е много голяма част от живота ни, тогава за нас основна практика става да тренираме да работим с любов, дори когато не обичаме това, което е нужно да направим. В такива моменти нашата задача не е да изпълним това, което не ни харесва. А наша задача става да намерим смисъл и радост в това да изпълним задачата дори и тя да не ни харесва.  Изисква се зрялост, за да може човек да поддържа две изцяло противоположни идеи в главата си и да е Ок, че и двете са истина. Но с практика се получава. Тогава моята награда не е телефонът, колата, пътешествието или там каквото някой ми казва, че трябвало да си заложа. Моята награда става изпълнението на самата дейност. Уча се това, което правя да бъде възнаграждаващо само по себе си. Ако ти не се научиш да обичаш процеса, през цялото време ще страдаш. И дори да постигнеш целта си, ще го чувстваш като някакъв вид изнасилване, само и само да постигнеш някаква си награда. Ако ние с вас можем да се научим да работим с любов, ако можем да обичаме процеса на изпълнение – ние ще можем нещо, което е невъзможно за над 80% от хората – ние ще можем да изпълняваме целите си с усмивка и удовлетворение, дори когато изпълняваме задачи, които не ни харесват. Помисли тогава – как ти днес можеш да започнеш да тренираш да работиш с любов? Какво например ако днес приемеш за привилегия да изпълняваш задачите в графика си? Какво ако приемеш работата си днес като подиум да изразиш себе си? Като възможност да покажеш кой си. И обърни внимание какво за теб е усещането да даваш най-доброто от себе във всяка задача? Какво е усещането да обичаш това, което правиш? Как можеш да се влюбваш всеки ден в това, което правиш? Как от тук насетне можеш да тренираш да работиш с любов?
  2. Да тренираме вярата си. Преди около 5 години започнах да тренирам да правя стойка на ръце. За всеки, който тренира стойка на ръце идва един наистина интересен момент, когато ти вече можеш да правиш стойката на ръце, но можеш да я правиш само ако имаш стена зад себе си. Ако например си посредата на някоя стая или на поляна – не можеш да застанеш на ръце. Но ако зад теб има стена – стойката ти се получава перфектно. :) Реално, на теб стената изобщо не ти трябва, за да си направиш стойката на ръце, но самата мисъл, че имаш стена зад себе си, ти дава спокойствието и сигурността да успееш да застанеш с лекота на ръце. Известно време наблюдавах тази интересна ситуация и си казах, че ако аз намеря някакъв вид стена в живота си, която да ми дава спокойствието и сигурността както стената при стойката на ръце, тогава аз ще имам феноменално добра опора, от която да изпълнявам абсолютно всички мои цели с много повече смелост и увереност! Като помислих малко реших, че мога да имам тази стена ако си създам група от близки приятели, с които имаме общи интереси, заедно се развиваме и които ми помагат, и подкрепят. Или ако имам подходящ партньор, който наистина ме разбира и окуражава. Или ако имам повече пари, които да ми дават сигурност. В последните 5 години се опитвах да намеря стена в тези насоки, но се оказа, че никое от тях не ми дава постоянното спокойствие и стабилност, от които имам нужда. В един момент може да намериш опора в тях, но в следващия – това, на което разчиташ да те държи прав, може да се окаже нещо, което за секунди да те срине и да те накара да се чувстваш в пъти по-нестабилен, отколкото си бил преди. Истината е, че всичко, което е извън нас е плаващи пясъци. И в същото време, кой изобщо го устройва варианта, в който, както една приятелка банално каза: „да намериш стената вътре в себе си„. Защото как по дяволите да намериш стабилност в себе си, като се чувстваш тотално нестабилен? Нали именно за това търсиш стена! Тогава, вече не се сещам какво точно четох, когато изведнъж зацепих, че моята стена наистина не е нещо вътре в мен. Не е и нещо извън мен. Моята стена е моята вяра. Вярата в мен и вярата в света около мен. Вярата е онова наситено усещане, че каквото и да се случва, ти знаеш, сигурен си, убеден си, че можеш да се справиш. Това не е вярата, че всичко ще бъде напред. Това е вярата, че всичко Е наред сега, в този момент, такова каквото е. Страх те е, чувстваш се нестабилен, объркан, може би дори отчаян, но едновременно с това знаеш, че всичко е наред. Дори и да съм посредата на най-големия хаос в живота ми, ако аз вярвам, че всичко е наред, такова каквото е – това вече ми дава спокойствието да продължавам да изпълнявам моите цели, давайки най-доброто от себе си. А ако аз давам най-доброто от себе си, колкото и малко да е то в някои дни, аз имам пълното право да вярвам, че това, което получавам като резултат е най-доброто за мен. And that’s it! В един свят, построен изцяло от несигурност и хаос, вярата, колкото и ефимерно и нематериално да звучи, е единствената стабилна опора, на която човек би могъл да стъпи. Помисли само – как се чувстваш когато наистина вярваш в себе си? Как се чувстваш когато сякаш целия свят стои зад гърба ти и ти помага да реализираш себе си? Какво е усещането да се чувстваш напълно отчаян и въпреки това да знаеш, без никакво съмнение, че всичко всъщност Е напред? Какво е усещането да се отпуснеш с доверие в това, което се случва сега? Опитай съзнателно да почувстваш какво е усещането да вярваш безрезервно в себе си. И в света около теб. И опитай да запомниш това усещане на доверие, на вяра и да го използваш в ежедневието си, докато взимаш решенията си и докато правиш всяка следваща стъпка напред.
  3. Да умеем да започваме отново. Да създаваш живот, който си струва да бъде изживян не е лесно. Най-сигурното нещо по този път е, че ще се проваляш. Може би не супер брутално, може би не на 100%, но ще се проваляш. Ще измисляш нови пътища. Ще експериментираш. Ще работиш с любов. Ще вярваш в себе си. Ще даваш най-доброто от себе си. И въпреки това ще се проваляш. В момента, в който започнеш да работиш по изпълнението на целите си, ти вече си абониран за някакъв вид провал. И ако в така устроения сигурен сценарии, ти не усъвършенстваш умението си да започваш отново –  ти много бързо ще изгубиш кураж. Ако си тръгнал да постигаш нещо в живота си, но не си готов много пъти да започваш отново, по-добре се откажи още сега. Животът не дава кредит на хора, които не могат да започват отново! Често в Програмата за полезни навици обръщам внимание, че най-великият момент в цялата Вселена е започването. Защото ако не започнеш, ако не направиш първата крачка, нищо друго няма значение. Но освен започването, има и още един наравно велик момент в нашата Вселена. И вторият най-велик момент във Вселената е започването отново. Това не е започване отначало, а е започване отново. Защото то не е някакво ново начало, а е продължение. Да умееш да започваш отново, означава когато нещо не се получи – не да се критикуваш. Не да си разказваш истории колко си зле и как няма смисъл да пробваш отново. А вместо това да проявиш разбиране, че не всеки опит е успешен. И това е Ок. Тогава, без да се отчайваш, без да носиш на гърба миналите си грешки – започваш отново. Подкрепяш се така както би подкрепил най-добрия си приятел в опита му отново да бъде смел. Защото твоят най-добър приятел си си ти. Време ти е да започнеш да се държиш като такъв!

Та, накрая другари, искам да ви кажа следното: Въобще не ме интересува каква система за продуктивност ползвате. Не ме интересува дали целите, които си залагате са умопомрачително гигантски или твърде малки. Не ме интересувам колко ви е неясно, страшно или несигурно изпълнението на вашите проекти. Ако нямате горните 3 качества – всяка система за продуктивност ще бъде безполезна и най-вероятно ще се провалите. Затова моето най-искрено пожелание към себе си и към всички вас е във всеки удобен момент, в който си спомним да го правим – да тренираме да работим с любов. Да тренираме да вярваме в себе си. И когато (не ако, а когато) нещо не се получи – да тренираме с усмивка да започваме отново. Това ще изисква от нас доста съзнателност, доста вътрешна сила и доста кураж. Но ако задобреем достатъчно в тези три умения, ние с вас, другари, ще бъдем unstopabble, сигурна съм! :)

А това според мен е една наистина вълнуваща възможност за нас! :)

Нали?

Разбира се, че е!

Хайде сега да се захващаме за работа, че от много приказки полза няма! :)

Днес е последният ден, в който може да се запишете на намалена цена в 90-дневния курс по минимализъм и опростяване на ежедневието! :) Ако ви е време да разтребите непотребното от дома си и да внесете повече яснота, ред и целенасоченост в ежедневието си – очаквам ви ТУК. Днес е последния ден с 30% намаление и може да се регистрирате за 97лв. :)

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

Умението да живееш с мисия всеки ден от живота си

 

Да живееш с мисия е супер. Кара те да се чувстваш като супер герой и прави живота ти много по-цветен, раздвижен и интересен. :)

Ако изхвърлим всички напудрени определения за мисия, ще установим, че да живееш с мисия означава просто да живееш с намерение. А да живееш с намерение означава просто да си определиш нещо, което искаш да направиш и наистина да го направиш.

Човек не открива своята мисия. Защото мисията не е някоя бутилка каменица, която седи в някой бар и те чака да я „откриеш“, и да си заживеете щастливо занапред. Мисията е нещо, което създаваш. Всеки ден.

Мисия означава да си поставиш намерение да направиш нещо, да поемаш отговорност да го направиш и наистина да го направиш. Да го направиш с цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си в даден момент, колкото и малко да са те в някои от дните ти.

Ето няколко примера за това как човек създава своята мисия:

  • Ако отлагаш важен за теб проект повече от 6 месеца – тогава твоята мисия е да опишеш точките за изпълнение на този проект и да определиш 4 дни от седмицата, в които да отделяш по 40 минути сутрин, за да работиш по точките от твоя проект. В тези 40 минути не може да отлагаш, не може да зацикляш в перфекционизъм, не може да позволяваш да се разсейваш. Твоята най-важна мисия, твоят най-голям приоритет е в тези 4 дни от седмицата, в тези 40 минути е да работиш по този проект, докато го изпълниш до край.
  • Ако в последните седмици те е налегнала мозъчна мъгла, мързел или липса на енергия – твоята мисия е за следващите 3 месеца, да спортуваш 3 пъти в седмицата по 25 минути. В тези 3 дни, когато дойде времето ти за спорт – твоята мисия е да станеш и да изпълниш тренировката си, без каквито и да е умствени уговорки.
  • Ако в последните 6 месеца не си си почивал и усещаш, че продуктивността ти е паднала – твоята мисия е веднага да излезеш за 3 дни в отпуск, без дори да се докосваш да абсолютно никаква работа. Твоята мисия е за тези 3 дни да правиш единствено и само неща, които ти носят кеф и удоволствие.
  • Ако усещаш, че имаш нужда от по-голяма самоувереност – твоята мисия е за 1 месец да започнеш всеки ден да даваш сам на себе си много малки обещания и да полагаш много големи усилия да спазиш тези обещания към себе си. Например, ако си кажеш, че днес цял ден ще използваш стълбите, а не асансьора – твоята мисия днес е да вървиш само по стълбите и наистина да спазиш това обещание. Ако си кажеш, че ще се обади на някого за нещо – твоята мисия за днес е да звъннеш и да говориш с този човек, колкото и дискомфортен да е за теб този разговор. Ако кажеш, че днес ще вървиш 10 000 крачки – твоята мисия днес е наистина да извървиш тези 10 000 крачки. И т.н.
  • Ако отдавна мислиш, искаш, фантазираш да подобриш финансовото си състояние – твоята мисия за следващите 3 месеца е да определиш 3 дни в седмицата, в които по 30 минути да работиш по финансите си. Т.е., твоята мисия в тези 3 месеца е да описваш всички разходи, които правиш, да разгледаш детайлно къде, за какво и колко точно пари харчиш, да премахнеш всички излишни разходи, да започнеш да спестяваш, да започнеш да мислиш как да печелиш повече пари и да тестваш всеки абсурден, полуабсурден или всъщност малко по-адекватен начин да печелиш повече пари. :) Накратко – твоята мисия в следващите 3 месеца е в 3 дни от седмицата по 30 минути да добиеш кристална яснота къде се намираш по отношение на финансите си и да започнеш да експериментираш варианти за подобрение.
  • Ако се чувстваш изключително претоварен и имаш усещането, че се въртиш в кръг – твоята мисия тогава е да прегледаш и разтребиш абсолютно всички остарели и вече недобавящи стойност дейности в деня ти. Всички ангажименти, които те задъхват, изморяват, не те радват достатъчно и не ти носят достатъчно значима стойност – out. Същото може да направиш и с хората около теб. Твоята мисия е да направиш така, че 80% от дейностите в твоя ден да ти носят смисъл. Дейностите, които ти носят смисъл не винаги са най-лесните и готини за изпълняване дейности, но ние с вас сме се разбрали, че не сме хора, които бягат от трудното, така че това нас не ни интересува! Нашата мисия е да намерим начин и да си организираме графика така, че повечето дейности да ни носят смисъл, радост и движение напред. That’s it. Да разтребиш и опростиш графика си е една от най-важните мисии, които човек може да си постави!
  • Ако усещаш, че връзката с партньора ти или с близък важен за теб приятел се разваля и става все по-слаба – твоята най-важна мисия в следващия 1 месец е по един ден от всяка седмица да правиш нещо, което да зарадва този човек и да ви помага отново да се сближите! В този един ден от седмицата, твоята мисия, твоят най-голям приоритет е да накараш този човек да се почувства наистина специален!
  • Ако усещаш, че нещо от прекалено дълго отнема твоя вътрешен мир – твоята мисия е в рамките на 1 месец, абсолютно всеки ден, веднага след ставане по 15 минути да пишеш в тетрадка всичко, което мислиш, да си създаваш яснота какво точно не е наред, как би искал да бъде, какво би могъл да направиш, за да подобриш положението си. Твоята мисия в този 1 месец е докато пишеш да бъдеш брутално честен със себе си, да се освободиш от самосъжалението, негативизма, тъпите истории, които си разказваш, оправданията, обидата, гнева, вината, да разбереш каква е крачката, която трябва да направиш напред, и да я направиш.
  • Ако повече от 6 месеца искаш да създадеш някаква промяна в живота си, но не знаеш какво точно да правиш – твоята мисия е в рамките на 1 месец, всеки ден по 20 минути да създадеш някаква визия и план занапред, да започнеш да изпълняваш този план и да го донастройваш в движение (това ще правим през август в Програмата за полезни навици и тази година нямам търпение да започнем! )
  • Имай предвид, че мисията ти в някои от дните може да бъде да лежиш мързелашката цял ден и да не ти дреме за нищо и за никой! Понякога дори мисията ти може да е най-накрая да теглиш една м**на на някой, който отдавна те дразни и вгорчава живота ти! Вие знаете, че имаме право на 20% съгрешения и не забравяйте, че тези 20% са си задължителни! :)

Разбираш, нали?

Мисията не пада от небето. Нито пък я търсиш „дълбоко в себе си“. Ти създаваш своята мисия когато си заложиш да направиш нещо и когато намираш начини да останеш концентриран и наистина да изпълниш това нещо до край.

Най-трудното на това да имаш мисия е, че е прекалено лесно да се откажеш от нея. Прекалено лесно е да се поддадеш на лесната и увличаща негативност и мързел. Прекалено лесно е перфекционизмът да те блокира. Прекалено лесно е да се разсееш с нещо ново, много „важно“, което изскача, изисква вниманието ти и без да забележиш те отдалечава от твоята мисия.

Така действа гравитацията. Тя те кара да склониш глава. Да се въртиш в кръг. Да бягаш само към лесното и новото. Да не довършваш нещата до край. Да се предадеш.

Когато човек живее несъзнателно, автоматично, той много бързо се поддаваш на гравитацията, на мързела, на разсейванията си, без дори да забележи какво му се случва. И магията просто приключва. Тогава да имаш мисия става невъзможно.

Но ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, ти вече умееш малко по-добре да се справяш с лесните и увличащи разсейвания. Ако ти се упражняваш да бъдеш съзнателен, значи вече малко по-добре забелязваш пречките и изкушенията, които ти възникват по пътя и вместо да им се поддаваш толкова лесно, ти всъщност започваш да откриваш начини, чрез които, каквото и да ти се случва, да оставаш подравнен към това, което си поел отговорност да направиш. Подравнен към своята мисия. Не винаги се получава, разбира се, но ние тук не търсим някаква невротична перфектност. Ние се стремим 80% да спазваме намерението си и 20% да ни е все тая. И така да продължаваме прогресивно напред.

Моята мисия за днес е да напиша тази статия. Имам два спринта по 50 минути за писане и 2 пъти по 10 минути почивка. Каквото напиша за това време – това ще е. Пише ли ми се днес статия? Не особено! Аз обичам да пиша, но точно днес умът ми изключително настойчиво се опитва да ме убеди, че има много други важни неща за вършене от писането на тази статия. Но тази статия е моята мисия за днес и аз съзнателно не позволявам на нищо, колкото и спешно да ми се струва то, да ме отдалечи от нея.

Ако четеш моя блог, значи ти също си човек, който се упражнява да бъде съзнателен. Значи ти със сигурност си човек, който още сега може да избере своята мисия за днес и да започнеш да я изпълняваш. С цялата отдаденост, желание и любов, които може да откриеш в себе си днес, колкото и малко да са те в този момент.

Затова избирай своята мисия за днес и действай! Няма кой да те чака! :)

Ако твоята мисия е да си създадеш визия занапред и да се научиш по-добре да организираш и управляваш времето си – от 01.08.2019г започваме модула за създаване на визия и управление на времето, и цял месец ще работим върху тази тема. :) Програмата се изпълнява онлайн, така че може да се включиш отвсякъде, а цената за целия месец участие е 30лв! Може да се регистрираш заедно с нас ТУК. :) 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си

 

Когато говорим за постигане на цели, едно от първите неща, които може да чуем е „нужни са ти мотивация и воля„. Мотивацията и волята обаче са ментални ресурси, които много бързо се изчерпват. Те могат да послужат за стартиране и задвижване на една цел, но ако целта е дългосрочна – волята и мотивацията ни постепенно намаляват, докато в един момент обикновено намираме себе си в ситуация, в която трябва да полагаме прекалено големи усилия, за да правим дори и минимални крачки напред. Разбира се, ние може да продължим да бутаме нещата да се случват, дори и когато мотивацията и волята ни са много ниски, но това е сигурна рецепта да направим живота си изключително неприятен и тежък.

Излиза, че старата парадигма да разчитаме на мотивация и воля за изпълнение на целите си, не работи!

И в същото време хората продължаваме да разчитаме на тях и очакваме прогрес.

Защо се получава така? Защо разчитаме на мотивация и воля, за да постигаме целите си, при положение, че те очевидно не са оптималните инструменти за нас?

Ако изследваме малко по-задълбочено този въпрос ще забележим, че в живота ни възниква нуждата от мотивация и воля, за да изпълним една цел, само в два случая:

  • Когато не сме взели категорично решение, че искаме да постигнем конкретната цел.
  • Когато не сме създали подходяща среда, в която тази цел да се изпълнява по-естествено, бързо и лесно.

Когато човек не е взел категорично решение дали иска да постигне дадена цел или не, то в главата му постоянно присъства чудене: „Да го направя ли, да не го ли направя. Дали има смисъл. Дали е подходящо. Колко ли време ще ми отнеме, дали си заслужава.“ и т.н. Когато това чудене присъства в твоята глава, ти вместо реално да изпълняваш целта си, голяма част от твоето време и енергия се изхабява единствено и само в това да обсъждаш вътрешно със себе си дали искаш тази цел или не. Ти, най-вероятно без да разбереш, се заставяш всеки ден да взимаш едно и също решение, което е изключително изморително (всяко решение за мозъка е стрес, а когато взимаш едно и също решение всеки ден е още по-голям стрес). Ако не си взел категорично решение да постигнеш една цел, на теб постоянно ще ти трябва мотивация и воля да се убеждаваш, „че има смисъл, че можеш, че е хубаво да се случи“ и т.н. безумни неща, които идват в следствие от постоянното чудене. Това е като да работиш в голяма компания и 80% от времето ти да е заето в заседаване на глупави срещи и само 20% да е реална работа. Тъпо, нали?

Каква е алтернативата на това чудене и тегаво изпълнение на целите ни?

Алтернативата е да вземем категорично решение дали действаме към постигане една цел или не. Че не си сигурен, че имаш колебания, че не знаеш дали си заслужава – това е ок да присъства, но не е ок да се превръща в спирачка на изпълнението. Ако седиш в чуденето няма как да разбереш дали си заслужава. По-добре да действаш и в движение да решаваш колебанията си, и да откриваш дали си заслужава.

Да вземеш категорично решение означава да изхвърлиш от главата си всички уговорки „дали или“ и да приемеш, че решението е взето – действаш по изпълнение на целта без колебание, без връщане назад. И в момента, в който се хванеш, че отново се чудиш: „Дали да го направя или да не го направя?“ – спомняш си, че ти вече си взел категорично решение, моментално прекратяваш всякакви умствени уговорки и се концентрираш върху действието – правиш следващата крачка напред.

 

Паузирай за няколко секунди сега и помисли за конкретна твоя цел – постоянно се чудиш дали, или, как, кога, защо да я изпълниш, или си взел категорично решение да я изпълниш и просто действаш?

Може би си мислиш, че точно ти не си човек, който умее да взима категорични решения?

Чудесно!

Време е да разбереш, че никой от нас не е! Дефолтната настройка на всеки човешки мозък е да се чуди, да запълва неяснотата със страх, да бяга от промяната. Ако ти избираш мозъка да те контролира – продължавай да се чудиш и да си мислиш, че „ти си си такъв“. Ако обаче си решил ти да контролираш мозъка си – тогава започвай да се упражняваш да взимаш категорични решения. И на мен не ми е лесно да застана срещу 300 мил. години еволюирала негативност и чудене (демек нашия мозък), но се упражнявам и колкото повече се упражнявам, толкова повече задобрявам в това умение.

 

Ок.

Продължаваме!

Втората причина, заради която хората използваме неефективните си ресурси мотивация и воля за постигане на цели е защото не си изграждаме среда, която да подпомага изпълнението на целите ни. Дори нещо повече – обикновено, без да си даваме сметка, оставаме в среда, която всъщност доста забавя, а понякога и изцяло пречи на изпълнението на целта ни.

Писала съм подробно за фактора „среда“ в живота ни. Сега само ще обърна внимание на това как 3-те елемента на средата могат да пречат или подпомагат постигането на една цел. Трите елемента на външната среда са (1) физическата среда, (2) хората, с които общуваме и (3) менторите (хората, от които се учим и взимаме съвети):

  • Физическата среда. Ако целта ти е да спортуваш, но си избрал да тренираш в зала, която е на 20 минути с кола от твоя дом/офис, или ако трябва да пътуваш с реис до там в час пик – в началото ще си мотивиран и ще го правиш, но дългосрочно тези пречки във физическата среда, които трябва да минеш, за да стигнеш до залата най-вероятно ще те откажат да спортуваш или ще трябва да изкараш от някъде голямо количество воля, за да ходиш на тренировки въпреки препядствията, което е доста неприятно усещане. Ако обаче намериш зала, която е на минути от дома или офиса ти, или решиш да тренираш вкъщи – тогава средата около теб прави по-лесно и естествено изпълнението на твоята цел да спортуваш. Друг пример – ако искаш да създадеш повече яснота за приоритетите в живота си, но в дома ти имаш хиляди непотребни вещи и е постоянно разхвърляно – тази среда, тази външна бъркотия създава объркване и стрес на мозъка ни и на нас би ни било доста трудно да работим за яснотата си, ако умът ни хаби енергия да се бори с целия този външен хаос. На повърхността обикновено хората си мислят, че бъркотията не е кой знае какъв проблем, но истината е, че мръсотията, трупането на непотребни вещи, разхвърляността, и бъркотията не са само физически, те са просто отражение на бъркотията в менталното, емоционалното и духовното ни състояние. Когато съзнателно създаваш за себе си по-свежа, по-чиста, по-опростена и по-подредена физическа среда, това автоматично създава в главата ти ново, чисто, подредено пространство, в което приоритетите ти по-ясно и осезаемо да изпъкват и да те вдъхновят. Домът ни, офисът ни, колата ни, дрехите ни, храната ни, чашата, от която си пием кафето – ако тези „дребни“ детайлни не подкрепят ментално, емоционално и физически нашата цел да се случи, то голяма част от времето и енергията ни ще отива просто в преодоляване на пречките, които тези уж малки детайли създават. От друга страна – съзнателното подбиране на всички тези елементи на външната физическа може да помогне много за това нашата цел да се случи по-лесно и бързо.
  • Хората, с които общуваме (тук включвам книгите, които четем и видеата, които гледаме). Ако твоята цел е да постигнеш финансова свобода, но хората, с които общуваш са хора, които правят неразумни покупки, харчат пари несъзнателно, не следят финансите си,  не мислят как да оптимизират разходите си, казват, че „веднъж се живее“ и си купуват скъпи неща с различни оправдания и т.н., то по някое време и ти ще започнеш да вярваш в тези неща и да мислиш, че целта да постигнеш финансова свобода е доста трудна или дори глупава. Ще започнеш да се чудиш дали има смисъл да продължаваш, да убеждаваш наново себе си,ч е има смисъл, да полагаш големи усилия, за да направиш дори и минимална крачка по тази цел. Представи си обаче ако си смениш средата и общуваш само с хора, които вече са постигнали финансова свобода, с такива, с които е нормално да работиш за финансовата си свобода, с такива, за които е наистина важно да я постигнат. Ако си в такава среда за теб също ще бъде „нормално“ да работиш за финансовата си свобода, за теб това ще е взето категорично решение – всички около теб го правят и за теб става естествена част от ежедневието ти да мислиш и да действаш в тази посока. Всеки от нас има огледални неврони в мозъка си, чрез които само за няколко седмици, съвсем незабелязано, прихващаме мисленето, маниерите, изразяването, куража, смелостта, подхода, стратегиите на хората около себе си. Хората, с които избираме да общуваме определят какво е за нас „нормално“ и от там нататък ние виждаме и действаме в света на базата на това, което за нас е „нормално“. Ако за хората около теб не е „нормална“ целта, която си тръгнал да постигаш – ти ще трябва да ползваш мотивация и воля да се бориш (вербално или не) с възгледите на тази среда, за да оправдаваш целта си. А ако за хората около теб твоята цел е нещо нормално, постижимо, реално, ако за тях подобна цел е ежедневие – тогава за теб стъпките към тази цел ще се случват съвсем естествено и по-лесно – няма да има пред кой да защитаваш целта си, да обясняваш смисъла й, да губиш време да убеждаваш другите и себе си, че си струва и т.н. Разбирате каква огромната разлика има между двата типа приятели, нали? За повечето хора е много стресираща идеята да сменят средата си, да сменят хората с които общуват, но истината е, че за всяко изкачване на ново ниво, на нас ни трябват ново ниво хора. И ако другите са избрали да не вървят напред, то ти също трябва да направиш своя избор – да останеш с тях или да вървиш напред за реалното изпълнение на целите си.
  • Менторите – хората, от които учим (или липсата им). Забелязвам и в себе си, и в другите как прекарваме дни наред да се чудим дали да направим нещо или да не го направим, как да го направим, кое е правилното нещо да направим и т.н. Реално ние можем да си спестим всичкото това време и цялото това чудене като просто си организираме среща с двама, трима човека, които вече са по-напред от нас и могат да ни дадат конкретни насоки, по които да вземем своето решение в пъти по-бързо. Ако ние не се свързваме да черпим опит от тези, които вече са напред, това значи, че разчитаме на себе си постоянно да откриваме топлата вода, което е абсолютна загуба на време. На каквото и ниво да си, над теб винаги, винаги има поне двамата, трима човека, с които може да се свържеш, да поискаш съвет и това да те придвижи по-бързо напред. Ако сам откриваш топлата вода – ти ще се движиш бавно и ще са ти необходими доста мотивация и воля да продължаваш напред. Да откриваш сам топлата вода освен, че е тъпо, но и е много трудно и обезкуражаващо. Ако обаче се свържеш с правилните (наблягам на това „правилните!“) ментори за теб – няма да е нужно да прекарваш дни наред в чудене, няма да измисляш топлата вода, тогава много по-бързо ще се придвижваш напред и това ще подновява ентусиазма и вдъхновението ти да постигаш целта си.

Ако не искаме да разчитаме на воля и мотивация за постигане на целите си, трябва да седнем и съзнателно, с намерение да създадем среда около нас, която е подкрепяща и правеща лесно изпълнението на нашата цел. Да създадеш правилна среда за изпълнение на целта си е като да подготвиш правилната почва за покълване и израстване на едно растение. Не може да засееш лале в пясък. Това е подготовка, неподлежаща на коментар.

 

Хората често споделят „мъдростта“, че мислите създават живота ни. Но ако изследваме това послание в дълбочина ще разберем, че то не е изцяло правилно, защото би следвало да има нещо, което създава мислите ни, нали така? Има нещо, което определя дали на мен ще ми възникне качествена мисъл или тъпа мисъл? И това нещо, което е предпоставка за нашите мисли, е средата!

Ако аз съм в качествена среда на мен ще ми възникват повече качествени мисли и идеи. Ако аз съм в некачествена среда, на мен ще ми възникват повече несъздаващи стойност мисли и идеи. Логично е – какъвто е input-a, такъв е и output-a.

Ние сме продукти на средата, в която съзнателно или несъзнателно избираме да живеем.

Огледай се сега около теб. Това е твоят свят.

В каква среда покълват твоите мисли, вярвания, твоят живот?

Тази среда подходяща ли е за постигането на твоята цел?

 

Двете главни предпоставки да постигаме по-лесно целите си са умението да взимаме категорични решения относно изпълнението на целите си и с намерение да създадем среда около себе си, която да прави изпълнението на тези цели по-лесно и естествено. Тези две стъпки са начин да автоматизираме изпълнението на целта си без да разчитаме на мотивация и воля. Така прогресът ни ще се случва много по-естествено и вдъхновяващо дори за нас самите. 

 

Каква е твоята цел?

Ще продължаваш ли да водиш вътрешни дебати в главата си дали ще я изпълниш или не, или взимаш категорично решение да реализираш тази цел?

Ако взимаш категорично решение – какво е нещото, което ще промениш в своята среда, за да направиш тази цел по-лесна и естествена за изпълнение? :)

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. Или директно се включи заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където всеки месец работим по това да оптимизираме вътрешната и външната си среда – регистрирай се ТУК. :)

Какво значи за мозъка ни „да имаш яснота“ и какво е нужно да знаем когато търсим яснота за живота си?

Какво значи за мозъка ни „да имаш яснота“ и какво е нужно да знаем когато търсим яснота за живота си?

 

Всички говорят, че да имаш яснота в живота си е сила. Но какво точно прави яснотата, за да наречем, че тя е сила? Защо тя е game changer? И какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато търсим яснота в живота си?

Днес искам с вас да разгледаме по-детайлно тези въпроси, защото смятам, че адекватното им разбиране помага изключително много на това да си залагаме и постигаме значими за нас цели, без да се офлянкваме прекалено дълго в мислене и чудене.

Ок!

Първото, което е нужно да забележим в себе си е, че хората в по-голямата част от времето си не живеем обективно в реалността, а живеем през историите, които си разказваме. Да си разказваме истории за хората около нас и за това, което се случва около нас е естествен процес, чрез който мозъка опитва да си обясни и сложи в рамки това, което се случва. За да не хаби много енергия и да обмисля много варианти, мозъкът автоматично избира една интерпретация на това, което вижда и ние наричаме това „реалност“. Т.е. – историите, които си разказваме не винаги са истина, но ние обикновено не ги подлагаме на съмнение и директно вярваме в тях. Така за нас те стават „неоспорима“ истина, която наричаме реалност и според която изцяло зависи начинът, по който преживяваме света. :)

Тънкостта, която е нужно да разберем тук е, че историите, които си разказваме обикновено съдържат 2-3 факта и всичко останало ние запълваме със своите страхове. Вече на всички е ясно, че автоматичната настройка на мозъка е „бягай или се бий“, което означава, че когато си разказваме една история и има нещо, което не е ясно, то мозъкът автоматично започва да мисли: „тук сигурно ще стане нещо страшно!„. :) В реалността – вероятността да стане нещо страшно или нещо хубаво е 50 на 50, но понеже мозъкът мисли негативно, за да ни предпази от болка и хабене на енергия, той веднага казва: „бягай, тук сигурно е много страшно!“ :) Така, когато хората правят нещо и се появи прекалено голяма неяснота (а кога не се появява? :)), повечето от тях спират да се занимават с това, просто защото мозъкът им запълва цялата тази неяснота със страхове, които ние възприемаме за реалност. Реалността обаче в повечето случаи е съвсем друга.

Това е като да вървиш сам в 2 часа през нощта по тъмна улица, без никакви светлини наоколо. Ти може много добре да познаваш тази улица, но самият факт, че е тъмно, създава в мозъка неяснота, която той автоматично запълва със страх и така на ум ти хрумват всички милиарди варианти, по които може нещо лошо да ти се случи. В реалността вероятността да се случи нещо лошо и вероятността всичко да е ОК е 50 на 50. По исторически данни ти си минавал хиляди пъти по тази улица и (най-вероятно) никога не ти се е случвало нещо лошо. Дори още повече – в последните 100 (сто!) години злополуките на тази улица са (най-вероятно) от 0 до 5. Всичко това увеличава вероятността в тази нощ всичко да е ОК с теб на 99,9%. Т.е. ако мислим логично би следвало притеснението ни да е минимално. Но ние рядко се обръщаме към логиката и създаването на яснота. Вместо това мислим на автопилот. Обикновено просто е тъмно и теб просто те е страх. Просто защото когато има неяснота, мозъкът веднага я запълва с най-лошия сценарии. Ти вярваш на него и вървиш напред, но скован от страха.

Това не значи, че си страхливец. Не значи, че не можеш да минеш улицата спокойно. Не значи, че никога повече не трябва да вървиш по тъмни улици. Значи, че просто не познаваш достатъчно добре мозъка, за да вървиш по-спокойно напред. По улицата. Или в живота си. Няма значение, едно и също е.

Какво прави яснотата?

Яснотата цъка лампите на улицата. И в живота ти. Тя ти дава възможност да забележиш, че автоматичната, несъзнателна мисъл как нещо може да се прецака НЕ Е единствената вероятност. Ако си създадеш яснота – т.е. ако седнеш, начертаеш няколко евентуални стъпки напред, представиш си ги, планираш ги – това вече дава възможност на мозъка ти да забележи, че вероятността всичко да е ОК е на равно възможна, а понякога дори е в пъти по-възможна отколкото нещо да се прецака. Тогава цялото ти тяло, цялата ти психика си отдъхва и ти започваш да вървиш по-спокойно напред.

Ето защо например е толкова важно да имаме и поддържаме план занапред. Ако нямаш план занапред, мозъкът ти автоматично запълва хилядите неясноти в главата ти с милиони страшни сценарии и на повърхността ти стоиш скован и реактивен. Без дори да разбереш защо по дяволите си толкова объркан и хаотичен. Даже може да си помислиш, че по принцип си си такъв. :) Но – не, не си. Ако седнеш и си направиш план занапред, което всъщност означава да седнеш и да си създадеш яснота – това дава структура на мозъка. Цъка лампата. Осветява пътя. Тогава мозъкът се успокоява, страховете отиват на заден план, ние започваме да забелязваме възможностите нещата всъщност да се получат и съвсем естествено ставаме по-целенасочени, активни, действащи.

Яснотата е сила, защото премахва объркването и мъглата. Яснотата цъка лапмата и така намалява страховете ни по пътя напред. Когато не ни е страх, действаме по-смело. Когато действаме – имаме резултати. А силата е именно в това да действаме и да постигаме резултати. Затова – яснотата е сила.

Неяснотата създава страх. Яснотата предизвиква смелост.

Хората, които действат, не че не ги е страх, но те, създавайки си яснота намаляват страха си до минимум и той започва да им се вижда по-преодолим. Така веднага възниква смелост за действие. Това не е бла бла теория да се мотивираме. Това е неврология. Така действа мозъкът. Успехът е химия в мозъка. Само когато осъзнаеш, че шансът за успех е винаги минимум 50%, а в много случаи е доста повече – това вече става една вдъхновяваща мисъл, изискваща незабавно действие, нетърпяща отлагане!

Ок! 

Продължаваме.

Дай да видим сега какви са особеностите, които е нужно да имаме предвид когато си изграждаме яснота:

  1. Яснотата е навик. Яснотата не е нещо, което сядаш и го измисляш веднъж в живота ти. Изграждането на яснота е навик. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година ти изграждаш яснота. Тъпо е да се каже: „Седнах и си създадох яснота за живота„. Та той дори живота няма 100% яснота за себе си. Всичко се сътворява момент за момент. Не си представяш, че Бог ще гледа театър, който вече знае, нали? Това би било доста тъп театър. В този смисъл – ние не сядаме да си създаваме яснота за живота, а си създаваме яснота за следващите няколко крачки напред. Разбира се – може, и даже ако питате мен, е абсолютно задължително да имаме дългосрочна визия занапред, но яснотата за стъпките, чрез които я изпълняваме се случва малко по малко. Това означава, че няма нужда да мислиш всички детайли от днес та до 10 години напред. Това само ще обърка мозъка ти и ще го скове от цялата неяснота, която има напред. За да избегнем това е нужно да си създаваме яснота само за следващата година напред, месец напред, седмица напред. И да сътворяваме живота си момент по момент. Яснотата е навикът да се питаме: Какво е важно за мен в този момент?, Какви са начините да го постигна?, Има ли нещо, което ме спира? Кои са начините да преодолея това, което ме спира? Какъв е моят точен и ясен план за седмица, месец, година напред? и най-важното – Коя е следващата ми крачка напред?
  2. Яснотата е експеримент. Или както Рей Бредбъри казва: „Животът е умението да пробваш някакви неща, за да видиш дали ще се получат“ :) Всеки един от горните въпроси, дори в един и същи момент, могат да имат няколко отговора. :) Ако несъзнателно се оставим на объркването и чуденето между тези отговори – ние просто създаваме нов следващ слой неяснота, която мозъкът ни да запълни със страх. Затова упражняваме категоричност. Категоричност значи да вземеш едно решение, да отвориш вратата на това решение и да видиш дали е ок. Ако е ок – продължаваш. Ако не е ок – връщаш се, затваряш вратата, взимаш ново решение и отваряш нова врата. Така експериментираш и откриваш коя врата е най-подходяща за теб. Експериментирайки, добиваш яснота коя е най-подходящата стъпка напред. Колкото повече тренираме да си създаваме яснота, толкова по-бързо откриваме правилните за нас отговори на горните въпроси. В един момент започваме да чуваме отговорите толкова ясно, колкото чуваме и въпросите. :)
  3. Яснотата е свързана с ежедневна прошка. Яснотата е инструмент, чрез който по-бързо и съзнателно да създаваме живота си. Но ти не можеш да създаваш живота си, ако не умееш да си прощаваш. Защото никой създател не стига до най-доброто си изобретение от първия път. Ако ти не умееш да си прощаваш за всички неуспешни експерименти, които си правил и ще направиш занапред, ако ти не умееш да пускаш онова, което е „могло да бъде“, но не е станало, заради твои „грешки“ – това буквално замъглява съзнанието ти и ти просто не можеш да гледаш ясно напред. Хората ни е страх да действаме, защото си мислим, че има правилни или грешни решения. Но всъщност няма правилни и грешни решения. Това е просто концепция на ума, опит да бъдем вкарани в рамка. Прошката ни помага да изтрием тази рамка и да продължим да експериментираме свободно. Да продължим да създаваме живота си. Да пуснем обидата, гнева и обвинението (към себе си или към някой друг) и да погледнем ясно и с любопитство напред. А това е единственото, което ни е нужно, за да може да мечтаем и да постигаме целите си.

Всички мечтатели вървим слепи по пътя на своите мечти. Получаваме очилата, които ни помагат да виждаме по-ясно, докато пътуваме напред. :)

Помисли сега – къде в твоя живот усещаш, че има обърканост, хаотичност, неяснота? Къде има страх? Опитай да забележиш негативните истории, които си разказваш. Спомни си, че това е автоматичната, естествена реакция на мозъка – да запълни неяснотите със страх. Спомни си, че възможността да имаш добър резултат е равна и дори по-възможна да се случи. Седни тогава и начертай за себе си няколко стъпки напред. Може би за един месец, за три месеца напред. Дай си позволение да експериментираш. Създай си яснота. И обърни внимание как тази яснота ти помага да се отпуснеш. Да се вдъхновиш. Вече умът не е прикован от страх. Не, напротив – пред теб всъщност се открива път напред. И можеш да продължиш. Можеш да действаш.

Какво е усещането да имаш яснота занапред? Какво е усещането да знаеш какво правиш? И да се отпуснеш в създаването на себе си, докато света също се сътворява около теб и заедно с теб.

Яснотата е сила. Нека я използваме. :)

Ако тази статия ви е била полезна, запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където ежедневно си създаваме яснота и вървим съзнателно напред – регистрирай се ТУК. :)

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

Причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си

 

Независимо дали искаш да започнеш да спортуваш, да започнеш да ставаш рано сутрин, да започнеш да пишеш книгата, за която отдавна мислиш, да бъдеш по-постоянен в изпълнението на свой проект или каквото и да било друго, има само едно единствено нещо, което ти пречи да го направиш.

Това нещо е съпротивлението.

Колкото и много да искаме да реализираме плановете си, съпротивлението е нещото, което незабелязано изскача и ни отдалечава от правенето на нещата, които искаме да правим и които обикновено даже ни доставят радост да правим.

Ако в графика си имаш спорт, но не отидеш да тренираш, защото „имаш много работа“ – това е форма на съпротивление. Ако на всичките си приятели разказваш колко много се вдъхновяваш от своята идея, но не залагаш време в графика си, в което реално да седнеш и да започнеш да реализираш тази идея – това е форма на съпротивление. Ако много искаш да се развиеш в професията си, но така и не се записваш на никакво обучение – това е форма на съпротивление. Накратко – ако не поемаш ясен и категоричен ангажимент да правиш това, което искаш да правиш – това е форма на съпротивление.

Съпротивлението, в някоя от неговите форми винаги се появява и то е причина номер 1, заради която не изпълняваме целите си.

Ако полюбопитстваме малко повече и погледнем какво точно стои зад съпротивлението, това което ще открием е страх. Страхът от това „какво ли ще си кажат хората… какво ще стане ако не съм достатъчно добър… какво ако не се справя… какво ако хората не ме харесат… какво ако се проваля… какво ако… ако… ако„. Всички тези наши страхове съвсем незабелязано активират инстинктивната ни система „бягай или се бий“. Т.е. – веднага щом някой от тези страхове бъде засегнат на несъзнателно ниво, моменталната ни, автоматична реакция е да избягаме. Не в буквалния смисъл „да избягаме“, но реално правим същото – вместо да се заемем с това, което сме планирали, се захващаме да правим нещо друго, което ни е познато, удобно и лесно – отиваме да хапнем, звънкаме на приятел да си побъбрим, четем безцелно статии в интернет, решаваме, че точно сега има нужда да идем до магазин или до тоалетна, скролваме фейсбук или правим някое друго любимо наше разсейване, само и само да не започнем дейността, която активира страховете ни. Накрая сме толкова изморени от разсейванията си, че обикновено умората става нашето финално оправдание да не действаме по това, което на съзнателно ниво искаме да действаме.

Този порочен кръг може да продължи години.

Без дори да забележим какво ни се случва.

Хубавото е, че когато знаем, че съпротивлението съществува, когато го назовем и започнем да бъдем съзнателни за него, т.е. когато започнем да го забелязваме – ние можем да го преодолеем. Ние можем да създаваме, да започваме и да довършваме нещата до край, въпреки съпротивлението. :)

Днес искам да разгледаме именно това – как да преодоляваме съпротивлението така, че да започваме и да бъдем постоянни в проектите, които искаме да изпълним. :)

Ето как се упражняваме:

  1. Планираме време, в което ще работим единствено и само по проекта, по който иска да ме работим. Няма значение дали е свързано с учене, с работа по своя идея, с трениране, с творчество, с оптимизиране на някаква вече съществуваща стратегия или каквото и да е. Просто определяме конкретно време в графика си, в което ще работим само и единствено върху това. Може да е 20 минути на ден, може да е два пъти седмично по 2 часа или 4 пъти седмично по 40 минути, или друго време, което съответства на вашия график и особености на дейността. Много често преодоляваме съпротивлението и отлагането като просто поставим задачата си в графика. Лично аз толкова много съм свикнала с графика си, че ако нещо не е записано в него – 99% сигурно е, че няма да го направя, защото ако не е записано най-вероятно ще го забравя. А дори и да си го спомня – моята нагласа е, че нещата в графика ми са с приоритет и следователно всичко останало ще бъде пренебрегнато. Така че, запишете задачата в графика си и започнете да гледате на този ангажимент като на един от най-важните ангажименти за деня ви! Тренирайте да защитавате времето за тази своя важна задача от всичко останало, което изскача и изисква вашето внимание.
  2. Когато дойде време за задачата – веднага започваме изпълнението й. Не отлагаме, не се разсейваме, не си намираме нещо друго „по-важно“ за вършене. Когато дойде времето да започнем нашата задача си спомняме, че тази задача всъщност е важна за нас. Спомняме си, че това са само няколко минути и тези минути са едни от най-важните в деня ни. Учим се да третираме момента на започване като най-великият момент във Вселената и започвайки, се опитваме да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло.
  3. Когато ни възникне импулс да прекъснем/да се разсеем, вместо да последваме този импулс автоматично – паузираме! Не бягаме, а  паузираме и забелязваме какво се случва с нас в този момент! Забелязваме съпротивлението, което иска да ни отдалечи от изпълнението на нещо, което е важно за нас. Забелязваме желанието си да избягаме от изпълнението на задачата си. Забелязваме импулса да се разсеем. Ако не забележим съпротивлението и автоматично последваме импулса си за разсейване – ние оставаме в порочния кръг. Но ако забележим съпротивлението, се случва нещо велико – тогава се появява нещото наречено избор – тогава вече имаме избор дали да се поддадем на съпротивлението или да го преодолеем!
  4. Спомняме си, че можем да преодолеем съпротивлението. Спомяме си, че каквото и да правим, съпротивлението със сигурност се появява в някоя от неговите форми. То винаги присъства в дейности, които си струват да бъдат изпълнение. Особено в дейности, които са значими и важни да бъдат изпълнение. И когато се появи, когато го забележим – единственото, което е нужно да направим е да си спомним, че вместо да му се поддадем, ние всъщност може да го преодолеем. Да си спомним, че имаме още няколко планирани минути работа и можем да поработим още малко. Спомняме си, че ние искаме да изпълним своята задача. Че тя е наистина важна за нас. Казваме си: „Хей, имам още 20 минути, мога да се справя! Аз мога да продължа с изпълнението на задачата си!“ :)
  5. Продължаваме изпълнението на задачата си с усмивка. :) Връщаме се към задачата си и опитваме отново да потънем в това, което правим. Да му се отдадем изцяло. Продължаваме дейността си с благодарност за възможността в тези няколко минути да правим нещо, което ни развива, нещо което докосва сърцето ни, което ще ни донесе радост и което може би ще бъде от полза на други хора. Да работим по значим за нас проект, независимо колко е малък, е едно от най-красивите неща, които имаме възможността да ни се случи в този живот. :)

Всеки от нас е способен на доста неща, но ако постоянно се поддаваме на съпротивлението, те никога няма да се родят на този свят! Никога няма да докоснат и подобрят живота ни. Никога няма да усетим вътрешното удовлетворение, онова усещане за стойност, което ни изпълва само когато започваме и довършваме до край идеите, които ни вълнуват.

Единственото, което трябва да направим, за да реализираме тези идеи е да се упражняваме да преодоляваме съпротивлението! И с всеки път ще ставаме все по-добри в тази не лека, но вълнуваща задача! С времето и практиката преодоляването на съпротивлението става наша присъща природа, която ни помага по-смело и отдадено да изпълняваме целите си до край. Разбира се, позволени са 20% съгрешения, но както знаем – те са само за заигравка! :)

Един от най-впечатляващите ефекти на тази практика е, че когато ти започнеш да преодоляваш съпротивлението, започваш да вдъхновяващ и хората около теб да правят същото!

Домашното за следващата седмица е да поставите в графика си точно и конкретно време за изпълнение на ваш проект или промяна, която искате да направите. А когато дойде време за изпълнение – следвайте горните стъпки, спомняйки си: „Аз мога да се справя. Аз мога да изпълня задачата си за днес!“ :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или се включете в Програмата за изграждане на полезни навици където с всеки полезен навик тренираме да преодоляваме съпротивлението съзнателно и най-вече – с усмивка. :) Може да се запишете заедно с нас ТУК. :)

Живот без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки.

 

Всички знаем как все повече хора чувстват, че са изгубили себе си. Не знаят какво искат, а дори и да знаят – все нещо не им достига да се мобилизират и да го реализират на практика.

Наблюдавала съм тази ситуация при доста хора и смея да твърдя, че основната причина, заради която се случва това е следната – постепенно и неусетно позволяваме на важното в живота ни да бъде задушено от незначителното. Без да усетим, позволяваме това, което ни носи енергия, радост и разнообразие да избледнее в ежедневието ни и на негово място поставяме сигурното, рутинното, познатото, несъщественото.

Когато потънем в незначителното се случва нещо много интересно – всичко в живота започва да ни се струва незначително. И тъй като всичко ни се вижда незначително – губим мотивация да се пънем за каквото и да било, дори и за нещата, които наричаме „важни“. Започваме да търсим пътя на най-малкото усилие – започваме да искаме много, но да даваме малко.

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Светът е хаос. Естествената склонност на нещата е да падат, да се разрушават, да деградират. Това е природен закон. Така действа гравитацията. И ако в този хаос ти нямаш ясна и категорична система, която да те държи на повърхността, ти със сигурност ще затънеш в посредствеността на дните, вероятно без изобщо да разбереш какво ти се случва.

Днес искам да ви разкажа за системата, която на мен ми помага да стоя на повърхността. Може би не е най-перфектната система на света и не мога да кажа, че действа винаги и на 100%, но това, което със сигурност мога да ви кажа е, че за последните 3 години това е системата, която ми помага да съм в поне 70…80% от времето си на повърхността. А това е достатъчно, за да бъда над средното ниво. Ето защо смятам, че тази система може да бъде от полза и на вас.

Системата се казва: „Живот без умствени уговорки“ и включва само две стъпки:

  1. Решаваш ясно какво е важно за теб;
  2. Изпълняваш това, което е важно за теб без умствени уговорки!

Преди да кажем няколко думи за тези две точки, искам първо да разгледаме какво значи „Живот с умствени уговорки„.

Да речем решил си, че е важно за теб да започнеш да спортуваш или да започнеш да работиш по свой личен проект, или да заделяш повече време за социален живот, или каквато друга позитивна промяна си решил да създадеш в живота си. Определяш си някакви параметри на тази промяна – например решаваш, че в понеделник, сряда и петък в 17:00ч започваш да спортуваш. Може дори да си избрал в коя зала ще ходиш и вече си спокоен, че планът ти е готов и всичко е измислено!

Първата, втората седмица всичко е наред, защото си мотивиран! Идва третата, четвъртата седмица обаче и в понеделник, малко преди 17:00ч в теб започва да се прокрадва едно чудене: „Спортува ли ми се днес? Май съм малко уморен. Чак до залата да ходя? В този студ? В тази жега? В този дъжд? Пък и тъкмо преди малко хапнах, може би не е най-удобният момент?„

Стоп кадър!

Нека изследваме какво точно се случва в тези няколко минути чудене.

Нашата фантазия в този момент е, че чуденето ще ни помогне да вземем най-правилно решение за себе си. Това обаче, което се случва в реалността е, че чудене ни обърква и ни хаби енергия. Чрез чуденето умът ни се опитва да избяга от дискомфорта, усилието, което трябва да положим. В момента на чудене се случват две неща:

  • Когато се чудим дали да направим едно действие, което изисква усилие нашият ум винаги ще измисли много категорични „доказателства“, че е по-добре да не положим това усилие. Защо? Защото такава е природата на ума – той бяга от дискомфорта към удоволствията, от трудното към лесното, от работата към разсейванията;
  • Когато се чудим, това което всъщност правим е да взимаме решение за нещо, за което вече сме взели решение. Лошото е, че функцията „взимане на решение“ е стрес за психиката ни и едно 10 минутно чудене хаби доста ментална енергия, което ни създава усещане за умора и „истинска“ неспособност да положим усилие да направим това, което сме решили да направим. В реалността, мисленето дали да направиш нещо или не, често отнема повече време и ни уморява повече, отколкото ако просто станем и го направим. :)

Ако сега се върнем в горната ситуация, в която към 17 без 10ч. започваме да се чудим дали да спортуваме или не и оставим чуденето да ни омагьоса, то до 17 и 10 умът ни ще е измислил достатъчно причини да не спортуваме, а ние ще сме се изморили толкова от мислене, че ще сме със замъглено съзнание кое е наистина важно за нас да направим и кое не.

Както става ясно, ако се оставим на чуденето – ние може би ще започнем своята позитивна промяна в живота, но едва ли ще можем да я поддържаме за дълъг период от време.

Битката между Човекът и Чуденето/Умствените уговорки дали да направиш нещо, което изисква усилие е предварително решена. 

И единственият начин да спечелиш дългосрочно тази битка е да елиминираш изцяло чуденето!

Живот без умствени уговорки означава да вземеш решение кое е важно за теб и когато дойде време за изпълнение на важното, просто ставаш и го правиш. Не се чудиш дали имаш желание или не. Не се чудиш дали моментът е подходящ или не. Не се чудиш дали имаш вдъхновение да го направиш или не. В момента, в който си решил, просто ставаш и правиш това, което е важно за теб.  Уморен си, болен си, спи ти се, мързи те, наял си се, жена ти те е изнервила, мъжът ти те е ядосал – няма значение. Просто ставаш и го правиш.

Ето няколко примера за това как аз следвам системата: „Живот без умствени уговорки“:

  • Спорт. Движението е изключително важно за мен. Имам изкривявания по гръбнака и ако не поддържам тялото си гъвкаво, това ме сковава физически, емоционално, психически, всякак. Затова спортът е част от моя живот без умствени уговорки. Взела съм решение, че ще спортувам всеки ден в 16ч. Това е категорично решение – т.е. спортът е в графика ми като задача, която не подлежи на уговорки. Когато стане 16ч. – спирам да правя каквото и да правя, обличам се и започвам да спортувам. Не се чудя, не позволявам на друга задача да измести спорта като нещо „по-важно“, не позволявам някое увличащо разсейване да ме омагьоса и да „забравя“ за важното. Просто ставам и започвам спорта. Дали ми се спортува всеки ден? Естествено, че не! В доста случаи ме мързи, искам да правя нещо по-интересно, по-забавно, да не полагам усилие. Но аз разбирам, че това е гравитацията, мързелът, който ме подканя да склоня глава, да удавя важното в блатото на незначителното. Затова – щом забележа, че започвам да се чудя – веднага спирам умствените си уговорки и започвам да спортувам;
  • Хранене. Това да съм съзнателна с какво точно храня тялото си е нещо наистина важно за мен вече почти 20 години. Усещането за чистота и лекота, която ми създават простите и естествени храни е нещо, което ми дава будност, жизненост и гъвкавост. Затова когато отида в магазина аз не се чудя дали да си купя вафла, сникърс, меденка, някаква консерва или нещо такова. Този въпрос е предварително решен за мен и аз го следвам… без умствени уговорки;
  • Творчество. Творчеството за мен е една от най-важните дейности в този свят, защото развива мисленето ни на създател. То активира дясната част на мозъка ни, което ни помага буквално да мислим с повече умствен капацитет. Когато имаме творчество в живота си, въображението ни се събужда и започваме да забелязваме неща, които иначе изобщо не бихме видели. В моят живот творчеството се изразява основно в писане, но човек може да упражнява всяка друга творческа дейност, която му харесва. Писането е част от моя живот без умствени уговорки. Преди съм писала изключително много, но към настоящия момент пиша веднъж седмично. Дали ми се пише всяка седмица? Разбира се, че не! Понякога грам не ми се сяда! Но ако се оставя на течението, на гравитацията, на мързела – аз може да не пиша цял месец. Или два месеца. Не се знае! Когато позволиш умствените уговорки в живота ти – ти никога не знаеш дали аджаба някога ще направиш това, което е важно за теб!

Спорт, хранене, творчество – това са част от сферите в живота ми, които са в системата: „Живот без умствени уговорки“. В тази система може да сложиш всичко, което прецениш за важно за теб – отношения с партньора, с децата, социален живот, приключения, работа по личен проект, писане на книга и т.н.

Ако е важно за теб да работиш по личен проект – решаваш наример, че ще ставаш в 6:30ч, за да работиш по своя проект 30 минути преди работа и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки до тогава докато не приключиш проекта си.

Ако е важно за теб да имаш повече социален живот – решаваш например, че работното ти време приключва в 17:00ч и изпълняваш това свое решение без умствени уговорки.

Живот без умствени уговорки означава да определиш петте или десетте неща, които са важни за теб, да определиш кога ще ги изпълняваш и когато това време дойде – просто сядаш и го правиш. За всичко останало може да си позволиш да бъдеш посредствен. Но за важното – трябва да вземеш категорично решение и да го изпълняваш в 80% от времето си. Ако следвате блога ми или сте в Програмата ми за полезни навици, знаете, че 20% съгрешения са задължителни навсякъде! :)

Та, така!

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да се превърнеш от мечтател в човек, който наистина постига целите си.

Животът без умствени уговорки е това, което ти помага да излезеш от мъглата на незначителното и пред себе си да видиш ярко откроени важните и смислени неща в живота ти, които да бъдат твоята пътеводна светлина занапред.

А не е ли това, което искаш – да имаш ясен ориентир кое е важно за теб и да вървиш уверено към него? :)

Ако е така – определи още сега 5-те категории, които са важни за теб и вземи решение в следващата година да ги изпълняваш без никакви умствени уговорки! :)

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако искате да създадете повече будност, енергичност и кураж за действие в себе си – очаквам ви заедно с мен в Програмата за изграждане на полезни навици! :) Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик и по този начин тренираме постоянство, доверие в себе си и кураж да създаваме живота си такъв какъвто за нас си струва да бъде изживян! :) Цената за целия месец участие, за всеки полезен навик е 40лв. на месец, а Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите отвсякъде и да я изпълнявате в свое собствено темпо. Очаквам ви заедно с мен ТУК. :)

My rules are my game changers #3

My rules are my game changers #3

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Бъди естествен в бизнеса, в това, което правиш и в начина, по който го правиш – сякаш говориш с близък приятел.

Мисли в 10х размер! If you have a 10-year plan of how to get [somewhere], you should ask: Why can’t I do this in 6 months?

Take a deep breath. Enjoy life. You are never gonna be perfect.

Тренирай да бъдеш куражлия! Дори хората да ти се смеят на това, което опитваш, какво от това? След 100 години нищо няма да има значение освен дали си се веселил и дали създал нещо стойностно.

Тренирай умението си да се доверяваш. Довери, че Вселената ще се погрижи за теб. Ако ти дадеш най-доброто от себе си и тя ще направи същото за теб.

Поддържай висок стандарт! Ако приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш. Внимавай мислите, думите и действията ти да са в съответствие с високия стандарт, който искаш да поддържаш.

Когато страдаш спомни си формулата: Болка + Съпротивление = Голяма болка. И тогава опитай да махнеш съпротивлението от уравнението. Опитай да се отвориш за болката. Опитай да я оставиш да мине през теб. Когато съпротивлението го няма, болката не е толкова голяма.

Когато имаш труден период – грижи се повече за себе си. Умението да живееш добре е да живееш не въпреки болката, а заедно с нея.

If you are not on the scene, in the discomfort, sweating with me – then I am NOT interested in your feedback!

Рамките, критериите и правилата не просто ограничават възможностите ти. Те ти пречат изобщо да ги видиш.

Усмивката не е задължителна. Но много помага.

Приемаш, че другите са прави, дори и да не са прави. Харесваш другите, дори и да не ги харесваш. Те са част от историята, в която играеш.

Няма правила. Правилата се създават в действие и се променят според ситуацията.

Не е проблем да не знам какво се случва, защото знам, че каквото и да се случва аз мога да го превърна в добра история.

Аз мога да съм всякакъв. Ако не знам кой съм – просто започвам да правя нещо и в правенето откривам кой съм.

Не съществува такова нещо като блокаж. Съществува единствено мисълта, че съм блокирал.

Ти си на сцената, за да помагаш и да се радваш заедно с другия.

Хората са Богове, които спят и сънуват, че не са Богове. Събудете се.

Не е нужно да делим, не е нужно да се борим един друг – има ресурси за всички нас. Има за всички!

Живей живота си с ясно и категорично намерение. Живей деня си с ясно и категорично намерение. Например, кажи си „Днес възнамерявам да бъда радостна!“. И всеки път когато в деня намериш 1 свободна секунда – спомняй си това намерение.  Казвай си го отново. Ще познаете кое е правилното намерение за вашия ден ако то създава ентусиазъм, енергия и трепет във вас – тогава ум и сърце се синхронизират в едно.

Не споделяме своите намерения с другите хора! Това хаби от енергията ни и после нямаме енергия за изпълнение, за докарване на нещата до край. Споделяме единствено когато вече е станало.

Щастието изисква дисциплина на ума. Изисква се увереност, категоричност, решителност. Чуденето разклаща енергията ни.

Всеки човек има вграден механизъм за щастие. Нарича се съвест.

Не давайте прекалено голям кредит на щастието. Не е нужно винаги да си щастлив, за да живееш добре. Нещастието е неразделна част от живота ни. И нашата работа е просто да се научим да го преживяваме по-здравословно.

При времето всяка една минута е ценна минута. Ти как прекарваш минутите си?

Фокус към целта. Към теб самия. За останалото бъди кон с капаци. Никой друг и нищо друго не те интересува. За да бъдеш успешен трябват жертви. Една от тези важни жертви е да се освободиш от реакцията си към това какво ще кажат другите.

Човекът с харизма е ярък, слънчев, знае какво иска и го постига с любов. Заразява другите с ентусиазъм. Не се обижда, не се доказва, не оставя неща, за които да се обръща назад. Просто върви напред.

You are working hard 20% and rest 80% ot the time. This 80% is time for leaning and active rest. When you dedicate 80 percent of your energy to rest and self-improvement, then you have a lot of fodder and a very sharp saw to use during the time you’re actually working. You’re thinking 10X bigger than everyone else. You’re operating under short timelines and high pressure. You can tax yourself to extremes while you work because you spend lots and lots of time resting and preparing.

You need to rest when thing are bad AND when things are good. Because something will always come NEXT if you let it. Be very intentional about building rest into your business. If needed – take one week off every month and don’t accept calls on Fridays.

When you show up for yourself, success will show up for you.

If you want healthy relationships, you need to become the kind of person that has healthy relationships.

In a world you can be anything, be king.

Ние имаме забележителната възможност да бъдем тук, на тази планета, и да творим. Ти какво искаш да създадеш? Направи си план и започвай още сега!

Хората по целия свят гледат нагоре и чакат Бог.

А Бог чака нас.

Концентрирай се върху това, което можеш да направиш и дай най-доброто от себе си. Ако ние изпълним нашата част и Бог ще изпълни неговата. Бог не прави грешки.

Умението да се доверяваш, да си взаимодействаш с живота. С нулева гаранция. Можеш ли го? Упражняваш ли го?

When you are wondeing how to act ask these:

  1. How will I feel about my decision in 10 minutes?
  2. How will I feel about my decision in 10 months?
  3. How will I feel about my decision in 10 years?

Уязвимост означава да имаме интелигентността да останем в сърцето си. Отварянето от сърцето е плавно, бавно движение. Интелекта обаче изисква бързо движение. Умът и сърцето действат в различен ритъм. Нашата работа е от тези два различни ритъма да създадем увличаща и мелодична песен. :)

Ако искаме да задълбочим, но в сърцето ни има прекалено много гордост, прекалено много доказване, правота, защита – връзката няма как да се задълбочи. Няма значение дали другия е уязвим – ти самият трябва да си уязвим. Свързването на ниво ум (доказване, правота, его) е готино за интелекта, но свързването на ниво сърце (уязвимост) е великолепно, тогава е истинска интимност. Всичко това – да го кажеш е едно нещо, но да го позволиш в себе си – съвсем друго.

„Vision“ is the ability to talk about the future with such clarity it is as if we are talking about the past.

So, my suggestion as a tool to help you move forward, is to get clear — What are you trying to do, broadly in your whole life? Then reduce it down to this year… This month… This week… This day… This hour… And right now.

Целите трябва да събуждат сетивата – ресурсите ни. Целите оздравяват тялото когато са силни, когато са лично твои, когато те събуждат.

Каквото и да правиш – внедри удоволствие в деня си. Това следва да е задължителна част от твоя ден. Задължителна част от графика ти. Още от сутринта да знаеш – какво удоволствие ще имам днес – любима музика, масаж, игра с котката, спорт или… какво?

Вселената е изобилна, а ако ти не си – колко точно си свързан с Вселената?

Ако мисленето ти е, че финансовата част е решена, тогава може да правиш каквото искаш.

Get clear on your priorities.

Говорим на себе си като на приятел, без автоматичен негативен диалог! Вярваме в себе си! Не се саботираме, а се подкрепяме. Откачаме се от историите, които си разказваме за себе си и които не ни служат.

Създаваме си образ на себе си, който е приятен, горд, успешен. Харесваме си се! Чувстваме, че заслужаваме да бъдем обичани, да реализираме целите си. Вярваме в себе си. Нищо друго не ни интересува.

Когато се хванем с негативна мисъл – веднага я заменяме веднага с нещо приятно, окуражващо. Съзнателно отделяме време за това да имаме приятен вътрешен диалог!

Забелязвам негативните си вярвания (придобити от семейството, хората около нас, обществото, от нас самите).

И не им вярвам!

Когато говорим – обръщаме внимание да използваме приятни, свежи, спокойни думи. Думите въздействат върху емоционалното и физическото ни тяло.

Поддържаме неутралност – нещо хубаво се случва – ок! Нещо лошо се случва – пак ок! намаляваме важност за исканото. Имаш или нямаш – хубаво ти е! Независимо от килограми, от това или онова, имам или нямам – хубаво ми е. Ако аз давам най-доброто от себе си  вярвам, че Вселената е мъдра и прави най-доброто.

Животът е красив в своята неочакваност и постоянни промени.
Обичам го за студ, обичам го за топлина.
Обичам приятелите си и неприятелите също.
Обичам да обичам. Това право е моето и на никой не го давам.

За част 3 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК. Втора част ТУК.

Ако тази статия ви допада – харесайте страницата ми във Фейсбук ТУК и се запишете да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :) Традиционно в началото на декември ще пусна промоционална цена за записване в Програмата за 2018-та година. За мен е важно натрупването, което се получава от всички модули, затова ако имате желание да се включите е най-добре да преминете през всички навици. Очаквам ви заедно с нас да създаваме живот, който си струва да бъде изживян! :)

My rules are my game changers #2

My rules are my game changers #2

 

Това е поредица от статии с „правила“, които си записвам, за да се връщам към тях, да си ги преглеждам и да си спомням как е най-добре да реагирам в живота си. :)

Текстовете са само фрагменти, които говорят за по-детайлни неща. Нека всеки запълни неяснотата, която тези текстове може да създадат с това, което сам смята за вярно. :)

Всяко вдъхновение идва с енергията, която ни е необходима да го реализираме. За да грабнем и запазим тази енергия обаче е нужно да действаме ВЕДНАГА по изпълнението. И след това да правим последващи, ако ще и малки крачки напред. В другия случай – ако вдъхновението дойде и ние отложим – например запишем си някъде идеята и нищо не правим по нея – енергията нужна ни за изпълнение се губи. И ако някой ден се върнем да прочетем написаното и искаме да го изпълним – ще се усеща като „трудна работа“ :)

Ако едно вдъхновение дойде и вие не реагирате веднага, това вдъхновение ще иде при друг човек. Вдъхновението търси хора с вдигната ръка, готови веднага да действат по реализацията. Живота няма време да се бави и да ни чака. Той иска да се случва.

Have long term vision, but focus on immediate action.

Личностното развитие се състои само в две последователни стъпки:
  1. Поемане на лична отговорност – че твоя живот зависи от теб, че можеш да правиш това, което искаш и можеш да променяш света около теб. И е твоя отговорност да го правиш;
  2. Обединяване с други хора, за да създавате по-големи неща.

Само желание да правиш нещо не стига. Трябва да можеш да преодоляваш гравитацията. Трябва да можеш да преодоляваш естествената склонност на нещата да падат, да се разрушават, да деградират. Трябва да умееш да преодоляваш граници – своите собствени и тези, които светът ти поставя регулярно.

Човек е своето най-голямо ограничение – за бизнеса си, за връзките си, за приятелствата си, за приключенията си. Ако искаме да получим повече – ние самите трябва да станем повече. Tова понякога значи да изхвърлиш старите си дрехи, да изоставиш старата си среда, да идеш на места, на които до сега не си ходил и т.н. Да започнеш да мисли като човека, който искаш да бъдеш.

Ако искаш да печелиш 6 цифрена сума на месец, мислиш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Държиш ли се като човек, който печели 6 цифрена сума на месец? Обличаш ли се като човек, който печели  6 цифрена сума на месец? Говориш ли като човек, който печели  6 цифрена сума на месец?

Интуицията е енергията, която те движи, но ти достатъчно подвижен ли си? Отговаряш ли на поканите за танц от живота? Правиш ли своите крачки танцът да продължи?

333 – 3 неща за благодарност, 3 неща, които трябва да направиш днес, за да си успешен, 3 неща, които искаш деня да ти предостави. :)

Отпусни се, наслаждавай се на всичко и запомни: което на теб не ти харесва, на подсъзнанието ти му харесва! Подсъзнанието е невинно.

Аз съм ОК такава каквато съм. Да се пуснеш не означава да се примириш. Означава да се успокоиш там където си и от тази позиция на спокойствие да действаш смело и с кураж напред.

Ако нещо спре да ми доставя радост, започвам да мисля за промяна. Животът е твърде кратък, за да го живеем с кисела физиономия.

Моето мото е: Живей весело, а парите ще дойдат.

Ричард Брансън

Вижте къде се намирате по тази скала и как бихте могли да се качите по-нагоре:

  • срам – това, което съм аз не е ок. От какво ме е срам?
  • вина – това, което правя не е ок. За какво чувствам вина?
  • обвиняване – кой обвинявам за това, което се случва?
  • тъга – какво ми се искаше да бъде, за какво тъгувам?
  • страх – от какво точно ме е страх в този момент?
  • желание – ако имах магическа пръчка какво щях да създам за себе си?
  • гняв – когато желаното не се случи
  • самообладание – поемане на отговорност и осъзнаване, че мога да променя нещата.
  • неутралност – разбирам, че каквото е, Е.
  • кураж – Ако имах кураж, какво бих направил? Ако не те беше страх, че ще те отхвърлят, че ще ти се смеят, че ще се провалиш – какво щеше да направиш? Нашите ограничаващи вярвания и страхове ни пречат да се отдадем на вдъхновението. Какво би направил ако имаше повече кураж?
  • готовност, решителност – когато сме готови, когато решим наистина да действаме, когато тръгнем напред, тогава ще намерим начин да го направим! Даваш най-доброто от себе си, всеки ден, колкото и малко да е то понякога.
  • приемане – може ли да приемеш това, което се случва? Ок ли си да приемеш резултата какъвто и да е той? Ти си направил всичко по твоите сили, дал си най-доброто от теб – тогава можеш ли да приемеш, че това, което се случва е най-правилното и да приемеш резултата за правилен какъвто и да е той? Сигурен си, че ако си дал най-доброто от себе си, резултатът ще бъде най-добрия за теб.
  • пускане, потокът
  • любов
  • радост
  • просветление

Как се качваме нагоре по стълбата – като си задаваме по-вдъхновяващи въпроси. Ако си задаваме по-вдъхновяващи въпроси започвам да мислим по-различно, да се чувстваме по-различно, да действаме по-различно и следователно – да получаваме по-различни резултати. :)

Един чудесен въпрос е: Какво трябва да направя днес, за да… (получа това, което искам)?

Here’s an overview of the five steps to Energy Clearing according to Christie Sheldon:
1. Connect to a higher power
2. Identify the problem you need to solve. Find from whom did you get it – your father, mother, yourself?
3. Locate the energetic source of the problem on your body
4. Clear the „heavy“ or „stuck“ energy
5. Install a new empowering belief

The clearer you are, the more connected to life you are.

Извинявай. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.

Това е универсален начин да държим чисто пространството си. Няма значение последователността на думите.

Колко по-чист си от негативни убеждения, толкова по-бързо постигаш резултати.

Write down often about your dreams and goals. Maybe every morning.
You can write them in present tense.
Write down what needs to HAPPEN in order for you to achieve your dreams.
Write down your plans and strategies.
Write down people you need to meet who will help you along your way.
Write down the knowledge, skills, and abilities you’ll need to develop to make it happen.

Създаваш си яснота какво искаш. И работиш по това да махаш вярванията, които те спират да действаш. Всеки път когато нещо те спира – това е мястото, в което е нужно да се вгледаш. Знаеш какво искаш. Не си измисляй причини защо не го правиш.

Продължаваш да следваш целите си и своята истина когато другите се съмняват в теб. Продължаваш да следваш целите си и когато ти самия се съмняваш в себе си.

Какво прави Джо Витале, за да генерира успехи постоянно?

  1. Активна благодарност.  Хубаво е да се отделя по един час на ден за благодарност. Също така през целия ден съзнателно спираме, за да изразим благодарност за всеки момент. „Активна благодарност“ значи, че наблюдаваш, забелязваш и изразяваш благодарност за различни моменти през целия ден. Благодариш преди да си получил. Защото осъзнаваш, че ти вече живееш чудото. Всичко е ок. И от тази позиция, че всичко е наред се молим, а не умоляваме;
  2. Молим, но не се вкопчваме. Пускаме, защото Бог може да ти донесе нещо по-подходящо – не се вкопчваш, ти психологически си спокоен, благодарен;
  3. Осигуряваме си време насаме – отваряме се за получаване на идеи, иначе не ги забелязваме. От целия шум идеите не могат да стигнат до нас, не може да ги различим. Затова трябва целенасочено да създадем време и пространство за това. Създаваме време, за да получаваме идеи – далеч от хора, от телефон, от интернет. Време, в което не говориш с друг, не си говориш сам, не си пееш, просто позволяваш идеите да дойдат. Може да дойде идея за книга, за музика, за статия, за програма, за лекция, за продукт, за услуга, за сайт…
  4. Вдъхновено действие ВЕДНАГА. Когато имаме подтик да направим нещо – да го направим – то идва от вдъхновението. Веднага щом получим идеята – правим някакво действие по нея, защото идеите са подарък. Третираме ги като свещено нещо, като съобщение от Вселената за нас. Когато действаме веднага – по този начин се качваме на енергийната вълна, която е дошла с идеята, за да бъде тя изпълнена. Ако оставим идеята за после – тя губи от енергията си. Затова задължително правим първата крачка – за да хванем енергията, иначе се ако я оставим за после ще се усеща като усилена работа;
  5. Учим се да сме ОК с това да поискаме помощ от видими и невидими сили. Молим от позиция на благодарност. Не ни е срам да поискаме помощ от други хора. Казваме и молитва към онова, в което вярваме – насочете ме, помогнете ми.

Ако знаеш, ако вярваш, ако си убеден, че няма нищо невъзможно – започваш да гледаш на света по съвсем различен начин.

Опитвай се да усещаш кога вълната на живота е нагоре и кога надолу. Когато е нагоре – давай всичко от себе си, сърфирай. Когато е надолу – изчакай спокойно.

За част 2 толкова! :)

Първата част е на английски и може да видите ТУК.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. И най-важното – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане а полезни навици ТУК. Това е Програма, в която работим всеки месец по изграждането на различен полезен навик, което ни помага да си изградим по-силна вътрешна среда, да трупаме увереност, вярва в себе си и така да реализираме целите си по-смело и отдадено. :)

Живот воден от страст или живот воден от любопитство?

Живот воден от страст или живот воден от любопитство?

 

Дамата от снимката по-горе е Елизабет Гилбърт. Знаете я. :) Авторът на „Яж, моли се и обичай.“ Всички знаем, че тя е много е въздействаща в разказването на истории. Но това, което повечето от нас не знаем е, че тя всъщност е и огромен пример за постоянство, увереност и кураж. Тя е пример за човек, който до дупка гони това, което иска да прави – да пише. Пише преди работа, мисли какво ще пише по време на различните работи, които сменя, пише и след работа. Накратко – тя е пример за човек с истинска страст.

Във видеото обаче, което ви споделям по-долу, Елизабет Гилбърт говори СРЕЩУ страстта.

Страстта е нещо, по което всички взеха да припадат и да налагат мнение, че трябвало да имаме, за да живеем смислен живот. Да „имаш страст към ЕДНО нещо“ е станало някакъв фетиш на 21-ви век. Който няма страст, постоянно и отвсякъде е бомбардиран с неща от сорта на: „Намери къде е твоята страст!“, „Фокусирай се върху едно нещо!“, „Намери си пътЯТ!“

И така, човек тръгва да търси бясно своята страст и като не я открие в една посока си мисли, че той нещо не е наред. Че нещо не му достига лично на него да бъде достатъчно мотивиран, за да върви само в една посока.

Всъщност това е глупост. Някой излиза на сцената, показва ни един модел на живот (със страст), казва ни, че така се живее супер и ние автоматично решаваме, че това е валидно и за нас. Че това и нас ще направи щастливи. Но ако ти си човек с по-богати и разнообразни интереси – животът със страст само в една посока е повече ограничаващ, ограбващ, дори объркващ отколкото развиващ.

За които имат страст – следвайте си я. За които нямат – изхвърлете най-накрая идеята да следвате някаква една единствена страст и вместо това – следвайте различните посоки на Любопитството си. Любопитството е нещото, което те напътства да погледнеш на някъде, по-отблизо. Понякога ти харесва и продължаваш, друг път не. После пак. И после пак. Не е нужно постоянно да се натоварваш с размисли: „Ох, това ли ми е страстта… това ли е правилния за мен път.“, а просто да изследваш всичко, което предизвиква твоето любопитство. И така създаваш един богат, опитен, многообластен, шарен живот. Именно това са хората, на които бихте се обадили за разбиране, за утеха в труден момент. Защото знаете, че те няма да ви осъдят, че не сте на пъТЯ. Или, че нямате достатъчно страст в този момент.

Нали разбирате? Да нямаш страст, а да следваш многото различни насоки на любопитството си, често води до много по-богат и удовлетворяващ живот. :)

Може да видите видеото на Елизабет Гилбърт ТУК. :)

А другият готин урок от видеото е, че когато бясно и неотменно защитаваш една теза, ще дойде момент, със сигурност ще дойде момент, който ще опровергае тази твоя абсолютна теза. И след този момент на разклащане, разбираш, че всъщност това е било момент на израстване. На разширяване на собствената ти истина. :)

 

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

Големите очаквания са предпоставка за голям успех.

 

Едно от най-разпространените мнения е, че очакванията са нещо лошо, което „винаги“ водело до разочарование. Тъпото тук е, че хората приемаме подобни становища съвсем буквално, без дори да ги поставим под съмнение.

„Без очаквания? Чудесно! И без това ме мързи днес…да живея без очаквания ми звучи добре, премахва отговорността от мен, пък и звучи някак духовно…приемам го!“

Всъщност, да си поставяме ниски очаквания е най-точната рецепта за провал. Ниските очаквания ни държат в съмнения, чудене, страх и недоверие в собствените възможности. Как изобщо човек може да израства в атмосфера на ниски очаквания? Ами, не може!

В компании като Google напълно целенасочено поддържат среда на грандоманско мислене. Наричат го moonshot (стреляне към звездите) мислене и чрез него подтикват хората да мислят за продукти и услуги, които решават проблемите на поне 5 милиона човека в света. Мислите ли, че подобна хипер продуктивна среда би могла да се изгради и поддържа на основата на становища от сорта на: „Мислете за продукти, решаващи проблем на над 5 милиона човека, но моля ви – нямайте големи очаквания!“

WTF?

Желанието, убеждението и очакването. Това според Хосе Силва са най-важните свойства на ума. Обърнете внимание как за всяко от тях ни е вменено от обществото, че е неправилен принцип в живота ни. И в същото време Силва и хиляди други грандиозно успешни хора твърдят, че без тези умствени нагласи ние сме по-малко способни, по-малко възприемчиви, с по-малко любов и любопитство към света и като резултат – успехите ни биха били значително по-ниски и незадоволителни. Желанието, убеждението и очакването са инструменти, които ни помагат да започнем да използваме повече и по-ефективно ума си. Помагат ни да фантазираме. Помагат ни да имаме визия. Помагат ни да си създадем яснота за напред. Помагат ни да се поддържаме във вдъхновено, интензивно, творческо състояние, от позицията на което ние се чувстваме и действаме като създатели.

Ниските очаквания раждат повече консуматори. Високите очаквания раждат повече създатели.

Това, което реално се има предвид когато се казва да нямаме очаквания е да не обвързваме щастието си от резултата на нашите очаквания. Т.е. ако очакванията ни се реализират – чудесно – продължаваме още по-напред! Политаме още по-високо! Ако очакванията ни не се сбъднат – пак чудесно – просто опитваме пак! Трябвало е да придобием някакъв опит, който ще ни е нужен за напред. Чудесно, просто опитваме пак. :) Защото един лош резултат не е точка на живота, а запетая, поемане на дъх, ободряване, засилка.

Да развием умението си да живеем в позитивно очакване – ето това е една от game changing промените в начина ни на мислене, които може феноменално да подобри менталното, емоционалното и дори физическото ни състояние!

Как да поддържаме визията си свежа и вдъхновяваща.

Как да поддържаме визията си свежа и вдъхновяваща.

 

Нали знаете онзи синдром, при който започваме да четем книга, но по някое време установяваме, че книгата не ни харесва и въпреки това продължаваме да я четем, само защото вече сме я започнали и искаме да я довършим. Появява се някакво фалшиво усещане, че ние сме „длъжни“ да я допрочетем. Или, че ако не я прочетем, значи сме лузъри, които не довършват нещата до край.

Това, дами и господа, това да дочиташ книга, която не ти се чете е пълна загуба на време, енергия и ентусиазъм! А най-тъпото е, че хората пренасят този модел на поведение (да довършват това, което няма смисъл да бъде довършено) във всяка друга област на живота си. Например – забелязвам, че много хора държат във визията си цели, които отдавна вече не ги палят, не създават абсолютно никаква емоция в тях. Но седят в плана им, защото тези цели някога преди са били вдъхновяващи и хората драпат да ги изпълнят все едно драпат да допрочетат книгата, която изобщо не ги кефи. Е познайте какво – да имате цели, които не ви палят, които са били важни някога преди, но са изгубили своята полезност и заряд към настоящия момент – ви губят време, фокус, енергия. А заедно с това, понеже тези цели вече ви изглеждат „тежки и сложни“ ви създават умствена мъгла, усещане за претовареност („не ми се става сутрин от леглото“) и обърканост („не знам какво искам“). Хубаво, направил си си визия, но тази визия ако не включва емоционално зареждащи цели – тя по-скоро ти създава обърканост и чувство за претовареност, отколкото желание да я изпълниш.

И точно както с голямо усилие и безинтерес бихте дочели една книга, която вече не ви се чете, по същия начин с огромно усилие и безинтерес ще постигате подобни цели. А ако имате заложени прекалено много такива цели, всичко започва да става едно голямо усилие, като борба.

Например в момента е много модерно да се ходи в Бали и сурия хора са записали това в плановете си. Ако ги питаш обаче: „Ходили ти се в Бали“, 99% отговарят: „Да, разбира се!“ без абсолютно никаква емоция, без нищо да им трепне отвътре. Умът им просто еротично върти тази история на пилона си и ги кара да се чувстват уморени и неспособни да я имат, защото те всъщност не я искат. А дори и да идат в Бали, това нищо няма да им донесе. Защото това е фалшива цел. Книга, която не си струва да бъде допрочетена. Виж дали пък не ти се ходи в Испания, въпреки, че не е толкова мейнстриййм дестинация?

Прегледайте си всички цели, които сте си записали в плана. Има ли такива, които като ги прочетете не предизвикват абсолютно никаква емоция във вас, но си казвате: „Е как бе, тва ми е важно, искам да го имам/постигна/притежавам“. Проверете дали желанието ви да имате това е насадено от друг, а не е ваше автентично желание. Или е цел, която вече не ви вдъхновява. Проверете дали това не е книга, която сте тръгнали да четете, вече не ви кефи, обаче полагате усилие да я дочетете и това ви изморява. Имайте куража да зарежете нещо, което е изгубило своята стойност. Да си дадете малко време за размисъл, да, но ако за прекалено дълго време една цел не ви вдъхновява – зачеркнете я. Дори и без нито една цел да останете – това е по-добре отколкото да хвърляте усилия за постигане на нещо, което е изгубило стойността си за вас.

За да е силна една визия, за да ни движи устремено напред, за да ни дава сила да се справяме с препятствията – тя трябва да съдържа само цели, които ни вдъхновяват към настоящия момент. Спрете да дочитате книги, които не ви кефят и да доизпълнявате цели, които някога сте си заложили и приели за важни, но вече не ви носят никакъв заряд и двигателна сила. Правете си ревизия на визията всеки месец. Ако имате цели с остарял срок на годност – изтрийте ги веднага, оставете само целите, които ви носят зареждаща емоция. Ако целите, които оставите са прекалено сложни и ви създават усещане за тежест и обърканост  – опрости, раздели ги на малки, изпълними цели. Усетете лекота и спокойствието, които това ви носи. След ревизия – визията трябва да ви създава само усещане за спокойствие и ентусиазъм от това, което ви очаква. Ако този ефект го няма след ревизията – разтреби и опрости отново и отново, докато не усетиш лекота и ентусиазъм.

Да поддържаш своята визия свежа и вдъхновяваща. Това създава яснота и мъглата се вдига. Отпускане. Свобода. Пътят напред е отворен.

Заповядайте за едно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици – ТУК, където заедно, чрез изграждане на полезни навици в ежедневието си създаваме съзнателност и лекота в изпълнението на своята визия напред. :)

7-те предпоставки да се поддържаме в максимално продуктивното състояние Flow

7-те предпоставки да се поддържаме в максимално продуктивното състояние Flow

 

Михали Чиксентмихай (каква фамилия, а?!) е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикагския университет. Автор е на над 120 книги свързани със щастието, креативността, мотивацията и усещането за удовлетворение в живота ни. Той въвежда понятие „потокът“ в съвременния свят, но концепцията за него всъщност е съществувала от много отдавна в различни източни култури. Михали описва състоянието flow като състояние, в което ние сме толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение, освен изпълнението на тази дейност. Изживяването по време на потока се определя като хипер фокус върху изпълнението, което ни носи спонтанна радост и възторг от самото вършене на задачата. Според Михали може да говорим за максимална продуктивност и щастие именно когато сме в това състояние в по-голямата част от времето си.

Потокът е състояние, което ние по-скоро припознаваме като моменти на вдъхновение. И сме свикнали да мислим за тези моменти като нещо, което идва спорадично и неконтролирано при нас. Михали обаче казва, че това състояние възниква при конкретни условия, които ние целенасочено може да създаваме, за да пребиваваме повече време в своята максимална продуктивност. Условията, които са предпоставка ние да се усещаме в такова вдъхновено състояние са:

  1. Представата и усещането, че способностите ни отговарят на трудността на задачата, която изпълняваме. Т.е. това, което правим да не е прекалено лесно или прекалено трудно за нас, а по-скоро да е задача, която предизвиква възможностите ни, но все пак може да се справим с нея. Това е много важно да му се обърне внимание, защото ако задачата е прекалено трудна, натоварваща и сложа за нас, може да не обърнем внимание на това и автоматично да се чувстваме изморени и да я изпълняваме с огромно нежелание и усилие. Ако се усетите, че нещо го правите с прекалено усилие – проверете как да опростите задачата и да я направите по-лесна на малки крачки. Когато опростяваме, това ни дава яснота за стъпките напред, а яснотата ни носи прилив на енергия и ние се чувстваме „отново в играта“. Нежелани ефекти на апатия и липса на енергия се получават и ако не си поставяме никакви предизвикателни задачи, или си залагаме прекалено лесни за нас. Ако искате да сте във flow забравете израза „пускам се по течението“, който успива;
  2. Ясни цели, с постоянна обратна връзка докъде е стигнал процесът. Т.е. да имаме ясна какво се изисква като резултат от задачата, на какъв етап от изпълнението сме и какво остава да направим до края. Тук отново се изисква стъпките да са малки, за да са ясни. Ако си заложите прекалено големи стъпки, те стават сложи, а това може да си създаде усещане за обърканост, умора и спад в желанието да реализирате задачата;
  3. Поддържане на интензивно внимание върху това, което извършваме в момента. Това значи да усъвършенстваме умението си да „потъваме“ в това, което правим. Със започването на една задача – да се изгубим в нея. да забравим за света около нас. Да станем едно със задачата и с момента. Да загубим представа за време и пространство. Това се случва естествено, ако задачата ни харесва и ни е интересна. Но има и моменти, когато това, което правим не ни е много при сърце. И все пак трябва да бъде направено. В такива случаи намираме какво е хубавото в изпълнението на тази задача, променяме си гледната точка и се стремим да си създадем ентусиазъм от изпълнението. Стремим се да потънем в това, което правим. Имайте предвид, че следва да се стремим задачите, които естествено ни харесват да са повече от тези, които не ни харесват, защото ако правим повече неща, които не ни харесват – усещането за безцелност, обърканост и „не на място“ отново ще се появи. Затова – ако стане така, че за прекалено дълго време правите повече неща, които не ви харесват спрямо тези, които ви харесват и изгледите са, че за бъдеще това най-вероятно ще продължи – спешно си отделете цял един ден, прегледайте всичко, което правите и направете така дейностите, които ви харесват да станат повече от тези, които не ви харесват. Променяйте ги, откажете се от някои неща, делегирайте – намерете начин! Тази задача не е пожелателна, тя е задължителна ако искате да поддържате себе си във flow;
  4. Преживяване на дейността като възнаграждаваща сама по себе си. Т.е. усещане, че самата дейност е значима и няма значение какъв ще бъде резултатът от нея. Ние сме щастливи от това, че правим това, което правим в този момент. Другото няма значение в този момент; :) Това се получава естествено, ако задачата, която правим е достатъчно ясна, лесна, предизвикателна и интересна за нас (т.е. следствие от горните условия);
  5. Чувството, че човек контролира ситуацията и че може да отреагира адекватно на нейните нужди. Т.е. да усещаме, че ние имаме необходимите ресурси в себе си да се справим със задачата, която изпълняваме. Това усещане по-скоро се създава автоматично АКО съблюдаваме задачата ни да не е прекалено сложна и да е на малки лесно и приятни крачки. По този начин дори и с огромни цели пред себе си, ще сме с усещането и доверието в себе си, че може да ги постигнем;
  6. Любопитство и интерес към живота;
  7. Постоянство и желание за развитие. :)

Първите 5 точки са свързани с условията около конкретната задача, която бихме изпълнявали в дадения момент, а последните две са по-общи характеристики за качествата и мирогледа, който би следвало да развием в себе си. И като цяло – това са условия, които следва да съблюдаваме, за да изпълняваме дейностите си по-вдъхновено и продуктивно. Независимо дали те са свързано със служебните ни задължения или с нещо друго, което правим в ежедневието си. :) Чисто практично – ако в даден момент не се чувствате добре от настоящия момент или дейността, която изпълнявате – може да проверите по коя от горните точки имате разминаване и да помислите какво може да направите, за да я изпълните. :) Състоянието flow не е нещо, което постигаме веднъж в живота си и остава завинаги в нас. То е продукт на изследване на себе си и намиране на пространството, в което едновременно се разширяваме, но това се случва не с усилие и притискане да се развиваме на всяка цена, а с удоволствие от личното темпо и стъпки на развитие. Изисква практика и дисциплина да се поддържаме ежедневно в това вдъхновено и продуктивно състояние.

Изграждането на съзнателност и полезни навици в ежедневието си е най-добрият начин, по който да открием и поддържаме себе си в пространството на Flow. :) Ако желаете да  определите и усетите за себе си тази зона на едновременно разширяване и удоволствие – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици, където се стремим заедно и всеки по отделно да открие и поддържа тази продуктивност и удоволствие в живота си. :) Може да намерите повече детайли за Програмата ТУК.

3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

3 начина, по които живеенето „тук и сега“ съсипва щастието ни

 

Всички сме чували за живеенето тук и сега, и че тази формула може да направи живота ни в пъти по щастлив. Всъщност идеята за „тук и сега“ е толкова романтична, че някой от нас даже се опитваме да го прилагаме и на практика. Разбира се – неуспешно в 99% от опитите. За щастие. :)

Недоразумението идва от това, че представата ни за времето коренно се различава от тази, която имат всички духовни учители, проповядващи живеенето „тук и сега“. Ние, обикновените хора, разглеждаме времето изцяло линейно. Ако имаме една линия ние ще сложим миналото в ляво, настоящето по средата, а бъдещето – в дясно. Т.е. ние разглеждаме понятието „тук и сега“ като отрязък от време, което е около днешния ден. Толкоз. Духовните учители обаче гледат на времето по съвсем различен начин. За тях времето е една единствена точка, в която едновременно се случват минало, настояще и бъдеще, и всичко това те разглеждат, осъзнават и преживяват като „тук и сега“.

Ако вие не може да си представите и усетите как миналото ви се преповтаря, създавайки бъдещето ви и всичко това се случва ето точно в този момент на настоящето, който всъщност е единственият, който съществува – има голяма вероятност да сте изпаднали в прекалено голям буквализъм и живеенето тук и сега вместо да ви носи щастие – всъщност да го съсипва. И това се случва именно, защото ние сме свикнали да приемаме и живеем тук и сега като малък линеен отрязък от време, а не като една точка събираща трите измерения, както реално го разглеждат гурутата. По този начин, съзнателно или не, ние игнорираме важността на миналото и най-вече на бъдещето си, които обаче са основни съставки за получаване на радостта от тук и сега. Защото миналото и бъдещето ни са тук и сега. :)

Ето и трите основни начина, по които линейната ни представа за тук и сега ни пречи:

  1. Създаване на прекалено ригидна представа за себе си, която блокира развитието ни. Това произтича основно от неглижиране на важността човек да се връща към миналото си за съвет и подобрение. Когато човек живее в ограничената линейна представа за тук и сега, той обикновено е склонен да игнорира какво се е случило в миналото и да смята, че резултатите от него са нещо непроменяемо. Тук може да чуете човек да казва: „Аз съм си такъв, такъв ми е характера, не мога да се променя.“ или пък „Първите 7 са важни!“. Подобно разбиране ни прави супер ригидни и спира възможността да бъдем по-добри днес и утре. Ако например сме срамежливи – не е правилно да кажем „Аз съм срамежлив, такъв съм си, не мога да се променя“. Правилно е да се каже: „Аз избирам да съм срамежлив, въпреки, че не ми харесва да съм такъв.“ Това, което сме ние тук и сега е резултат от моделите ни на поведение, които сме придобили в миналото. И тези модели са абсолютно променяеми. Следователно ако „тук и сега“ нещо не ни кефи (в нас или света около нас), вместо да игнорираме ситуацията и да се правим, че всичко е наред такова, което Е – ние можем реално да погледнем ситуацията, която не ни харесва, да си направим саморефлексия кое в нас създава тази ситуация и да променим моделите в нас, които я създават. За да направим настоящия момент наистина вълнуващо преживяване. Миналото е корен квадратен на тук и сега. Ако игнорираме него – игнорираме щастието, което тук и сега може да донесе.
  2. Отпускаме се прекалено много и започваме да бягаме от трудното. Това произтича от разбирането ни, че живеенето тук и сега е живеене „за мига“. Но докато си мислим, че живеем за мига – обикновено мига изживява нас, защото ние сме прекалено реактивни и ненаблюдателни какво се случва около нас. Сред нас битува и убеждението, че живеенето тук и сега е пълно блаженство, при което ние нищо не трябва да правим. Че ако сме „настоящи“ всичко ни се получава лесно, душата ни е в непрестанен покой, наслаждаваме се на живота с пълни шепи, а като бонус – банковата ни сметка е пълна. Това обаче е представа, която ни вкарва в два големи проблема. Първият е, че се отпускаме прекалено много и ставаме пасивни – т.е. започваме само да реагираме на обстоятелствата, а не да ги създаваме. Вторият е, че очакваме всичко да ни се получи лесно и когато стане трудно – смятаме, че нещо не е наред, домързява ни да влагаме усилия и се отказваме. За да получим удовлетворение от живеенето тук и сега – нужно е да бъдем активни. Да сме активни не значи постоянно да бързаме и да профучаваме покрай ангажиментите и задачите си. Активност е дейно участие в това, с което се занимаваме в момента. Да даваме най-доброто от себе си. Активността е съпричастност към мига. Именно това значи тук и сега – не да бездействаме, а да успеем да потънем изцяло в активността, с която се занимаваме в момента. Някой наричат това състояние flow.
  3. Чувстваме се неудовлетворени, защото не успяваме да задоволим двете си основни духовни нужди. Тук проблемът идва от това, че в нашата представа живеенето тук и сега не включва това да имаме дългосрочна визия, план за бъдещето, да работим всеки ден по него и да сме достатъчно амбициозни да го постигнем. Тук обикновено може да чуете човек да казва „Аз не мисля за бъдещето – движа се по течението“. Е да, ама всеки човек име две основни духовни нужди в живота си – нуждата от развитие и нуждата от принос. Тези две нужди няма как да бъдат реализирани по друг начин освен да мислим за бъдещето си, да имаме дългосрочна визия за себе си, да работим по изпълнението й и резултатът да бъде по някакъв начин от полза за хората около нас. Личното ни израстване и приносът към хората около нас ни създава удовлетворението, усещането за смисъла в живота и удоволствието от живеенето в тук и сега. Тогава всяко тук и сега се превръща в момент, в който следва да реализираме визията за себе си. И така се превръща в повод за усмивка. За да получите това удовлетворение – хубаво е да седнете и да си направете една три, а дори и пет годишна визия за себе си. Опишете какво искате да реализирате като изживявания, развитие и принос, и си набележете първите стъпки за осъществяването на всяка цел. Не е нужно да знаете и описвате в детайли точния път, по който ще постигнете визията си. Приемете го като драфт версия, която ще редактирате в движение. Животът се създава миг по миг и е глупаво да си правим супер конкретни планове. Единственото, което е нужно е да знаем следващия си ход и да правим малки крачки, наблюдавайки и радвайки се на чудесата, които открива всяка крачка пред нас. :)

Е, ако сте припознали себе си в някои от редовете по-горе и сте видели как обърканата ни представа за тук и сега ви е накарала да се чувствате зле – ползвайте съветите и променете ситуацията. Разбира се – експериментирайте с различни други варианти, наблюдавайте се и вижте кое работи най-добре за вас. Идеята на всичко написано по-горе е да осъзнаем, че тук и сега е понятие, което включва миналото, настоящето и бъдещето ни, и ако искаме да постигнем блаженството, което казват, че носи момента тук и сега – трябва да съберем линията на времето си в кръг и едновременно да сме съзнателни за миналото, настоящето и бъдещето си. Защото те заедно създават момента „тук и сега“. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :)

Създай си вдъхновяваща визия и после бавно, и упорито я изпълнявай

Създай си вдъхновяваща визия и после бавно, и упорито я изпълнявай

В обществото ни битува твърдението, че трябва да се радваме на малките неща от живота. И ние наистина е хубаво да им се радваме. Но ние сме започнали да приемаме това послание прекалено едностранчиво. Започнали сме да мислим, че щастието е само в малките неща. И често използваме това твърдение като оправдание когато ни мързи или когато не ни стиска да гоним голямото.
 
В живеенето на живот, който си струва да бъде изживян, нещата стоят така – да се радваме на малките неща в никакъв случай не означава да забравяме голямото, мащабното, вдъхновяващото за нас. Да живееш в настоящето не означава да не си поставяш големи, предизвикателни цели за бъдещето, а напротив – едното осмисля и дава енергия на другото. Ако не живееш в настоящето, ако не можеш да откриваш щастието, нямаш вдъхновението да преследваш целите си. Но ако нямаш големи цели, моментът тук и сега, моментът, който преживяваш в настоящето не е достатъчно удовлетворяващ, поради простата причина, че когато нямаш посока, просто се въртиш в кръг. Реално – да не си поставяме цели, да забравяме за голямото, е една от основните причини да се чувстваме изгубени и безцелни в живота си.

 

Хората усещаме максимално удовлетворение от живота си, когато умеем да сме щастливи тук и сега, и заедно с това да имаме ясна и смела визия за напред. Едното дава смисъл на другото. Нашето бъдеще е нашето настояще, което ще се случи след малко. А нашите цели (или липсата им) определят какъв ще е нашият следващ настоящ момент. Ако нямаме цели – ние сме просто едно следствие на обстоятелствата. Парче, което се люшка на всички страни в морето на живота. Сякаш нищо не зависи от нас. Но когато имаме цели и визия занапред – тогава ние ставаме причината за обстоятелствата в живота. Тогава вече ясно разбираме, че ние всъщност имаме достатъчно контрол. И можем да започнем бавно и целенасочено да създаваме живота, такъв какъвто искаме да го изживеем. 
Нашата работа с вас е да не оставяме малкото да измества или да бъде оправдание да не преследваме голямото в живота си. 

Навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност. Ако сме извършили такова светотатство над себе си – а кой ли не го е правил? – нашият лек би бил чрез будност и съсредоточеност да си възвърнем святостта, да съградим наново храма на мислите и действията си.

Хенри Дейвид Торо

Ако малкото ви е станало навик не се учудвайте ако се чувствате не наясно със себе си. Вие сте станали просто едно следствие на обстоятелствата в живота си. Тогава мислите, че живеете за момента, но всъщност момента изживява вас! И ако сте там – спомнете си, че винаги може да изберете да станете причина за обстоятелствата в живота си. Като вдигнете глава и към голямото в живота ви. Като просто започнете да си поставяте големи и смели цели, и след това бавно и упорито да ги изпълнявате. :)

 

Големи и смели цели означава нахални цели. Цели с размах! Цели, от които малко ни се свива корема от страх, но едновременно с това ни носят автоматична усмивка. След като си опишете целите, после просто си направете план с точно формулирани задачи и срокове, и действайте. Бавно. И упорито.

 

От 01.08.2019г. започваме модула за управление на времето и ако искате за един месец малко по-целенасочено да поработите върху създаване на ваша визия занапред – очаквам ви заедно с нас ТУК. През целия август ще работим върху създаването на свой цялостен план – с довършване на всичко, което имаме недовършено и изграждане на визия занапред. Програмата се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и по всяко време. Цената за целия месец, за всички материали е 30лв. и може да се запишете ТУК. :)
Как се реализира успешно една идея

Как се реализира успешно една идея

За успешното реализиране на всяка една идея има само два етапа.

1. Грижливо отглеждаш, движиш и вдъхваш сила на идеята си, докато тя стане достатъчно голяма.
2. Когато идеята стане достатъчно голяма, а ти вече нямаш толкова сили, тя започва да отглежда, зарежда и движи теб.

Ето…така изглежда успешната любовна афера между една идея и един човек! :)

Въпреки това в света има чудовищно много самотни идеи. И всяка една от тях има зад гърба си поне един човек, който просто не я е изчакал да порасне. А всеки човек има зад гърба си поне една идея, която го чака да й даде времето и пространството, в които тя да израсте….и да направи него по-силен. :)

По случай 14 февруари, призовавам всички да изберат и дадат любовта си на една своя нереализирана идея и да се погрижат тя да израсте достатъчно голяма, за да стане тази любов споделена! :) OK?

А ако искате заедно с нас да изграждате своето постоянство, за да оставате с идеите за по-дълго – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Не вярвайте на хора без план

Не вярвайте на хора без план

Не вярвайте на хора без план! На тези, които всичко им е в главата също.

Не че другите, които имат план значи, че ще го изпълнят или че няма да го променят 3, 6, 7 или 25 пъти. Не! Просто дори това, че си седнал да си направиш план е достойно за доверие. Защото да не седнеш да го опишеш – означава, че имаш някаква идея на ум, която нека не се лъжем – едва ли някога ще се реализира на практика.

Винаги когато сядам да си преглеждам плана за годината, въпреки, че уж всичко ми е в главата, обикновено ми отнема 5 – 6 часа да ревизирам кое, кога и как да се случи. Защото когато започнеш да пишеш винаги се оказва, че главата ти те е излъгала и има още сумати неща за доизясняване. Но пък след като си опишеш всичко, се появява едно много приятно усещане, че знаеш къде се намираш, на къде си тръгнал и кои са следващите ти стъпки.

Колкото пъти съм се чувствала объркана, толкова пъти съм се оказвала без план.

Колкото пъти съм се чувствала тотално объркана, толкова пъти се е оказвало, че не си следвам плана, а се занимавам с други неща.

Това е! Не вярвайте на хора без план. На тези, които „всичко им е в главата“ също. Ако не седнеш да си опишеш плана, главата ти ще те изиграе. Или сърцето. Или стомаха. Няма значение – все някой орган ще те пр**бе. И ще е Big time!

Затова, вземете веднага лист хартия, напишете 3-те най-важни цели, които искате да постигнете една година напред (формулирайте ги точно, кратко, ясно, реалистично) и си направете план как да ги реализирате (опишете стъпки за всяка цел и срок за изпълнение на всяка стъпка. Всяка стъпка трябва да е ясна и кратка – съдържаща едно, две действия, а не дълга, объркваща и изискваща прекалено много неща)! Не се притеснявайте ако не знаете абсолютно всяка крачка по изпълнение на целите си. Напишете си плана с крачките, които са ви ясни в момента. Обещавам, че изпълнявайки тях, останалите ще ви се изяснят по пътя. След като планът ви е готов, започнете да действате по него и веднъж месечно го преглеждайте, ревизирайте, променяйте според това какво сте направили до момента и идеите, които са ви хрумвали за напред :)

Когато си направите план и започнете да действате по него, усещането ви за целенасоченост и визия, осезателно ще се увеличи!

Ами, хайде, да действаме! :)

Бог работи с нас. Не вместо нас.

А ако искате заедно с нас да създадете своя план за деня, месеца, живота  – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Проблемите – начинът, по който животът ни кани да се събудим.

Проблемите – начинът, по който животът ни кани да се събудим.

Помислете за последния път, в който сте имали някой наистина голям проблем. Такъв, който непременно изисква да вземете решение в рамките на ден, два или максимум седмица, а ако не го направите агонията в живота ви нараства всеки изминал час и ви кара да се чувствате все по-затънали и объркани.

Едва ли в такава ситуация сте били спокойни, отпуснати или безхаберни за това какво ще се случи. Едва ли сте отлагали прекалено действията, които трябва да предприемете, за да намерите решение. Едва ли сте си позволявали да се разсейвате прекалено много с несъществени неща, с безсмислени разговори, глупави задачи или фейсбук.

Не, в такъв момент ние сме обзети единствено с мисли за нашия проблем и неговото решение! В такъв момент ние сме изключително концентрирани, защото проблемът ни заставя да намерим изход от ситуацията веднага. Вниманието ни е обострено. Изцяло будни сме и в готовност да действаме, защото търсим своето решение навсякъде и постоянно сме нащрек за възможности да го решим. Не спим, не се реем в мисли за миналото, а бъдещето няма значение. Ние просто сме в СЕГА. Ние сме търсачи на решения! Ние сме problem solvers от момента на събуждане докато заспим! Защото проблемът е тук и трябва да намерим решение сега.

И в една такава напрегната ситуация, ако опитаме да се абстрахираме от самия проблем и обърнем внимание само на състоянието, в което се намираме, ще забележим нещо изключително любопитно – в такъв момент, ние сме настоящи повече от всякога! Ние се чувстваме будни, осъзнати, концентрирани, и целенасочени. Впрегнали сме всичките си сетива. Ние се чувстваме ЖИВИ.

Това, което искам да кажа е, че ако оставим проблема на страна, една стресова ситуация ни заставя да бъдем толкова будни, настоящи и устремени, каквито рядко ни се случва да бъдем в живота.

Опитайте да си спомните последния по-кризисен проблем, който сте имате или ако в този момент сте в такава ситуация, обърнете внимание – усещането ни за присъствие, живот, готовност за действие е на едно много високо ниво. Ниво, на което понякога дори не сме си представяли, че може да постигнем.

По дяволите – ще си каже някой – откъде това усещане за кипящ живот в този ад на проблеми?!?!

Смятам, че добър отговор на този въпрос е, че Вселената ни праща проблеми, за да ни събуди? За да ни напомни усещането за будност, целенасоченост, готовност за действие, което може би сме занемарили и забравили. Без проблемите ние обикновено се успиваме и често започваме да живеем в летаргия. Не е това, за което сме дошли на този свят! И когато го забравим – проблемите идват, за да ни го напомнят. :)

Ето още 3 насоки, които могат да хвърлят малко повече яснота защо проблемите ни създават усещане за будност и живот, към което всъщност ние всички се стремим: :)

1. Физическите ефекти от стреса, който изпитваме изправени пред даден проблем (учестено дишане, учестен пулс, изпотяване, обострени сетива) всъщност са абсолютно същите каквито са физическите ефекти когато се чувстваме изпълнени с много кураж. Т.е., когато напрежението ни дойде в повече и усетим стрес, това е същото физическо състояние, в което влизаме когато сме изпълнени с кураж и ентусиазъм за нещо, което предстои. В тялото ни се случват абсолютно едни и същи процеси. Единствената разлика е етикетът, който умът слага на ситуацията – „проблем“ или „ентусиазиращо събитие“. Будността и в двете ситуации е една и съща. Когато преживяваме кризисен проблем имаме възможност да си припомним какво е усещането да си буден, да се върнем към жизненото и целенасоченото състояние, което може би сме позабравили, но което ни е нужно, за да си поставяме и изпълняваме предизвикателни цели.

2. Когато ни застигне някой наистина голям проблем, ние почти не мислим за бъдещето или за миналото, а сме изключително настоящи, защото сме изцяло фокусирани да си решим проблема ТУК и СЕГА. Изведнъж, видиш ли – без отлагания, без оправдания и без никакви оплаквания ставаме търсачи на решения, изследователи на възможности, впрегнали всички сили, категорични да намерим решение. И да действаме! В кризисна ситуация достъпваме такъв капацитет в себе си, който понякога не сме предполагали, че имаме! Съзнанието ни е концентрирано. Усещането за спешност на действие е изключително силно. Не позволяваме на каквото и да било да ни разсейва, защото имаме „важен за решаване проблем“ и само това има истинско значение за нс. Фокусът е един – да намерим решение => енергията е изцяло там и е огромна. Парадоксално, но ако се замислим – именно това е състоянието, което търсим, за да започваме и изпълняваме целите си до край, нали? :)

3. И най-важното – един наистина голям проблем, които изисква бързо решение, всъщност ни дава цел. Проблемът ни е така добър да ни помогне да си поставим цел! И ни заставя да изпълним тази цел… веднага! Да, в случая целта е да си решим проблема – т.е., не е кой знае какво, но е ЦЕЛ. Да имаш конкретна цел и да я гониш въздейства по магичен начин върху качеството ни на живот. Ние ставаме устремени, напористи, съзнателни. Ние ставаме истински живи. Често обаче, унесени от ежедневието, забравяме за това, че трябва да си поставяме предизвикателни цели и познайте какво – без проблеми, просто ставаме без…целни. Защото не си задаваме цели сами. Или ако си зададем, не поддържаме мотивацията си до там, че да ги постигнем. Или позволяваме на рутината да ни притисне към сивото ежедневие и забравяме за тях. Или каквото и да е. Когато имаме голям, належащ проблема обаче е различно – при него няма как да сме отпуснати. Няма как да го забравим. Той ни заставя да стигнем до края. Заставя ни да постигнем целта.

Проблемите са един от най-ефективните механизми, чрез които Вселената ни събужда. Подбутва ни да израстем и в този момент ние имаме избор дали да го направим или да останем на същото ниво!

Ние хората години наред може да си седим на едно ниво, мечтаейки да минем на следващото, но все не правим крачката напред – от мързел, от страх, от недоверие в себе си, от ограничаващи модели на поведение и мислене, от какво ли не. И в един момент Вселената те шамаросва, сякаш разрушава всичко около теб. Изпраща ти дъжд от проблеми и се чудиш от къде ти дойде това на главата?!? А всъщност, като излезеш от ситуацията за малко, разбираш, че светът те заставя да решиш нещо много по-важно от твоите проблеми и то е – оставаш ли на същото ниво или се качваш нагоре? И тук или преодоляваш страха и правиш усилието да се качиш или оставаш на същата гара, със същите хора, в същото време и чакаш следващия влак, на който евентуално да се качиш.

Другари, влаковете са много, но животът е кратък…

Проблемите понякога са единствените, които могат истински да ни събудят и да ни извадят от летаргията, в която може би сме навлезли. Всеки проблем е нещо, което се бори за промяна в живота ни и ни подтиква към избор – да останем същите или да израстем, и да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Ти какво избираш за себе си?

Каквото и да избереш, имай предвид, че животът очаква от нас да сме будни, дейни, да си поставяме предизвикателни цели и да ги изпълняваме. Ако не го правим – ни праща проблеми на помощ да ни събудят!

Това е!

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК – от 01.04. започваме един от най-разбуждащите модули – този за Благодарност и позитивни утвърждения, и може да се включите отвсякъде, тъй като Програмата се изпълнява изцяло он-лайн. :)

Инструменти и техники за управление на времето, и по-голяма продуктивност

Инструменти и техники за управление на времето, и по-голяма продуктивност

 

В този блогпост споделям с вас една от презентациите ми на тема: Инструменти и техники за управление на времето, и постигане на по-голяма продуктивност.

Презентацията е сравнително дълга. Може да я видите на следния линк: Time management and productivity

А ако искате заедно с нас да изградите навика да управлявате времето и енергията си за по-висока продуктивност – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Можете ли да летите на високо?

Можете ли да летите на високо?

Джонатан Ливингстън Чайката не ми е любимата книга на Ричард Бах, но може да те накара да се зачудиш какво ли представлява живота от гледна точка на една чайка. И според книгата, и според уикипедия се оказва, че животът на чайките изобщо не е интересен, най-вече, защото водят доста уседнал начин на живот. Общо взето основната им цел е да си набавят храна и да се нахранят. И много рядко може да се случи чайки да мигрират към нови хоризонти. Обикновено ако мигрират, то ще е от морския бряг до някой близък град и то само ако в града има храна за тях.

Всичко това прави животът им доста скучен и еднообразен, но пък доста спокоен, без напрежение, промени и физически изпитания.

От друга страна има птици с доста интересен начин на живот. Миграциите им и склонността им към промяна са нещата, които помагат за това. За тях обаче, тези неща изобщо не са лесни. Преди да отлетят към далечни хоризонти, птиците значително увеличават количеството на телесните си мазнини и резерви, а за сметка на това намаляват размера на някои от вътрешните си органи. Извършването на самата миграция изисква голямо количество енергия, особено в случаите когато птиците трябва да прекосяват пустини и океани без да могат да се хранят. Сухоземните птици могат да прелетят по този начин около 2500 км, блатните птици до 4000 км, а рекорд за най-дълга миграция без почивка държи пъстроопашатия крайбрежен бекас, който е в състояние да прелети без да почива разстояние от около 10 200 км. УАУ!

Всичко това подлага тези птици на доста голям стрес, физическо усилие и други рискове на миграцията като хищничеството. И все пак те го правят. Но защо? Основните причини за това са:

  • смяна на сезоните – искат да живеят на по-топло, по-светло и по-удобно за тях място;
  • размножителния период – търсят добри партньори и по-удобна среда да излюпят и отгледат своите наследници;
  • липса на храна – когато ресурсите на дадено място свършат, те се местят, а не остават на същото място, търсейки остатъци и надявайки се, че гладните дни някога ще преминат;
  • понякога миграциите на птиците са без причина и съвсем непредвидими – просто има и номадски тип птици, на които им е кеф да се местят когато им скимне.

Ако сега се върнете по-нагоре и прочетете текста отново сякаш става дума не за птици, а за хора, ще установите, че всъщност животът на птиците не е много по-различен от този на хората. Даже е доста еднакъв! :)

А това, което Джонатан Ливингстън чайката прокламира и „доказва“ е, че дори и да си се родил чайка, ако поискаш – нищо не ти пречи да се научиш да летиш като орел. Това, разбира се, е валидно и за хората. :)

Е, колко високо ще изберете да летите днес?

Ако желаете включете се в нашия полет, където заедно се учим да летим на високо – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)