Всички сме чували за живеенето тук и сега, и че тази формула може да направи живота ни в пъти по щастлив. Всъщност идеята за „тук и сега“ е толкова романтична, че някой от нас даже се опитваме да го прилагаме и на практика. Разбира се – неуспешно в 99% от опитите. За щастие. :)

Недоразумението идва от това, че представата ни за времето коренно се различава от тази, която имат всички духовни учители, проповядващи живеенето „тук и сега“. Ние, обикновените хора, разглеждаме времето изцяло линейно. Ако имаме една линия ние ще сложим миналото в ляво, настоящето по средата, а бъдещето – в дясно. Т.е. ние разглеждаме понятието „тук и сега“ като отрязък от време, което е около днешния ден. Толкоз. Духовните учители обаче гледат на времето по съвсем различен начин. За тях времето е една единствена точка, в която едновременно се случват минало, настояще и бъдеще, и всичко това те разглеждат, осъзнават и преживяват като „тук и сега“.

Ако вие не може да си представите и усетите как миналото ви се преповтаря, създавайки бъдещето ви и всичко това се случва ето точно в този момент на настоящето, който всъщност е единственият, който съществува – има голяма вероятност да сте изпаднали в прекалено голям буквализъм и живеенето тук и сега вместо да ви носи щастие – всъщност да го съсипва. И това се случва именно, защото ние сме свикнали да приемаме и живеем тук и сега като малък линеен отрязък от време, а не като една точка събираща трите измерения, както реално го разглеждат гурутата. По този начин, съзнателно или не, ние игнорираме важността на миналото и най-вече на бъдещето си, които обаче са основни съставки за получаване на радостта от тук и сега. Защото миналото и бъдещето ни са тук и сега. :)

Ето и трите основни начина, по които линейната ни представа за тук и сега ни пречи:

1. Създаване на прекалено ригидна представа за себе си, която блокира развитието ни. Това произтича основно от неглижиране на важността човек да се връща към миналото си за съвет и подобрение. Когато човек живее в ограничената линейна представа за тук и сега, той обикновено е склонен да игнорира какво се е случило в миналото и да смята, че резултатите от него са нещо непроменяемо. Тук може да чуете човек да казва: „Аз съм си такъв, такъв ми е характера, не мога да се променя.“ или пък „Първите 7 са важни!“. Подобно разбиране ни прави супер ригидни и спира възможността да бъдем по-добри днес и утре. Ако например сме срамежливи – не е правилно да кажем „Аз съм срамежлив, такъв съм си, не мога да се променя“. Правилно е да се каже: „Аз избирам да съм срамежлив, въпреки, че не ми харесва да съм такъв.“ Това, което сме ние тук и сега е резултат от моделите ни на поведение, които сме придобили в миналото. И тези модели са абсолютно променяеми. Следователно ако „тук и сега“ нещо не ни кефи (в нас или света около нас), вместо да игнорираме ситуацията и да се правим, че всичко е наред такова, което Е – ние можем реално да погледнем ситуацията, която не ни харесва, да си направим саморефлексия кое в нас създава тази ситуация и да променим моделите в нас, които я създават. За да направим настоящия момент наистина вълнуващо преживяване. Миналото е корен квадратен на тук и сега. Ако игнорираме него – игнорираме щастието, което тук и сега може да донесе.
2. Отпускаме се прекалено много и започваме да бягаме от трудното. Това произтича от разбирането ни, че живеенето тук и сега е живеене „за мига“. Но докато си мислим, че живеем за мига – обикновено мига изживява нас, защото ние сме прекалено реактивни и ненаблюдателни какво се случва около нас. Сред нас битува и убеждението, че живеенето тук и сега е пълно блаженство, при което ние нищо не трябва да правим. Че ако сме „настоящи“ всичко ни се получава лесно, душата ни е в непрестанен покой, наслаждаваме се на живота с пълни шепи, а като бонус – банковата ни сметка е пълна. Това обаче е представа, която ни вкарва в два големи проблема. Първият е, че се отпускаме прекалено много и ставаме пасивни – т.е. започваме само да реагираме на обстоятелствата, а не да ги създаваме. Вторият е, че очакваме всичко да ни се получи лесно и когато стане трудно – смятаме, че нещо не е наред, домързява ни да влагаме усилия и се отказваме. За да получим удовлетворение от живеенето тук и сега – нужно е да бъдем активни. Да сме активни не значи постоянно да бързаме и да профучаваме покрай ангажиментите и задачите си. Активност е дейно участие в това, с което се занимаваме в момента. Да даваме най-доброто от себе си. Активността е съпричастност към мига. Именно това значи тук и сега – не да бездействаме, а да успеем да потънем изцяло в активността, с която се занимаваме в момента. Някой наричат това състояние flow.
3. Чувстваме се неудовлетворени, защото не успяваме да задоволим двете си основни духовни нужди. Тук проблемът идва от това, че в нашата представа живеенето тук и сега не включва това да имаме дългосрочна визия, план за бъдещето, да работим всеки ден по него и да сме достатъчно амбициозни да го постигнем. Тук обикновено може да чуете човек да казва „Аз не мисля за бъдещето – движа се по течението“. Е да, ама всеки човек име две основни духовни нужди в живота си – нуждата от развитие и нуждата от принос. Тези две нужди няма как да бъдат реализирани по друг начин освен да мислим за бъдещето си, да имаме дългосрочна визия за себе си, да работим по изпълнението й и резултатът да бъде по някакъв начин от полза за хората около нас. Личното ни израстване и приносът към хората около нас ни създава удовлетворението, усещането за смисъла в живота и удоволствието от живеенето в тук и сега. Тогава всяко тук и сега се превръща в момент, в който следва да реализираме визията за себе си. И така се превръща в повод за усмивка. За да получите това удовлетворение – хубаво е да седнете и да си направете една три, а дори и пет годишна визия за себе си. Опишете какво искате да реализирате като изживявания, развитие и принос, и си набележете първите стъпки за осъществяването на всяка цел. Не е нужно да знаете и описвате в детайли точния път, по който ще постигнете визията си. Приемете го като драфт версия, която ще редактирате в движение. Животът се създава миг по миг и е глупаво да си правим супер конкретни планове. Единственото, което е нужно е да знаем следващия си ход и да правим малки крачки, наблюдавайки и радвайки се на чудесата, които открива всяка крачка пред нас. :)

Е, ако сте припознали себе си в някои от редовете по-горе и сте видели как обърканата ни представа за тук и сега ви е накарала да се чувствате зле – ползвайте съветите и променете ситуацията. Разбира се – експериментирайте с различни други варианти, наблюдавайте се и вижте кое работи най-добре за вас. Идеята на всичко написано по-горе е да осъзнаем, че тук и сега е понятие, което включва миналото, настоящето и бъдещето ни, и ако искаме да постигнем блаженството, което казват, че носи момента тук и сега – трябва да съберем линията на времето си в кръг и едновременно да сме съзнателни за миналото, настоящето и бъдещето си. Защото те заедно създават момента „тук и сега“. :)

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :) А ако искате да започнете по-съзнателно и целенасочено да създавате живот, който си струва да бъде изживян – очаквам ви заедно с мен в Програмата за полезни навици ТУК. :)