Нали знаете онзи синдром, при който започваме да четем книга, но по някое време установяваме, че книгата не ни харесва и въпреки това продължаваме да я четем, само защото вече сме я започнали и искаме да я довършим. Появява се някакво фалшиво усещане, че ние сме „длъжни“ да я допрочетем. Или, че ако не я прочетем, значи сме лузъри, които не довършват нещата до край.

Това, дами и господа, това да дочиташ книга, която не ти се чете е пълна загуба на време, енергия и ентусиазъм! А най-тъпото е, че хората пренасят този модел на поведение (да довършват това, което няма смисъл да бъде довършено) във всяка друга област на живота си. Например – забелязвам, че много хора държат във визията си цели, които отдавна вече не ги палят, не създават абсолютно никаква емоция в тях. Но седят в плана им, защото тези цели някога преди са били вдъхновяващи и хората драпат да ги изпълнят все едно драпат да допрочетат книгата, която изобщо не ги кефи. Е познайте какво – да имате цели, които не ви палят, които са били важни някога преди, но са изгубили своята полезност и заряд към настоящия момент – ви губят време, фокус, енергия. А заедно с това, понеже тези цели вече ви изглеждат „тежки и сложни“ ви създават умствена мъгла, усещане за претовареност („не ми се става сутрин от леглото“) и обърканост („не знам какво искам“). Хубаво, направил си си визия, но тази визия ако не включва емоционално зареждащи цели – тя по-скоро ти създава обърканост и чувство за претовареност, отколкото желание да я изпълниш.

И точно както с голямо усилие и безинтерес бихте дочели една книга, която вече не ви се чете, по същия начин с огромно усилие и безинтерес ще постигате подобни цели. А ако имате заложени прекалено много такива цели, всичко започва да става едно голямо усилие, като борба.

Например в момента е много модерно да се ходи в Бали и сурия хора са записали това в плановете си. Ако ги питаш обаче: „Ходили ти се в Бали“, 99% отговарят: „Да, разбира се!“ без абсолютно никаква емоция, без нищо да им трепне отвътре. Умът им просто еротично върти тази история на пилона си и ги кара да се чувстват уморени и неспособни да я имат, защото те всъщност не я искат. А дори и да идат в Бали, това нищо няма да им донесе. Защото това е фалшива цел. Книга, която не си струва да бъде допрочетена. Виж дали пък не ти се ходи в Испания, въпреки, че не е толкова мейнстриййм дестинация?

Прегледайте си всички цели, които сте си записали в плана. Има ли такива, които като ги прочетете не предизвикват абсолютно никаква емоция във вас, но си казвате: „Е как бе, тва ми е важно, искам да го имам/постигна/притежавам“. Проверете дали желанието ви да имате това е насадено от друг, а не е ваше автентично желание. Или е цел, която вече не ви вдъхновява. Проверете дали това не е книга, която сте тръгнали да четете, вече не ви кефи, обаче полагате усилие да я дочетете и това ви изморява. Имайте куража да зарежете нещо, което е изгубило своята стойност. Да си дадете малко време за размисъл, да, но ако за прекалено дълго време една цел не ви вдъхновява – зачеркнете я. Дори и без нито една цел да останете – това е по-добре отколкото да хвърляте усилия за постигане на нещо, което е изгубило стойността си за вас.

За да е силна една визия, за да ни движи устремено напред, за да ни дава сила да се справяме с препятствията – тя трябва да съдържа само цели, които ни вдъхновяват към настоящия момент. Спрете да дочитате книги, които не ви кефят и да доизпълнявате цели, които някога сте си заложили и приели за важни, но вече не ви носят никакъв заряд и двигателна сила. Правете си ревизия на визията всеки месец. Ако имате цели с остарял срок на годност – изтрийте ги веднага, оставете само целите, които ви носят зареждаща емоция. Ако целите, които оставите са прекалено сложни и ви създават усещане за тежест и обърканост  – опрости, раздели ги на малки, изпълними цели. Усетете лекота и спокойствието, които това ви носи. След ревизия – визията трябва да ви създава само усещане за спокойствие и ентусиазъм от това, което ви очаква. Ако този ефект го няма след ревизията – разтреби и опрости отново и отново, докато не усетиш лекота и ентусиазъм.

Да поддържаш своята визия свежа и вдъхновяваща. Това създава яснота и мъглата се вдига. Отпускане. Свобода. Пътят напред е отворен.

Заповядайте за едно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици – ТУК, където заедно, чрез изграждане на полезни навици в ежедневието си създаваме съзнателност и лекота в изпълнението на своята визия напред. :)