Помислете за последния път, в който сте имали някой наистина голям проблем. Такъв, който непременно изисква да вземете решение в рамките на ден, два или максимум седмица, а ако не го направите агонията в живота ви нараства всеки изминал час и ви кара да се чувствате все по-затънали и объркани.

Едва ли в такава ситуация сте били спокойни, отпуснати или безхаберни за това какво ще се случи. Едва ли сте отлагали прекалено действията, които трябва да предприемете, за да намерите решение. Едва ли сте си позволявали да се разсейвате прекалено много с несъществени неща, с безсмислени разговори, глупави задачи или фейсбук.

Не, в такъв момент ние сме обзети единствено с мисли за нашия проблем и неговото решение! В такъв момент ние сме изключително концентрирани, защото проблемът ни заставя да намерим изход от ситуацията веднага. Вниманието ни е обострено. Изцяло будни сме и в готовност да действаме, защото търсим своето решение навсякъде и постоянно сме нащрек за възможности да го решим. Не спим, не се реем в мисли за миналото, а бъдещето няма значение. Ние просто сме в СЕГА. Ние сме търсачи на решения! Ние сме problem solvers от момента на събуждане докато заспим! Защото проблемът е тук и трябва да намерим решение сега.

И в една такава напрегната ситуация, ако опитаме да се абстрахираме от самия проблем и обърнем внимание само на състоянието, в което се намираме, ще забележим нещо изключително любопитно – в такъв момент, ние сме настоящи повече от всякога! Ние се чувстваме будни, осъзнати, концентрирани, и целенасочени. Впрегнали сме всичките си сетива. Ние се чувстваме ЖИВИ.

Това, което искам да кажа е, че ако оставим проблема на страна, една стресова ситуация ни заставя да бъдем толкова будни, настоящи и устремени, каквито рядко ни се случва да бъдем в живота.

Опитайте да си спомните последния по-кризисен проблем, който сте имате или ако в този момент сте в такава ситуация, обърнете внимание – усещането ни за присъствие, живот, готовност за действие е на едно много високо ниво. Ниво, на което понякога дори не сме си представяли, че може да постигнем.

По дяволите – ще си каже някой – откъде това усещане за кипящ живот в този ад на проблеми?!?!

Смятам, че добър отговор на този въпрос е, че Вселената ни праща проблеми, за да ни събуди? За да ни напомни усещането за будност, целенасоченост, готовност за действие, което може би сме занемарили и забравили. Без проблемите ние обикновено се успиваме и често започваме да живеем в летаргия. Не е това, за което сме дошли на този свят! И когато го забравим – проблемите идват, за да ни го напомнят. :)

Ето още 3 насоки, които могат да хвърлят малко повече яснота защо проблемите ни създават усещане за будност и живот, към което всъщност ние всички се стремим: :)

1. Физическите ефекти от стреса, който изпитваме изправени пред даден проблем (учестено дишане, учестен пулс, изпотяване, обострени сетива) всъщност са абсолютно същите каквито са физическите ефекти когато се чувстваме изпълнени с много кураж. Т.е., когато напрежението ни дойде в повече и усетим стрес, това е същото физическо състояние, в което влизаме когато сме изпълнени с кураж и ентусиазъм за нещо, което предстои. В тялото ни се случват абсолютно едни и същи процеси. Единствената разлика е етикетът, който умът слага на ситуацията – „проблем“ или „ентусиазиращо събитие“. Будността и в двете ситуации е една и съща. Когато преживяваме кризисен проблем имаме възможност да си припомним какво е усещането да си буден, да се върнем към жизненото и целенасоченото състояние, което може би сме позабравили, но което ни е нужно, за да си поставяме и изпълняваме предизвикателни цели.

2. Когато ни застигне някой наистина голям проблем, ние почти не мислим за бъдещето или за миналото, а сме изключително настоящи, защото сме изцяло фокусирани да си решим проблема ТУК и СЕГА. Изведнъж, видиш ли – без отлагания, без оправдания и без никакви оплаквания ставаме търсачи на решения, изследователи на възможности, впрегнали всички сили, категорични да намерим решение. И да действаме! В кризисна ситуация достъпваме такъв капацитет в себе си, който понякога не сме предполагали, че имаме! Съзнанието ни е концентрирано. Усещането за спешност на действие е изключително силно. Не позволяваме на каквото и да било да ни разсейва, защото имаме „важен за решаване проблем“ и само това има истинско значение за нс. Фокусът е един – да намерим решение => енергията е изцяло там и е огромна. Парадоксално, но ако се замислим – именно това е състоянието, което търсим, за да започваме и изпълняваме целите си до край, нали? :)

3. И най-важното – един наистина голям проблем, които изисква бързо решение, всъщност ни дава цел. Проблемът ни е така добър да ни помогне да си поставим цел! И ни заставя да изпълним тази цел… веднага! Да, в случая целта е да си решим проблема – т.е., не е кой знае какво, но е ЦЕЛ. Да имаш конкретна цел и да я гониш въздейства по магичен начин върху качеството ни на живот. Ние ставаме устремени, напористи, съзнателни. Ние ставаме истински живи. Често обаче, унесени от ежедневието, забравяме за това, че трябва да си поставяме предизвикателни цели и познайте какво – без проблеми, просто ставаме без…целни. Защото не си задаваме цели сами. Или ако си зададем, не поддържаме мотивацията си до там, че да ги постигнем. Или позволяваме на рутината да ни притисне към сивото ежедневие и забравяме за тях. Или каквото и да е. Когато имаме голям, належащ проблема обаче е различно – при него няма как да сме отпуснати. Няма как да го забравим. Той ни заставя да стигнем до края. Заставя ни да постигнем целта.

Проблемите са един от най-ефективните механизми, чрез които Вселената ни събужда. Подбутва ни да израстем и в този момент ние имаме избор дали да го направим или да останем на същото ниво!

Ние хората години наред може да си седим на едно ниво, мечтаейки да минем на следващото, но все не правим крачката напред – от мързел, от страх, от недоверие в себе си, от ограничаващи модели на поведение и мислене, от какво ли не. И в един момент Вселената те шамаросва, сякаш разрушава всичко около теб. Изпраща ти дъжд от проблеми и се чудиш от къде ти дойде това на главата?!? А всъщност, като излезеш от ситуацията за малко, разбираш, че светът те заставя да решиш нещо много по-важно от твоите проблеми и то е – оставаш ли на същото ниво или се качваш нагоре? И тук или преодоляваш страха и правиш усилието да се качиш или оставаш на същата гара, със същите хора, в същото време и чакаш следващия влак, на който евентуално да се качиш.

Другари, влаковете са много, но животът е кратък…

Проблемите понякога са единствените, които могат истински да ни събудят и да ни извадят от летаргията, в която може би сме навлезли. Всеки проблем е нещо, което се бори за промяна в живота ни и ни подтиква към избор – да останем същите или да израстем, и да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Ти какво избираш за себе си?

Каквото и да избереш, имай предвид, че животът очаква от нас да сме будни, дейни, да си поставяме предизвикателни цели и да ги изпълняваме. Ако не го правим – ни праща проблеми на помощ да ни събудят!

Това е!

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или се включете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК – от 01.04. започваме един от най-разбуждащите модули – този за Благодарност и позитивни утвърждения, и може да се включите отвсякъде, тъй като Програмата се изпълнява изцяло он-лайн. :)