Четирите етапа на личностно развитие.

4 етапа на личностно развитие

Навсякъде всички говорим за личностно израстване и как то ни помага да се чувстваме по удовлетворени, ентусиазирани от живота, изпълнени с мотивация, енергия и смисъл от съществуването си.

Но къде започва и къде свършва това личностното израстване и какви са главните инструменти, които ни помагат да вървим напред в израстването си? :)

Днес ви запознавам с едно изключително семпло и достъпно обяснение на етапите за личностно развитие, базирано на 4-те етап за духовно израстване, дефинирани от Майкъл Бекуит – един от най-автентичните и харизматични автори на теми свързани с постигане на по-голяма удовлетвореност и щастие в живота ни.

  • Етап 1 – състояние на жертва. В този етап човек е убеден, че животът му се случва и той нищо не може да направи по въпроса. Обикновено се оплаква от шефа си, от съдбата си, от несправедливостта на живота, от държавата, но смята, че няма никакъв контрол върху тези неща и по никакъв начин не може да ги промени. Или, че е изключиииително трудно и рисковано. Постоянно намира някой друг виновен за неговото състояние – малкия град, правителството, семейството, държавата, работата си и т.н. Постоянно си повтаря „Защо това ми се случва“, но веднага след това се успокоява с нещо от сорта на: „животът е такъв и трябва да го приема“. Това са хора, които са приели статуквото за нещо меродавно и живеят изцяло според утвърдените правила на обществото, културата, образованието, работодателя си, общите разбирания за правилно и грешно и дори не поставят под въпрос, че ако не им харесват – може би има възможност нещата да се случват по съвсем друг начин. Това е живот на автопилот – „трябва да имаш висше образование“, „трябва да си намериш работа и да си внасяш осигуровки, за да имаш пенсия“, „трябва да се ожениш, за да докажеш любовта си“, „трябва да ходиш на църква, за да покажеш на Бог, че вярваш в него“ и т.н. В това състояние човек изцяло се съобразява с правилата и вярванията, които са му наложени отвън. Не е доволен, чувства се зле, но тъй като дори не поставя под въпрос това, че може да промени нещата – не вижда и възможност да го направи. Според Майкъл Бекуит, в това състояние са около 98% от хората…

Как се качваш на второто ниво: За да излезе от този транс на жертвата, човек трябва да се отърве от убеждението си, че нищо не зависи от него. Трябва да се откаже от безпомощността си и да поеме пълна отговорност, че той може да създава живота си. Човекът в състояние на жертва трябва да започне да поставя под въпрос всичко, което е около него и в него – мисли, емоции, поведение, принципи, вярвания, убеждения, установен начин на живот, начин, по който се случват нещата и т.н. Един вид, за да се измъкнем от този етап трябва да станем като деца, които откриват нов свят и постоянно питат „Защо, защо, защо???“ и не приемат отговори от сорта на „Защото така ти казах!“ или „Защото по този начин се случват по принцип нещата!“. Например кой помни кога съзнателно е избрал религията си? Защо трябва да приемам християнството само защото съм се родила в християнска държава? Ами ако аз искам да съм мултирелигиозна? Защо изобщо трябва да деля религиите? Защо трябва да се женя в църква? Защо децата трябва задължително да ходят на детска градина където още ги тъпчат с филии със захар? Защо се учи висша математика в специалности като дизайн? Трябва да започнем да се питаме въпроси като – „Как така това не може да стане – дали пък няма начин да стане“, „Това, което ме кара да е чувствам зле моята интерпретация на нещата ли е или фактите“, „Защо трябва да се съобразявам с нещата, които не ми харесват, как мога да ги променя за себе си“, „Как може това да стане по-добре“ и т.н.?

Чрез задаването на въпроси, чрез действията си спрямо тях и резултатите, които започва да получава – човек започва да осъзнава, че това, което смята за статукво и реалност всъщност е доста пластично нещо. Че всичко може да се променя според това как мислим, как интерпретираме, как управляваме себе си и как реагираме на нещата около нас. Така преминаваме в етап 2 на личностното си развитие. :)

  • Етап 2 – хакер на статуквото. На този етап човек ясно започва да вижда и осъзнава, че мислите му, емоционалното му състояние, думите му и действията му определят реалността му и това, което получава от живота. Тук той разбира, че това, което е наложено като правила и процедури, според които да се живее не са нещо задължително и че може да има хиляди други варианти. Той започва да използва силата на ума си, за да визуализира и реализира варианта, който избира. Започва да чува по-добре интуицията си и да осъзнава, че тя му помага да постига целите си по много по-лесен и бърз начин. Страховете намаляват и сигурността в себе си за действие се увеличава. Мнението на хората около него вече не му влияят, защото той усеща сила, светлината в себе си. Човек започва да играе със света. Започва да разбира, че ако не го кефи идеята да учи в училище – може да се самоубочава. Или ако не го кефи идеята за брак – може да си измисли нов начин за съюз между мъжа и жената. Започва да осъзнава, че променяйки вярванията, убежденията, действията си – може да си създаде по-вдъхновяващ живот. Разбира, че живота се случва не на нас, а заради нас! Тук човек започва съзнателно да се отказва от нещата, които вече не му помагат да върви напред – непотребни вещи, лоши навици, цигари, твърд алкохол, безполезни връзки, емоции, които го карат да се чувства зле, отлагане, бездействие, безпокойства. На етап 2 човек започва да се интересува по-задълбочено от идеи свързани с книги за личностно израстване, спорт, здравословно хранене, медитация и наистина осъзнава, че ако може да си го представи в ума – значи може да го постигне. :) Мотото на хората в този етап е: „Мога да контролирам мислите и живота си

Как се качваш на трето ниво: На този етап човек вижда че може да променя реалността, усеща силата в себе си, но все още не е доусъвършенствал умението си да избира ясно какво точно иска, да го конкретизира добре и да бъде категоричен в следването му. Затова и често се лута в подеми и падения да материализира мислите си. На този етап е най-важно човек да започне да се учи много ясно да избира и дефинира какво точно иска, да го избира съзнателно, и да се научи да държи далеч съмнението и страховете от ума си. Трябва да тренира да действа целенасочено, с пълна увереност и според интуицията си. :) Инструментите, които най-много пасват за този етап са – позитивни утвърждения, картина на желанията (рамка, в която да си залепим желаните неща и да си ги гледаме всеки ден, за да ги приемем като нещо нормално, а не ума да ги отхвърля като недостъпни), креативна визуализация, в която да виждаме и усещаме това, което искаме в детайли, както и медитация под всякаква форма – седяща, чрез някакво действие, движение, творчество и т.н. Също е добре човек да започне по-засилено да търси учители, които резонират с него и които усеща, че могат да го придвижат напред.

  • Етап 3 – пратеник на висшия си аз. На етап 2 човек започва да си изгражда самочувствие, че той контролира живота си, нещата започват да му се случват все повече с лекота и обикновено егото му започва доста да расте и да смята, че той контролира всичко. :))) Almost there baby. :) На етап 3 човек трябва да осъзнае, че всъщност контрола не е в него, а е в една по-голяма сила от него – интуицията, висшия ти аз, колективния разум, Бог или там както му казвате. В този етап ние сме просто канали, инструменти на нещо повече от нас, което трябва да се прояви. Това, че нямаш контрол е трудно за приемане и осъзнаване когато си видял силата, която имаш в себе си. Но ако не започнеш да се учи да пускаш контрола и слушаш висшия си аз, интуицията си – започваш да се връщаш назад и да страдаш. Когато се научи да пуска контрола – човек започва да усеща и осъзнава, че е тук, за нещо повече от себе си – за да придвижи човечеството напред към по-голямо осъзнаване чрез своите действия и начин на живот. Това е моментът, в който животът започва да се случва не на нас, не за нас, а чрез нас. Ние започваме да усещаме себе си като канали, инструменти на Вселената, чрез които да се случи някакъв прогрес. Започваш да усещаш, че имаш супер късмет и че Вселената стои зад гърба ти във всяка ситуация. :) Тук се появява истинското усещане за живот с мисия. Мотото на хората в този етап е: „Не върша аз работата, а Бог е изпълнява чрез мен“.

Как се качваш на четвърто ниво: Обикновено въпреки осъзнаването, че изживяваме своя висш аз, ние все още сме вкопчени в идеите свързани с егото си – че нещо е правилно или грешно, истинско или неистинско. Все още критикуваме, насочваме, дори съдим и делим хората на по-нисши или по-висши. За да стигнем до етап 3 егото е нещо, което ни е мотивирало и всъщност доста ни е помагало да израстем, но за да се премине на следващото ниво човек трябва тотално да спре играта с егото си. Трябва да спреш да съдиш, критикуваш, разделяш, постигаш, желаеш. За да се качи на последното 4-то ниво, човек трябва да се освободи от усещането си за разделение между всички нас и всичко, което ни заобикаля и да започне да практикува усещането, че всички, всичко е едно.

  • Епат 4 – състояние на единство с Вселената. На този етап човек не усеща никакво разграничение между себе си и всичко останало. За него Вселената е неговото разширено тяло. Ти осъзнаваш, усещаш, реализираш себе си като самия живот. Ти си едно с живота. Ти ставаш живота, който се случва без да прави нищо, без никакво усилие. Точно така както тревата расте без никакво усилие. В това състояние дори не те е грижа за човечеството кой знае колко. Ти просто си живота, който така или иначе се случва. Това е тотално усещане за единство с всички и всичко. Това е постоянна нирвана. В света може би има 3-4 човека, които да са постигнали това състояние. Повечето от нас се докосваме до него за секунди или минути в моменти на медитация, благодарност, щастие, оргазъм, слушане на музика, някакъв екстаз, пълно потъване в настоящия момент. Мотото на хората в този етап е: „Аз съм едно с Вселената, с Бог“.

Всеки от нас минава последователно през всеки етап на личностното развитие и остава в него докато не го експериментира, осъзнае и разбере за себе си. Няма как да прескачаме нива. :) Тук трябва да се има предвид, че движейки се напред има различни моменти на падение, провали, които могат да ни залостят в едно и също положение за дълго време. Единственото, което трябва да си спомняме в тези моменти е, че паденията са начинът, по който Вселената ни насочва към правилния за нас път, през който най-лесно и по най-добрия начин да реализираме себе си. В тези моменти не трябва да оставаме за дълго време в състояние на съмнения, страхове и бездействие. Ако например заболеем от нещо – това би следвало да е знак да започнем да се грижим повече за здравето си. Ако бизнесът ни започне да пропада – това би следвало да е знак да започнем да обръщаме повече внимание на всяка негова съставна единица. Неуспехите са начинът, по който висшият ни аз ни сритва в задника, за да ни покаже, че трябва да направим нещо по различен начин от този, по който го правим в момента. ОК, не е проблем да се отчаяме за известно време, но след 1-2 седмици – започваш отново движение по израстването си!

Повечето хора трябва да се концентрираме в постигане на етап 2 или 3, за да може да помагаме на себе си и хората около нас да се придвижваме заедно наред. На ниво 4 може би преживяваш едно постоянно оргазмено състояние, но в него ти не действаш, ти просто си. Както например Слънцето просто Е. Човечеството обаче сме на етап, в който трябва да придърпаме 98% от хората от състояние на жертва към израстване, което не става с бъдене, а с действия! 

Всичко започва с това да започнем да мислим – да поставяме под въпрос всичко, което се случва около нас, принципите, според които живеем, с какво се съобразяваме, защо се съобразяваме. Както и да поставяме под въпрос нас самите – вярвания, убеждения, реакции, характер, навици. Кое ни служи, кое не ни служи да бъдем щастливи? Трябва да се научим да поемаме 100% отговорност, че ние създаваме живота си. И да ползваме мисленето си за създаване на прогрес в нас, хората около нас и света около нас.

Силата, която се крие в това да подредим мислите си и да бъдем съзнателни за тях е нещото, което ще промени нас. Нещото, което ще промени света. :) Ако желаете да вървите заедно с нас по този път – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици, която стартира от 01.01.2018г. Това е Програма, в която всеки месец изграждаме различен полезен навик. Така подсилваме вътрешната си среда, трупаме увереност, постоянство, вяра в себе си и кураж да реализираме целите си до край. :) Очаквам ви заедно с нас да си създаваме живот, който си струва да бъде изживян в alephia.net! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *