Ние хората обикновено не обичаме несигурността, дискомфорта, страха, нестабилността, драстичните промени или хаоса. Това е нормално и разбираемо, но нашият навик да бягаме към сигурността и комфорта води до много трудности.
Постоянното отлагане, което често практикуваме е бягане от дискомфорта на трудната задача към комфорта на разсейванията ни.
Отлагаме физическите упражнения, здравословното хранене, разтребване на непотребното и други полезни навици, защото те са дискомфортни. И вместо тях – бягаме към комфортни неща.
Отлагаме приключенията, работата, която обичаме да правим, ученето на нови неща, защото те са пълни с несигурност и страх. Вместо това оставаме в пространството на удобното.
Нахвърляме се на другите хора когато сме ядосани. От страх – да не се покажем уязвими, да не бъдем наранени (отново), да не бъдем критикувани, да не загубим имиджа, който сме си създали.
Отлагаме свързването с други хора, защото ни е страх да отворим сърцето си. Да се доверим. И отново оставаме в удобното.
И така нататък.
Всичко това… цялото наше неспиращо маратонско бягане от несигурността, дискомфорта и страха постоянно ни създава здравословни, финансови, междуличностни, любовни и проблеми от всякакво друго естество.
Какво ако има друг начин на живот? Различен от бягане от трудното и оставането в удобното?
Обратното на това да бягаш към комфорта и сигурността е… да не бягаш.
Обратното е да бъдеш отворен за несигурността.
Да бъдеш любопитен към дискомфорта.
Да се сближиш със страха.
Да стъпиш в неизвестното с кураж и ентусиазъм.
Да прегърнеш нестабилното. Като нещо пълно с възможности и учене.
Да приветстваш всички тези неща с приятелско отношение. Без да бягаш от тях.
Обратното на това да бягаш към комфорта и сигурността е… да не бягаш. То е да останеш. Да се отвориш за постоянно променящата се природа на всичко, което се случва около нас.
Да останеш отворен за несигурността не е лесен път. Но постоянно да бягаш от дискомфорта и трудното също не е лесен път, нито щастлив, както повече от личен опит знаем.
Да стъпваш в несигурността с ентусиазъм е начин на живот, който изисква практика. Изисква кураж. Изисква любов.
Изисква ежедневна практика.
Може да практикуваме като всеки ден по малко издърпваме себе си към дискомфорта. Да останем за десетина минути в медитация. Да си дадем 30 минути, в които да работим по трудна за нас задача, която отлагаме. Да започнем да учим нещо ново. Да си позволим да бъдем уязвими с другите хора. Всичко това са добри практики, които е добре да изпълняваме с любопитство, с отворено сърце, с усмивка. Знаейки, че задобряваме в това да живеем с несигурността, страха и дискомфорта.
Накрая, с практиката разбираме, че всъщност е нямало от какво толкова да бягаме. :)
Накрая, с практиката разбираме, че всъщност е нямало от какво толкова да се страхуваме. Че мястото, на което си е всъщност чудесно място, на което може да бъдеш в този постоянно променящ се, несигурен, дискомфортен и… приказен свят. :)
Практикуваш. И изведнъж осъзнаваш, че си свободен. От цялото това бягане към сигурността.
Започваш да живееш по-приравнен към сърцето и личните си съкровени желания. :)
Това отдалечаване от комфорта и сигурността, това пристъпване към неизвестното, неизследваното и нестабилното – това се нарича освобождение.
Пема Чодрон
Ако искате да се упражнявате с нашата уютна и отдадена група, заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК.