Какво е да си истински Айляк :)

Какво е да си истински Айляк :)

large

От няколко години думата „айляк” завладя съзнанието на много хора и сякаш ги накара страстно да мечтаят за това състояние.

Аз не съм по-различна от повечето. Аз също мечтаех да бъда айляк.

Хубавото беше, че в един период от живота си имах удоволствието да срещна много истински айляци, да ги опозная и да надникна в техния живот и начин на мислене. През това време някои хора сложиха определението „айляк” дори на мен самата… което може да се каже, че от части беше истина. :)

В крайна сметка опознах „айляка” доста детайлно и това много ми помогна да разбера по-добре себе си, коя всъщност искам да бъдa и какво искам да правя. Ето защо ви споделям най-характерните черти на айляка с идеята малко по-реалистично да разберете този типаж хора и да си дадете сметка дали да „бичите айляк” е наистина за вас или ще си изберете друга роля в живота:

  • Айляк може да бъдеш независимо от пол, възраст, социално положение или статут. Много хора си мислят, че първо трябва да направиш милионите и чак тогава да се отдадеш на айлячество. Не е така. Да си истински айляк не е просто някакъв етап от живота, то е начин на живот. Или ставаш за айляк или не ставаш. Всъщност човек, който е успял да „направи милиони” рядко поема пътя на айляка, но за сметка на това – има много айляци с милиони. Повечето обаче са такива, които едвам свързват двата края;
  • Айлякът обикновено няма план за деня си. Няма и план за живота си. За него повечето обстоятелства са „непредвидими“ и той няма влияние върху тях. Именно затова е възприел идеологията „живей за мига”. И докато мига изживява айляка, той си мисли, че живее;
  • Айлякът рядко действа. Той обаче говори много. Даже ако е малко по-умен (или малко по-секси) с всичките си гръмки думи – той може да ви заблуди, че не е айляк. Но почти всичко и почти винаги остава само на думи. Айлякът действа рядко, а ако все пак реши да действа – действията му още по-рядко отговарят на това, което е казал;
  • Айлякът не обича да се бори за нищо. Нито за хубав живот, нито за истинска любов, нито за някоя идеология, нито да изглежда добре, нито да се научи на нещо. Не, че тези неща не му харесват. Не. Той даже понякога ги издига в култ (само на думи, разбира се). Проблемът е, че айлякът е мързелив и смята, че винаги и всичко може да изчака „докато нещата се случат от само себе си„! А това, че повечето неща изискват усилия го карат да чака още повече… обикновено до края на живота си;
  • Айлякът никога не поема отговорност. Независимо дали се е случило нещо хубаво или нещо лошо, той е сигурен, че някой друг е отговорен за това. Айлякът е жертва не по изключение, а по презумпция;
  • Айлякът често изпада в депресивни състояния. Често губи желание да прави каквото и да е. Просто не вижда смисъл. И всичко това, защото айлякът много рядко си поставя цел, която поне малко да го вдъхновява и още по-рядко си мръдва пръста да я осъществи. Истинския айляк пък, изобщо няма цели. В най-добрия случай има само няколко мечти, които се надява някога да се превърнат в реалност;
  • Айлякът няма дисциплина. Понякога животът може да се усмихне на айляка и да му предостави уникална възможност за израстване. Той дори може да я приеме и да й се отдаде с цялото си сърце. Истинският айляк обаче, обикновено след кратко време решава, че светът му е длъжен задето се е поизпотил малко. Губи дисциплина, желание, отдаденост и развива грандомания, его и усещане за важност. Съвсем малко след това, ако айляка няма някой близък да го спаси – той пропада;
  • Айлякът, често развива силни зависимости – цигари, алкохол, трева, наркотици, фейсбук, сладко… Той предпочита да бяга от действителността, отколкото да бяга в парка;
  • Айлякът гордо заявява, че се „движи по течението” и нарича това „свобода”. Но рядко му идва на ум, че само умрялата риба се движи по течението;
  • Айлякът, дори и в ранните си години, често твърди, че е видял всичко на този свят. Което съм склонна да повярвам, защото дори и да е обиколил Земята, неговият вътрешен свят обикновено е много, много малък. Като една точка, която нарича „Моята гледна точка!“ и отхвърля всички други. А дори да се опиташ да обясниш на айляка, че има и други възможности, той обикновено те прекъсва и казва: „Е, ти па, на кой свят живееш, бе?”. „Със сигурност не на твоя” си мисля аз, но почти никога не го казвам на глас, защото айлякът винаги е готов да спори, за да покаже „колко много е видял на този свят”… :)

Има и още доста неща, които могат да се кажат за айляка, но предполагам хванахте на къде „бичи” той. :)

Наясно съм, че с горното разбивам романтичната представа за това да бъдеш full time „айляк”. Много хора обаче, въпреки написаното, отново ще искат да са си айляци. И това е чудесно, защото на много им отива тази роля. Има и нужда от тях! А най-хубавото е, че ако след написаното, все още ви се иска да сте айляк, то вероятността да се превърнете в такъв е огромна! Даже мога да ви дам съвет за някои и друг shortcut. ;)

За себе си обаче, към това да си мия зъбите всеки ден, добавям още едно сигурно нещо – не мога да бъда айляк! Не искам да бъда айляк. Не е за мен. И не ме кефи да съм сред айляци. Чувствам се изгубена и малка сред тях. Искам друго. Искам моят свят да е голям, да създавам смисъл в него и да чувствам, че единственото, което “бичи” в мен е сърцето ми, готово да преследва целите си докрай!

От тук насетне вие сами преценете дали искате да сте порода “айляк” или ще си изберете друга роля в живота. :)

А ако искате заедно с нас да вървите към своите цели и тяхното изпълнение – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *