Малките правила в умението да действаш.

Малките правила в умението да действаш.

word-in-action-logo

Най-краткият отговор е да го направиш.

Ърнест Хемингуей

Хората прекалено често стоим в бездействие. Постоянни разсейвания, прекален перфекционизъм, съмнения, препланиране. Отново и отново. Всичко това ни отдалечава от движението напред.

Разбира се, не е нужно да действаме постоянно в трескава надпревара с времето, но това, което забелязвам е, че хората буквално се изгубват в разсейванията, които постоянно ги заливат и така изгубват от поглед кое е наистина важно за тях и как да го постигнат.

Защо хората не действат?

Защото са прекалено заети да четат и обсъждат с часове информация, която може би е интересна, НО не е съществена за тях на този етап. После започват да вършат сумати безсмислени неща, за да избягат от дискомфорта да започнат важното. Накрая си лягат заети със съмнения, премисляне и чудене.

И това може да продължи месеци. Дори години бездействие. Дори може да се превърне в нещо „нормално“ за тях.

Днес припомням няколко малки правила в умението да действаме. Просто няколко напомняния, за които да се подсещаме когато усетим, че прекалено сме зациклили в бездействието.

  1. Отпишете се от 70% от блоговете и хората, които следите. Оставете единствено тези, които са ви от полза за сегашните ви действия. Това е едно от най-съществените неща, които трябва да направите, защото повечето хора буквално потъват в блато от „интересна“ информация, която ги държи в постоянно консумиране, а не създаване на собствен продукт. Когато постоянно консумираш информация, ставаш тежък и объркан. Колкото и да е интересна една статия, курс, ако на вас в този момент не ви помага за следващата ви крачка – значи вас не ви интересува. Вашата цел е малка крачка напред. Всичко останало е второстепенно и може да го прави те САМО ако остане време СЛЕД действието по вашата цел.
  2. Забравете перфекционизма. Перфекционизма е най-големият враг на действието. Едно от нещата, които най-силно спират хората да действат е еротичната фантазия на ума, че това, което правиш трябва да е велико, да е хипер мега готино. И така сам си създаваш такъв голям товар, че от него не можеш да се изправиш и да направиш дори минимална крачка. Много е важно да не позволяваме на перфекционизма да ни спре да действаме. Осиновете идеята за „достатъчно добро“ и изхвърлете перфекционизма.
  3. Не обмисляйте прекалено дълго. Да помислиш малко, за да си създадеш някаква малко по-ясна представа на къде си се запътил и защо правиш това е Ок. Но прекалено дългото мислене най-често ни вкарва в бездействие и въртене в кръг. Някои хора изпадат в прекалено обмисляне дали крачката, която искат да направят е „правилна“ или не. Истината е, че дори да си се запътил със 100км/ч в грешната посока е по-добре отколкото да стоиш и да бездействаш. Защото дори и да си в грешната посока, ти все пак се движиш и по пътя ще виждаш знаци, ще се упътваш и ако има нужда – ще промениш курса. Но ако бездействаш – ти си седнал на средата на едно кръстовище и само поемаш блъсъците на тези, които минават покрай теб. Ако прекалено дълго си стоял в бездействие дори няма значение на къде ще тръгнеш. Няма значение дали ще е правилно или грешно. Единственото, което има значение е да тръгнеш на някъде. Да започнеш да се движиш. И в движението да се ориентираш за посоката.
  4. Просто започваш. Цялото планиране и мислене на света няма да те преместят от точка А в точка Б. Независимо колко малка и колко несигурна е – ТРЯБВА да направим първата крачка. Трябва да усвоим момента на започване. Ако започнем, ако тръгнем – стъпките и посоката започват да се изясняват. Независимо колко несигурни и объркани се чувстваме – третираме момента на започване като най-важния момент в цялата Вселена!
  5. Правиш малки стъпки. Да си зададеш прекалено голяма задача може да убие действието. Защото голямата задача е задушаваща. Малките стъпки винаги работят. Миниатюрни стъпки, които да те движат напред. Всяка малка стъпка е успех, който те води към следващия успех. Много е важно да си планираме малки стъпки. Такива, които може да изпълним за 10… 15 минути са чудесни. Те са малки крачки напред. Те отговарят на идеята „достатъчно добро“.
  6. Не бъркайте заетостта с действие. Това, че правите много неща не значи, че правите нещо важно. Когато се хванете, че правите прекалено много неща, това е добро напомняне да спрете и отново да се фокусирате върху важната ви дейност.
  7. Негативното мислене няма да ви закара никъде. Съмнения в себе си. Желание да прекратиш дейността, заради несигурност или страх. Да си казваш, че е Ок да се разсееш „малко“ и че ще свършиш работата „после“. Тези мисли ни саботират. Бъдете съзнателни за тях. Забелязвайте ги и ги изхвърляйте. Позитивното мислене, колкото и старомодно да звучи, работи. Реално мисленето е нашият вътрешен диалог, а каквото си говорим сами на себе си има много смешния навик да се превръща в реалност. :)
  8. Говоренето не е действие. Освен ако действието, което трябва да направите е някоя презентация или лекция. Или ако сте водещ на някое предаване. :) Във всички други случаи говоренето си е просто говорене. Комуникацията и изказването на това, което искаш да направиш са важни, но нека не ги бъркаме с действие.
  9. Планирането не е действие. Естествено, че имаш нужда от план. Планът е нужен, за да имаме яснота какво всъщност правим. Просто опитайте да направите своя план по-бързо и веднага започнете първата малка стъпка.
  10. Четенето за това как да действаме не е действие. Това, което четете е статия за действието, но това, че си я прочел не е толкова важно. Важно е да действаш. Затова залавяй се за работа веднага! :)
  11. Понякога да не действаш е по-добре.  Това е малко в контра на всички горни точки, но ако намерите себе си в ситуация, в която се въртите в кръг с действията си, в която си причинявате повече вреда, отколкото добро или от прекалено дълго време не получавате желаните резултати – спрете и помислете дали действията ви са нужни. Всъщност – добра идея е още в началото на всяко едно действие да се питаме – Това действие нужно ли е? Идеята е да правим само тези действия, които са нужни.

Хайде сега да се залавяме за работа! :)

Говоренето няма да ти сготви манджата.

Японска поговорка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *