Мариса Пиър е хипнотерапевт. Може да се каже, че е един от най-известните и утвърдени терапевти сред топ фигурите във Великобритания. Доста харизматична личност с чудесен английски акцент и … чувство за хумор. :) Занимава се основно с това да идентифицира и трансформира ограничаващите вярвания на човек, а извън регулярната си практика, Мариса учи хората как да използваме ума и мисленето си, за да имаме повече удовлетворение в живота си. Всъщност тя прави нещо повече. Тя учи хората как да водим и живеем изцяло безкомпромисен живот във всяка една негова сфера. Защото, както знаете – ако си позволим да приемем нещо по-малко от най-доброто, в която и да е област – най-вероятно ще го получим. :)
Мариса разделя хората на 3 категории:
- Едните са хора, които искат всичко – пари, любов, пътешествия, силни изживявания, верни приятели, сплотено семейство и т.н., но са убедени и наистина вярват, че пълно щастие … няма;
- Вторият тип хора имат всичко това, но за определен период от време. После или работата им затъва, или семейството им се разваля, или свободното им време се свива, или нещо друго се случва и те се чувстват сякаш постоянно трябва да започват отначало. Това са хората, които живеят с убеждението, че прогресът в една сфера на живота, няма как да не се отрази зле на останалите и вярват, че човек винаги трябва да прави компромис с някоя от тях;
- Последната, трета група, която според Мариса включва около 1% от населението – имат всичко, успяват да го задържат и дори да се развиват равностойно и експоненциално във всяка една сфера. Те вярват, че могат, че го заслужават, че е възможно, че пълно щастие има и всъщност – те го живеят. Не просто тук и сега. Те го живеят винаги и навсякъде. Тя определя тази група като непроницаемите хора – тези, които водят безкомпромисен живот. :)
Звучи секси да си в трета група, нали? Предвид обаче, че в нашата култура толкова силно е залегнало вярването, че „пълно щастие няма“ когато някой чете подобно становище винаги си мисли нещо от сорта на: “ Те имат талант, аз не съм като тях, за нищо не ставам“, „Лесно е в Англия, но нека да дойдат тука в България да ги видим дали ще успеят“ или „То всичко е до късмет“, или каквато и да е друга тъпотия, в която сте избрали да повярвате. Ако нещо от тези неща прозвучава в главата ви и всъщност – ако сте убедени (убедени ли сте?), че трябва да жертвате една сфера заради друга – вие, драги мой – най-вероятно имате някакво или по-скоро доста ограничаващи вярвания, които блокират съзнанието ви да види възможностите, по които да живеете своя безкомпромисен живот. Или както се казва – не ние имаме вярвания, вярванията ни имат нас. :)
Само не се отчайвайте – въпреки блестящите снимки и статуси на вашите приятели във ФБ, при които мислите, че всичко е наред – всъщност 99% сме закотвени в своите ограничаващи убеждения, които понякога правят живота ни адски труден. И които дори не забелязваме. А щом не ги забелязваме – няма как да ги променим. А дори и да ги забележим – OMG, процеса на промяна също изисква усилия и време. На мен ми трябваха повече от 4 години да преодолея вярването си, че не съм достатъчно утвърден експерт, за да си издам своя книга и ми отне повече от година, за да се отърва от вярването си, че не мога да стартирам сама собствен проект за Програма за изграждане на полезни навици. Е, оказа се, че мога, пък дори и успешно! Малко по малко виждам и се опитвам да променям другите ограничаващи вярвания и модели на поведение в живота си, които ми пречат да живея своя безкомпромисен живот. Идеята е първо да ги забележим, а после с практиката човек задобрява и съкращава времето за преодоляване. :) It is a constant, every day practice. :)
Какво може да направим, за да тренираме умението си да бъдем непроницаеми?
Освен, разбира се, в ежедневието си да бъдем по съзнателни за вярванията и моделите си на поведение, да избираме да запазим само тези, които ни служат и да си инсталирам нови такива, Мариса ни предлага 3 начина, по които всеки ден да тренираме да бъдем непроницаеми: :)
- Да развием вярването, че сме достатъчни. Мариса твърди, че най-големият вирус сред хората, парализиращ ги да се развиват и да имат наистина удовлетворяващ живот е вярването, че не сме достатъчни сами по себе си. Според нея нещото, което най-много ни съботира е, че си мислим, че нещо ни липсва (качества, кураж, умения, подкрепа, любов и т.н.) и ни трябва нещо външно, за да станем завършени и да успеем в начинанията си. За да си набавим това външно нещо, ние отчаяно се вкопчваме в цираги, алкохол, наркотици, любовта на друг човек, работата си и какво ли още не, което ни прави невротични и не достатъчно адекватни да взимаме успешни решения. Мариса разказва как хората отиват при нея с куп проблеми и накрая се оказва, че единственото, което им липса е достатъчно самоувереност и вярване, че те заслужават и могат. На един от клиентите си предписва на всички стени в дома му, с черен маркер и големи букви да напише „Аз съм достатъчен“, за да му се набие в главата и да спре да действа сякаш нещо му липсва. :) И не – това не е болест, която спохожда средностатистическия човек. Тя спохожда всеки – от най-ниско до най-високо ниво. Дори и хората, които външно изглеждат уверени, оставайки насаме – чувството им за пълноценност често рязко спада. Мариса съветва всеки ден да си повтаряме убеждението, че сме достатъчни и че имаме всички необходими ресурси вътре в себе си, за да инсталираме в главата си това вярване и да започнем да действаме спрямо него, а не отчаяно да изискваме нещо от вън да ни запълни и даде кураж в изграждането на своя безкомпромисен живот. ТУК може да видите интересно нейно видео, в което споделя повече по темата;
- Овладяване на страха ни от отхвърляне. Не смеем да си поискаме повече пари на работа, не смеем да поканим на среща момичето, което така и не ни се обади след запознанството, не желаем да започнем връзка, за да не бъдем наранени отново, не смеем да си изкажем мнението пред някоя авторитетна за нас личност, не смеем да опитаме отново нещо, в което сме се провалили един два пъти и т.н. Всичко това е страх от отхвърляне. Някой твърдят, че най-големият ни страх е този от говорене пред публика. Реално това също е страх от отхвърляне – че няма да бъдем приети, разбрани, подкрепени, аплодирани. Страхът от отхвърляне е едно от най-главните неща, които ни спира да действаме, да постигаме своите цели и съответно да живеем своя безкомпромисен живот. Мариса споделя, че най-ефективният начин да се справим с отхвърлянето е да осъзнаем, че ние няма как да бъдем отхвърлени ако не позволим да допуснем отхвърлянето вътре в себе си. Това значи да започнем да гледаме на отхвърлянето като на временна ситуация или като просто едно мнение, което ако не ни харесва – може да го подминем без да му позволяваме да накърни нашето вътрешно усещане за стойност. Ние сме в пълния си контрол да избираме как да реагираме на отхвърлянето и да не го допускаме в себе си. Също както Мерил Стрийп не е позволила да допусне в себе си отхвърлянето на режисьорите, които са й казали, че е прекалено грозна за актриса. Тя просто е заявила: „Знаете ли, това е просто едно мнение и аз избирам да не го приема.“ Затова ако някоя ситуация, обстоятелство или човек ви накара да се чувствате отхвърлени – не започвайте да се оправдавате или защитавате – това значи, че вече сте допуснали отхвърлянето в себе си. Просто приемете, че това е някаква моментна ситуация или пренебрежимо мнение, на което може да изберете да не отдадете вниманието си. Трябва да тренираме да действаме така сякаш отхвърлянето няма абсолютно никакво значение. И да продължим да опитваме отново и отново, и отново да постигнем нещото, което искаме! Това Мариса приема като една от най-важните характеристики на непроницаемия човек. :) ТУК, в кратко видео, Мариса споделя 5 техники как да се справим с отхвърлянето от хората около нас;
- Контролиране на думите, които използваме. Начинът ни изказ и думите, които използваме са отражение на вярванията ни и служат като регулатор – те никога няма да ни позволят да видим себе си и света около нас като нещо, което е в противовес с тях. Всъщност положението с изказа ни е дори още по-сериозно. Думите, които казваме имат силата да променят както емоционалното, така и физиологическото ни състояние. Мариса прави експеримент, при който установява, че когато човек върви и съставя изречения с думи като „послушен, сантиментален, крехък, умерен“ – тялото му започва да се движи с 20% по-бавно! Т.е. само изговаряйки тези думи, умът ни веднага отразява това като истина и кара тялото да се държи по абсолютно релевантен на речта ни начин. От друга страна когато казваме думи като например „енергичен, жизнен, ентусиазиран, свободен“ – тялото ни реагира и става по-пъргаво. :) Същото се случва и когато постоянно си повтаряме „Ох, остарявам вече“ или „Прекалено стара изглеждам“ и т.н. Ума приема това за реалност, тялото веднага реагира като започва да функционира спрямо думите, които си казваме и реално ние остаряваме по-бързо. Всичко това значи, че трябва да започнем да сме по-съзнателни за глупостите, които говорим и да си съобразим както външния, така и вътрешния диалог да бъде подкрепящ това, което искаме да постигнем. ТУК може да видите TED видео, в което Мариса говори за силата на думите.
Практикуването на всичко това, разбира се, е easier said that done, но то е ясно, че непроницаем не се става от днес за утре, а е процес на отдадена ежедневна практика – с времето задобряваме. Евентуално. Малко по малко. С упорство и съзнателно връщане към практиката си всеки път когато се отдалечим от нея. :) Но дори и да отнеме дълго – кажете ми, не си ли струва да тренираме да бъдем непроницаеми и да живеем един наистина безкомпромисно добър живот? :)
Заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици където с малки стъпки изграждаме полезни навици в ежедневието си и така всеки ден по малко създаваме своя безкомпромисно добър живот. :) Може да получите повече инфомация ТУК. :)
П.С. И трите видеа посочени по-горе са доста интересни и полезни и когато имате време препоръчвам да ги изгледате. Мариса определено е зашеметяваща личност, с богат опит и успяваща да предаде важни теми на много разбираем и увличащ език. :)