Когато искаме нещо, едно от най-важните неща е да може да си го представим. Като затворим очи, да можем да го видим като реално. Да го преживеем. Да се усетим свързани с него. Във фантазиите ни, ние вече да го живеем.

Например, ако чуете интервю на Илон Мъск, в което той говори за живот на Марс, това понякога може да звучи смешно на хората, но той е толкова силно убеден в това, което казва, просто защото той вече живее тази реалност в главата си толкова задълбочено, че изобщо не обръща внимание на реалността, която е извън него в този момент.

Такова или подобно ниво на свързаност с визията ни е изключително важно, защото ние буквално вече живеем в тази реалност и единственото, което остава е елемент по елемент да случим тази реалност тук и сега.

Това обаче е предизвикателно за повечето от нас.

Ние искаме това, което искаме, но често не можем да си го представим. Не можем да усетим връзка с него и да го видим като нещо реално и дори възможно за нас.

Основната причина за това е, че ние сме твърде вкопчени в реалността, такава каквато я живеем сега. Толкова сме вкопчени в нея, че я приемаме за непроменяема истина и не можем да си представим нещо друго.

Ако пуснем нашата вкопченост в реалността, ние може да се отворим за истината, че дори следващият момент е друга реалност. И в зависимост от изборите и действията ни, тази реалност може да бъде изцяло нова. Нашите действия и избори са ТОТАЛНО различни, когато ние сме дефинирани от реалността, каквато е сега и когато оставим себе си да бъдем дефинирани от визията ни като наша вече съществуваща реалност.

Аз често говоря за нашата вкопченост в мислите, в емоциите, в реакциите и поведенията ни. Но има една друга, изначална вкопченост, която стои като основа на това до колко виждаме себе си и живота си като променяеми. И това е нашата вкопченост в „реалността“.

В моите мастърмайнд групи за създаване и реализиране визия, една от най-важните майндсет дейности, които правим е да развием дълбоко ниво на усет и свързаност с визията ни, така че като завтворим очи, не само да може да си представим тази визия, но да усещаме, че живеем в нея. Че присъстваме в нея. Картината зад очите ни да е наравно и дори по-реална от картината пред очите ни в този момент.

Днес искам да споделя с вас 5 стъпки за пускане на реалността и създаване на връзка с новата реалност, която искаме да създадем. Знам тези стъпки от д-р Диспенза и ги използвам със себе си и с хората в групите ми за създаване и реализиране на визия:

1. Откъсваме се от външния свят. Може да седнете на удобно за вас място и да затворите очи.
2. Правим няколко вдишвания и издишвания, и центрираме себе си. Устновяваме се в настоящия момент. Успокояваме се от каквато и дейност да сме правили до сега. Може да обърнем внимание на усещанията в тялото от горе до долу – това доста бързо и приятно ни установява в присъствие.
3. Създаваме бъдещия себе си. Задаваме си въпроса: „Може ли да бъда дефиниран от визия за бъдещето си, а не от спомени за миналото си?“ И си даваме малко време наистина да усетим и отговорим за себе си на този въпрос. Ок ли съм да изляза от миналото си и да се оставя да бъда дефиниран, воден от визия за бъдещето си? Това е началото на промяна на нашия мозък, защото той започва да прави нови невронни връзки.
4. Свързване с визията. Това означава в главата си да репетираме бъдещия себе си и бъдещия си живот. Да репетираме „съдбата“, която искаме отново, отново и отново, докато тя започне да се чувства познато и нормално за нас. Всичко, което мозъкът ни възприема за непознато и ненормално – той го приема за заплаха и ни държи далеч от него. Нашата работа е да представим картината на визията си на нашия мозък отново, отново и отново, за да може той да свикне с нея и тя да стане нещо познато, удобно и нормално за него.
5. Пускаме миналия себе си и миналата си реалност. Нашата реалност се определя от нашата персоналност. Нашата персоналност се състои от мисли, емоции и поведения. Когато ние сменим нашите мисли, емоции и поведения, ние имаме нова персоналност, която създава нова реалност. Да преминем от миналия себе си и миналата си реалност към нов себе си и нова реалност е нужно единствено РЕШЕНИЕ. Взимаш категорично решение какви мисли няма да вземеш със себе си в бъдещето си. „Не мога. Прекалено е трудно. Никога няма да мога да се променя. Ще започна утре. Друг е виновен, не съм аз отговорен.“ Взимаш категорично решение какви емоции няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Това означава, че ако искаш изобилие, не може да вземеш със себе си усещане за недостиг. Ако искаш да си здрав, не може да вземеш със себе си парализиращ страх. Нужно е да научим тялото си как новата реалност се усеща. И накрая – взимаш категорично решение какви поведения няма да вземеш със себе си в бъдещето си. Начина, по който говориш. Оплакваш ли се? Обвиняваш ли? Оправдаваш ли се? Ние силно се асоциираме с нашето поведение и когато съзнателно променим нашето поведени, ние реално променяме себе си.

В момента е модерно да се работи и затъва в миналото ни, защото от там „започвало всичко“. Истина е, че от там започва всичко, но е безполезно да отдаваме фокуса си към миналото, защото хората сме създадени да създаваме бъдещето си. Лично според мен работата с миналото трябва да е силно ограничена. Аз ви гарантирам, че ако вие имате достатъчно добра и задвижваща визия, която да започнете да изпълнявате – нещата, които имате за отработване със сигурност ще изникнат по пътя напред и тогава (и само тогава) има смисъл да работите за малко по миналото си и разбирането на тези ситуации и модели. Но да се работи и затъва в миналото в хиляди сесии, без изобщо да има конкретна ситуация, която да ни води към бъдещето е остарял, индустриален подход в психотерапията, който вече почти не работи, губи много време и кара хората да влизат в мисли, емоции и поведения, които пречат на бъдещето. Чисто биологично, една от най-важните дейности на РЕМ съня е да забравяме. И не напразно е така. Някои неща е абсолютно безполезно да си спомняме, защото носят повече вреда, отколкото да ни помагат в живота.

Ок, другари! :)

Последният ми въпрос към вас е следния: Колко вкопчен си в реалността, която живееш днес? Какво става налично за теб, когато охтлабиш тази вкопченост и отвориш ума си отвъд реалността, която е сега? По какъв начин биха се променили нагласата и действията ти ако буквално с костите на тялото си знаеш, че това което искаш е вече реално и ти само трябва да направиш необходимите стъпки да стигнеш там?

Ако имате цел или визия, която искате да реализирате, но ви е трудно да я си представите – използвайте горните 5 стъпки и направете картината зад очите ви да се усеща наравно и дори по-реална от реалността, която е пред очите ви. И наблюдавайте резултатите. Защото…

Реалността е илюзия. Макар и доста натрапчива.

~ Айнщайн

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК