Докато се храним

Докато се храним

eating-disorder-1236x824-1376597695

Докато се храним, много от хората ядем бързо, работим, гледаме телевизия, говорим по телефона, слушаме радио и прочие. Дъвчейки хапката си, вече мислим кой ще е следващия ни залък. Разбъркаме с вилицата агресивно и преди да сме преглътнали дори, новата хапка е вече в устата ни.

Не, няма да ви говоря за това колко е важно храната да се сдъвква добре и, че това влияе на храносмилането. Всички знаем – важно е.

Ще ви говоря за насладата. За пира на сетивата. За уважението към себе си, храната и настоящия момент.

Да, точно така! Храненето е един вид ритуал на уважение.

Когато избираме да ядем качествена храна, осъзнавайки ползите от нея за тялото и умът си – това е уважение към себе си, нашето тяло и ум.

Когато сложим хапка в уста, без да бързаме да преглътнем заради следващата. Когато се опитаме да усетим истинският й вкус – дали тя е сладка, кисела, стипчива. Когато помогнем на нашите сетива да усетят всяка хапка изцяло, с всяко сдъвкване – това е уважение към храната.

Когато ядем бавно, позволявайки си да се насладим на храната, на мига, на атмосферата – това е уважение към настоящия момент.

Знам, че не винаги може да обръщаме внимание на тези неща, но поне веднъж на ден нека се опитаме. Нека уважим себе си, храната и настоящия момент. Защото когато уважаваме нещо/някой и го показваме с действие, ние привличаме повече и само най-доброто от него.

 Ако искате повече съвети за цялостно и пълноценно здраве – може да закупите книгата ми „Насаме с разделното хранене“ ТУК. :)