Вече няколко години подред, в края на април, началото на май се появяват диви лебеди в морето. Виждала съм ги в Бургас, в Лозенец и в околията. Вдъхват великолепна грация, спокойствие, чистота, приемане. Не бързат, не се доказват, не се стараят. И все пак, изпълват всички с възхищение. Може би това е излъчването, което имаш когато приемеш себе си – цялостен и такъв какъвто си.

Днес ви предлагам няколко начина, по които и ние бихме могли да излъчваме това спокойствие и разкош, които се усещат покрай лебедите. :)

Как?

Като започнем да се упражняваме да приемаме повече себе си. :) Да започнем да приемаме себе си означава да тренираме разбиране към себе си за това, че ние носим и „хубаво“ и „лошо“. И двете са част от нас. Не е срамно, тъпо или нелепо когато се чувстваш зле. Когато ти е трудно. Напротив – то е толкова естествено колкото и да се чувстваш добре. Да имаме и да преживяваме „хубаво“ и „лошо“ е това, което ни прави цялостни. Затова вместо да бягаме от „лошото“ и да се радваме на „доброто“, следва да се учим да оставаме до себе си във всеки един момент, независимо какъв е той. И да се подкрепяме. Както бихме подкрепили най-добрия си приятел.

8 начина, по които да упражняваме приемане на себе си.

1. Отпусната съзнателност. Отпусната съзнателност е състояние, което стои по средата между постоянно разсейване и максимален фокус. Отпусната съзнателност означава за няколко минути на ден спокойно да наблюдаваме своите мисли, емоции, вътрешен диалог, оценяване на себе си и другите и т.н. Просто наблюдаваме какво възниква в нас в този момент. Затваряме очи и вместо да се опитваме да изхвърлим мислите от главата си или да се опитваме да се концентрираме върху дъха си, просто наблюдаваме мислите и усещанията в тялото си. Ако срещнем негативна мисъл или усещане – спомняме си, че това е ОК. Това е част от нас. Не се опитваме да ги изгоним или да ги превръщаме в позитивни. Не се закачаме на тези мисли или усещания, не ги развиваме в истории за себе си. Просто ги наблюдаваме и приемаме. Казваме си: „О, тази мисъл ми възникна, ок“ и я оставяме да си иде. Може да практикувате това за 5 минути или 30, ако прецените, че ви действа добре. :)
2. Приемаме каквото забележим. Да бъдем съзнателни означава просто да започнем да забелязваме какво се случва с нас. Обикновено хората мислим, говорим и действаме на автопилот, и рядко забелязваме какво наистина мислим, говорим и правим. Когато практикуваме отпусната съзнателност, това ни дава пространство, в което тренираме да започнем да забелязваме. Това, което ще забележим е, че ние имаме негативни мисли, страхове, щастливи мисли, вътрешна критика, осъждане, радост и т.н. Хората обикновено се стремим да спрем негативните мисли и чувства за сметка на позитивните, но това е просто едно потискане, бягане от трудното, отричане на негативното. Отричане на част от нас. Вместо толкова бясно да бягаме от негативното, може да се опитаме да приветстваме този феномен, да го поканим на чай, да го опознаем. :) Защото тези негативни мисли и чувства са част от нашия живот и това е ОК. Ако се чувстваш зле, че не си успял да си спазиш режима тази седмица, това е ОК. Опитай се да постоиш с това „негативно“ усещане, да го разбереш. То не е „лошо“ чувство, а просто начин да опознаем малко по-добре себе си. Когато бягаме от „лошите“ чувства ние си създаваме повече болка, защото се потискаме, не искаме да сме себе си. Вместо да бягаме може да бъдем ОК с тях, да останем до себе си в трудното и да си дадем кураж да продължим. Както бихме го направили с най-добрия си приятел. :)
3. Пускаме желанието да осъждаме и оценяваме. Друго нещо, което може да забележим когато започнем да обръщаме внимание на мислите си е, че ние често си даваме оценки. Сравняваме се с другите или си казваме, че „ставаме“ или „не ставаме“ в дадени неща, оценяваме се като слаби, прекалено емоционални, мекошави и т.н. Цялото това сравняване и оценяване не е полезна дейност. Не казвам да спрете да го правите. Казвам просто да забележите какви са резултатите от това, в какво състояние ви вкарва сравняването и оценките към себе си. В повечето случи това носи само свиване, още вътрешна критика и осъждане. Може да се освободите от това, като просто пуснете желанието си да се оценявате и сравнявате.
4. Сесии на благодарност. Събуждаш се сутрин и първото, за което мислиш е за какво си благодарен. Включително неща свързани с теб самия. Ако си прецакал нещо – за какво в този провал си благодарен? Ако не намираш себе си за перфектен, за какво в твоята неперфектност може да бъде благодарен? Да пишем дневник за нещата, за които сме благодарни или просто да изразим мислите си на лист хартия – това е една от най-феноменално добрите и отпускащи сутрешни практики, които някога са съществували. Опитайте. :)
5. Разбиране, състрадание и прошка към себе си. Когато забележите в главата си осъждане към себе си, сравнения или потискащи оценки, вижте дали може да ги обърнете в разбиране, състрадателост и прошка към себе си. Ако хванете себе си, че се осъждате за това, че не сте изпълнили нещо достатъчно добре, може ли да си простите, както бихте простили на най-добрия си приятел? Може ли да проявите разбиране към себе си, че сте дал това, което е било налично точно за този момент и това е било което сте могли. Ако има разбиране, нуждата от прошка отпада. Ако опитаме да разберем осъзнаваме, че сме направили най-доброто, което сме могли на база на опита, който имаме. И това е ОК. Няма нужда да прощаваме, а да разберем. А след това може да пристъпим към нещо, което ще ни облекчи.
6. Учим се от всичко. Тенденцията е да виждаме успеха като нещо добро, а грешките, които правим като нещо лошо. Но дори и най-тъмните части са части от нас и ние може да се опитаме да намерим кое е интересното и полезното в тях. Да учим не само от „доброто“, но и от  „лошото“.
7. Не се идентифицираме с емоциите си. Когато усетите негативна емоция, опитайте да я видите като независимо събитие, нещо извън вас и я наблюдавайте. Когато мислим за една емоция не като команда, която трябва да последваме, а като един преминаващ обект, като отминаващ облак в небето – тогава махаме силата на емоцията от себе си, тя вече не ни контролира. Когато почувствате някоя силна неприятна емоция, опитайте да я видите отстрани и наблюдавайте как ако не се идентифицирате с нея, нейният интензитет намалява. Облака си отива.
8. Говорете с някого. Понякога толкова влизаме в собствените си филми, че става изключително трудно да се разграничим от своите мисли, емоции, оценки, осъждания. Изобщо не може да ги видим ясно, реално, рационално. Да говорим за това, което ни безпокои с наш приятел, партньор, колега – това може да помогне ние да разберем по-добре себе си. И да се успокоим. Може да използвате тази техника „говори с приятел“ в съчетание с някоя от горните техники. :)

Пф, колко много насоки за експериментиране и осъзнаване, нали? Изобщо не е необходимо да пробвате всички на веднъж. Харесайте си една, опитайте за седмица и вижте как ще ви се отрази. След това може да пробвате друга техника за една седмица и т.н. Докато откриете това, което работи най-добре за вас. :)

За всеки процеса на приемане на себе си е различен, но когато започнеш да го практикуваш има нещо общо за всички – че приемането е винаги налично за теб. Винаги когато се сетиш, може да практикуваш приемане на себе си, независимо какво си направил или какво не си, независимо къде се намираш. Можем да учим, да създаваме интересни неща, да подобряваме връзките си с другите, а в центъра на всичко това да практикуваме приемане на себе си. Мисля си, че това може да повлияе наистина прекрасно на всичко, което правим. Ако се научим всеки ден по малко да практикуваме приемане на себе си. :)

Може да започнете от днес. Харесайте си една от насоките по-горе и започнете да я практикувате тази седмица. Може да си поставите листче на видно място, което ви напомня за вашата практика. :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК.