Когато се случва някаква промяна, независимо дали започваме нов проект, нова работа, изграждане на нов навик, създаване на нова връзка, в преход сме към нещо ново – ние започваме да си разказваме история в главата си за тази промяна, където ние самите сме главния герой.

Недостатъка на тези истории в нашите глави е, че те в доста случаи разказват как главния герой не е сигурен, че ще се справи, струва му се, че може би е прекалено трудно, или пък вече опитвал и „тия неща не стават просто така“ и т.н. Така съмнението нараства и по някое време на героя му се иска естествено да се откаже и да се върне към познатата си рутина.

Представете си сега някои от най-великите истории да бъдат приравнени към историите, които ние си разказваме в главите:

– Хари Потър отказва да се бори с Волдемор и тъмните сили, защото е прекалено трудно, а и вече се усеща прекалено пристрастен към игрите и присъствието си във Фейсбук.

– Колумб не отива да открива Америка, защото не иска жена му да му се разсъди, че отсъства от вкъщи за прекалено дълго време, апък и като се познава – така или иначе ще го домързи и няма да стигне далеч.

– Дон Кихот никога не тръгва да преследва безбройните приключения на своя верен кон Росинант, защото е това прекалено детинско и цялата махала ще му се смее. А и плюс това до сега никога не е постигал успех в начинанията си – защо сега да мисли, че ще му провърви?

– Фродо се връща в скучното Графство, защото е убеден, че няма достатъчно дисциплина да се придържа към новия си път за дълго време. А и като се има предвид, че всички искат да го прецакат, всъщност няма смисъл изобщо да излиза от Графството!

Това биха били едни доста тъпи истории, нали? Такива, които са основани на страх и на какво ще си кажат другите, а не на любов, и това да се следва вдъхновението ни.

Кой изобщо би чел такива истории? Кой би гледал филми за такива истории?

Но историите, които си разказваме сами в главата си много често са именно такива и ние си ги „четем и слушаме“ постоянно. Отново и отново, всеки ден. И ако не успяваме в нещо има огромна вероятност да е именно заради погрешната и ограничаваща история, която сме си измислили за себе си, и която постоянно си разказваме в главата.

Какво можем да направим?

Единственото, което можем да направим е да започнем по-ясно да забелязваме, когато си разказваме такива обезсилващи истории в главата и веднага да даваме нова роля на главния си герой. Да променим сценария. Да редактираме историята в история за епичен герой, с който се гордеем. Герой, който всеки ден уверено и настойчиво се бори с тъмните сили на собствените си съмнения и въпреки препятствията на ежедневието, успява да върви към целите си и да осъществяване на желанията си – с високо вдигната глава, с усмивка, с увереност от това, че следва развитието и сърцето си. Дори това да е по едма малка стъпка напред!

И във всеки момент, в който се хванем, че отново си разказваме история на съмнение и провал – да си спомним, че това е черновата, която можем ВЕДНАГА да редактираме в нова героична история за себе си! Да започнем да си разказваме тази нова история. Отново и отново. И така да бъдем нов герой в главата си, който съзнателно създава нова реалност.

Другари, за кое ваше начинание си разказвате, че вие, главният герой е прекалено слаб, неуверен или жертва на обстоятелствата?

Опитайте сега, веднага, да видите тази история като НЕ истина. Като чернова, която избирате да редактирате в нова, вдъхновяваща, успешна история за вас. История, в която вие знаете, че има различни вълнуващи възможности за вас. И история, в която вие съвсем ясно знаете, че имате силата да успеете.

И обърнете внимание как промяната на тази вътрешна история води до промяна във вашето състояние. Ние буквал изведнъж преминаваме от обезсилващо в упълномощено състояние. Буквално изведнъж тялото ни се поизправя. Устните ни леко се умихват. Защото знаем, че има път и знаем, че можем.

И от нивото на това ново емоционално състояние – вижте коя е следващата ви крачка напред по вашето начинание, и действайте напред! :)

Разбирате, нали – историите, които си разказваме сами на себе си не винаги са верни, но винаги са истина. Затова трябва да се научим в главата си да бъдем разказвачи на вълнуващи и успешни истории за нас самите и нашия живот! :)

Ако искате да работите по целенасочено с процеса за изграждане на по-голяма съзнателност, може да се включите в 6 месечния курс по Съзнателност ТУК.