Един от основните проблеми, които съм имала в храненето си беше, че дори и да се храня здравословно, почти винаги след хранене усещах как когнитивните ми способности намаляваха, мисленето ми сякаш ставаше по-тромаво, а умът ми започваше да се разсейва по-лесно и по-често.

„Нормално“ ще кажете вие и то Е нормално, но аз исках да намеря начин да намаля до минимум тази „мисловна мъгла“ след хранене, за да мога да си поддържам вниманието обострено за по-дълго време.

Започвайки да търся решение на своя проблем, установих, че той се появява в два случая:

1. Когато прекаля с количеството храна (и то независимо дали е нещо по-тежко като ориз с гъби или по-леко като салата);
2. Когато се случи да ям прекалено смесена или некачествена храна – това по принцип се случва само в моите cheating days, при които или много смесвам храните или ям нещо с висок % захари. Първото изключително затруднява храносмилането ми => притока на кръв към мозъка ми намалява, което осезаемо забавя мисленето ми, а при второто – глюкозата така „омайва“ ума, че резултатът е дори още по-лош – обостреност на съзнанието за около 30 до 60 минути, а след това тотален спад в нивата на захар и последваща „мозъчна мъгла“ с часове напред.

Тъй като вярвам, че cheating days са необходимото зло за всеки един режим, се насочих да мисля за варианти, с които да оптимизирам количеството храна, така че да постигна по-голяма концентрация.

Точно тогава, може би да затвърди мнението ми, че по-малкото храна е път към по-насочено мислене, попаднах на филма „Яж, пости и живей по-дълго„, където журналистът Майкъл Моусли разкрива факти и научни доказателства за ползата от постите и наблегна на това, че гладът прави човек по-креативен. Най-общо казано, това е така, защото когато сме гладни мозъкът се активизира, тъй като трябва да измисли как да си набави храна. Изхожда се, разбира се, от миналото, когато хората са живели в пещери и вместо просто да си отварят хладилника и да сграбчат нещо, е трябвало наистина да обмислят къде, кога и как да организират набавянето на храната си.

Извод №1: По-малкото количество храна води до по-обострено мислене

Следвайки съветите от филма, започнах да намалявам порциите си. Виждах, че това наистина има ефект, но в един момент, може би с натрупване на резултатите през времето, започнах да усещам голям глад и липса на енергия. Още повече, че аз тренирам 5 до 7 дни в седмицата по минимум час, което изисква да имам добро възстановяване освен със сън, но и с храна. Това ме накара да разбера, че повечето храна може и да ме кара да не мисля трезво, но големият глад пък ме кара да не мисля изобщо :).

Извод №2: За да постигнеш по-голяма концентрация през деня не трябва да си сит, не трябва да си гладен, но в същото време трябва да приемаш достатъчно хранителни вещества

Това обаче нямаше как да го постигна ако храната, която консумирам е само от вида – плодове, зеленчуци, салата, ядки и прочие, защото в по-голямата си част това са храни по-бедни на калории и за да избегна голямото количество ще трябва да се храня през час и половина два, което за мен би било изключително затормозяващо. Решението беше да включа в менюто си повече концентрирани храни – такива, които за единица тегло, носят максимална енергия и полезност. Такива са най-вече полезните мазнини – сусамов тахан, кокосово масло, хубаво краве масло, ядки, протеинов шоколад и други, но има и някои храни като киноа, ориз, елда, леща които също бих добавила към тази група.

Тъй като такава храна обикновено обикновено е доста тежка позволява лесно да се следва основното правило – докато се храниш да приключваш с храната не когато усетиш, че си сит, ами да спреш малко преди това – когато все още си съвсем леко гладен.

Извод №3: За да постигнеш по-високо ниво на концентрация и пълноценно хранене едновременно, трябва да спазваш хранене на полусъединител

В крайна сметка накрая стана ясно, че за да постигна своята цел за максимална умствена концентрация през деня, правилата, които трябва да следвам са само три:

• максимум 5 хранения на ден, за да не се затормозявам с прекалено чести хранене, което си е ангажимент и изисква време;
• всяко хранене да включва максимално малко количество храна (тъй като индивидуално за мен количеството храна ме „успиваше“), която обаче да ми носи максимално висока хранителна стойност, за да има тялото ми достатъчно енергия и да се възстановявам добре;
• да приключвам с храненето когато усетя, че не съм достатъчно сита, но и не съм прекалено гладна.

Започнах да спазвам този режим без никакви трудности, а заедно с това и усетих как наистина умът ми през деня е доста по-обострен, а когнитивният му бюджет се харчи доста по-бавно. Което реално беше точно това което търсех :)

Нарекох този начин на хранене – хранене на полусъединител, защото основното в него се оказа да ядеш точно толкова, че нито да си сит, нито да си гладен. И това е точно като да държиш полусъединителя на колата, когато си спрял на светофара на някое нагорнище. Ако пуснеш полусъединителя отиваш или надолу, или на горе с газ. Целта обаче е да сме в зоната на светофара – където „умът ни е осветен“.

Спазвам този начин на хранене вече около година и съм много доволна от резултатите. Концентрацията, фокусът и способността ми да се съсредоточавам е доста по-голяма от преди. Този начин на хранене, разбира се, може да не ми носи ползи утре, след година или пет и тогава бих го променила. За момента обаче е точно това, което ми трябва и ще продължавам да го спазвам.

Ето и как горе долу изглежда менюто ми към настоящия момент:

• Закуска – плод (нарязан или настърган) със сусамов тахан, сурово какао, пчелен прашец и малко сушен бъз. На снимката плодът е райска ябълка, но най-често си правя с круша или ябълка, защото те са налични целогодишно. Може да ползвате какъвто плод ви харесва, но с по-меки и сладки става най-вкусно. Това е много питателна закуска и в същото време не е обемна като количество и не се чувства тежина в корема след нея :)
• След закуска пия по едно кафе (100% арабика), към което понякога добавям кокосово масло и краве масло (такова кафе е известно като bulletproof caffee и обикновено се препоръчва да се прима вместо закуска, защото е много засищащо и ободряващо);
•  За следобедна закуска (ако ми се дояде) – хапвам плод или малко ядки;
•  За обяд си правя някаква салата и често към нея добавям булгур или нещо подобно (например елда, препечени филийки с кашкавал или др.). По-рядко добавям сирене.
•  За следобедна закуска (ако ми се дояде) – хапвам шоколад, малко тахан с какао, плод или малко ядки;
•  За вечеря обикновено ям или плодове или салата. Ако случайно пък съм прекалила със следобедната закуска (случва се… :) ) и не ми се яде – пропускам вечерята.

По отношение на тегло – въпреки увеличените калории от този режим спрямо предишното ми хранене, не съм нито качила, нито свалила килограми. Тук може би трябва и да спомена, че тренирам от 5 до 7 дни в седмицата (2 дни тичам, а в останалите правя ащанга йога, която е доста силова йога), което може би подпомага това да балансирам увеличения прием на калории :)

Е, как ви се струва този начин на хранене? Той може и да не отговаря на вашия ритъм и изисквания, но идеята е чрез храненето да подобрим максимално функционирането на мозъка си :)

Ако искате повече информация за здравословно хранене, което да се отразява благоприятно  на всички други системи в организма и да засилва фокуса, мисленето и усещането ни за щастие – може да закупите моята он-лайн книга „Насаме с разделното хранене“ на цена от 10.00лв ТУК. :)