Как болката може да бъде носител на нещо красиво.

Как болката може да бъде носител на нещо красиво.

 

От всички страни ни натякват, че трябва да приемем живота такъв какъвто е. Да приемем хората и ситуациите такива каквито са. И едно от главните възражения на тази идея е, че някои неща са изначално ужасни, защо тогава трябва да ги приемаме?

Това е валидно възражение, но проблемът с този начин на мислене е, че обикновено води до нещастие – ако ние решим да отхвърлим това изживяване, тогава ние сме в постоянно оценяване на живота си дали е „добър“ или не. Вместо просто да го живеем и да откриваме това, което е красиво в него. Повечето от нас сме в постоянно оценяване дали нещо ни харесва или не, дали си струва нашата похвала или заслужава критика. Това не е добра рецепта за щастие.

Какво ако опитаме с друг начин на живеене?

Например такъв, в който виждаме всичко като нещо носещо смисъл.

Как може да бъде това? Толкова много неща са очевидно лоши, трагични, болезнени. Но какво ако болката е носеща смисъл? Ние може да гледаме на нея като на нещо ужасно и незаслужаващо нашата похвала, но нека разгледаме тази идея как болката е смислена.

Когато отворим вратата за предположението, че болката е нещо красиво, това вече ни позволява да я погледнем по различен начин. Tогава вече започваме да търсим отговори на въпроса: как по дяволите болката може да е нещо хубаво?

Някои евентуални отговори са:

  1. Болката е част от любовта, част от живота и част от това да бъдеш в истински дълбока връзка с хората около теб. Алтернативата е никога да не бъдеш свързан с никого, никога да не усетиш любов, никога да не усетиш живота изцяло. Болката е в кюпа с всичко останало в живота. Или взимаш всичко като цял пакет, или го оставяш.
  2. Болката е преживяване като всяко друго. Тя е „лоша“ само ако й дадем оценка, че е такава. Ако я видим като нормално преживяване, това ни учи да участваме в тази ситуация както участваме във всяка друга ситуация. Без да драматизираме. Просто преживяваме това, което е в настоящия момент – не като нещо „лошо“, а като нещо нормално.
  3. Ако се научим да бъдем благодарни в болката, ние ще може да открием благодарност и радост във всяко нещо на този свят.
  4. Ако животът ни беше лишен от болка ние никога не бихме научили нищо в дълбочина, никога не бихме станали силни, никога не бихме намирали нови начини да обичаме или нови начини да живеем. Болката носи израстване.
  5. Болката е краят на комфортната ни зона. Ние можем постоянно да се пазим и да оставаме в комфорта си или можем да търсим начини да отиваме до ръба на дискомфорта. Болката ни помага да докоснем този ръб и така да разширим света и кръгозора си. И по този начин – радостта си.
  6. Болката често ни показва как изолираме себе си, как нараняваме себе си, как се защитаваме от света по начини, които всъщност ни нараняват. В този случай болката е наша пътеводна светлина и ни помага да се освободим от тези негативни модели. Ако й позволим.

Това са само няколко идеи, но всеки може да намери още за себе си като си зададе въпроса: Как аз мога да видя болката като съществено и красиво преживяване?

Как мога да видя този човек пред мен, който е ядосан и крещящ като просветен? Как мога да видя загубата си и страданието си като смислено и важно? Как мога да видя дори моето недоволство като нещо смислено? Как мога да видя всичко като просветлено?

Това не значи, че всичко е просветлено и смислено – най-вероятно не е. Не знам. Но питайки тези въпроси ни кара да видим нещата по нов и по-красив начин. А начинът, по който гледаме на нещата е единственото, което има значение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *