Как болката може да бъде носител на нещо красиво.

Как болката може да бъде носител на нещо красиво.

photo-1430263326118-b75aa0da770b

От всички страни ни натякват, че трябва да приемем живота такъв какъвто е. Да приемем хората и ситуациите такива каквито са. И едно от главните възражения на тази идея е, че някои неща са изначално ужасни, защо тогава трябва да ги приемаме?

Това е валидно възражение, но проблемът с този начин на мислене е, че обикновено води до нещастие – ако ние решим да отхвърлим това изживяване, тогава ние сме в постоянно оценяване на живота си дали е „добър“ или не. Вместо просто да го живеем и да откриваме това, което е красиво в него. Повечето от нас сме в постоянно оценяване дали нещо ни харесва или не, дали си струва нашата похвала или заслужава критика. Това не е добра рецепта за щастие.

Какво ако опитаме с друг начин на живеене?

Например такъв, в който виждаме всичко като нещо носещо смисъл.

Как може да бъде това? Толкова много неща са очевидно лоши, трагични, болезнени. Но какво ако болката е носеща смисъл? Ние може да гледаме на нея като на нещо ужасно и незаслужаващо нашата похвала, но нека разгледаме тази идея как болката е смислена.

Когато отворим вратата за предположението, че болката е нещо красиво, това вече ни позволява да я погледнем по различен начин. Tогава вече започваме да търсим отговори на въпроса: как по дяволите болката може да е нещо хубаво?

Някои евентуални отговори са:

  1. Болката е част от любовта, част от живота и част от това да бъдеш в истински дълбока връзка с хората около теб. Алтернативата е никога да не бъдеш свързан с никого, никога да не усетиш любов, никога да не усетиш живота изцяло. Болката е в кюпа с всичко останало в живота. Или взимаш всичко като цял пакет, или го оставяш.
  2. Болката е преживяване като всяко друго. Тя е „лоша“ само ако й дадем оценка, че е такава. Ако я видим като нормално преживяване, това ни учи да участваме в тази ситуация както участваме във всяка друга ситуация. Без да драматизираме. Просто преживяваме това, което е в настоящия момент – не като нещо „лошо“, а като нещо нормално.
  3. Ако се научим да бъдем благодарни в болката, ние ще може да открием благодарност и радост във всяко нещо на този свят.
  4. Ако животът ни беше лишен от болка ние никога не бихме научили нищо в дълбочина, никога не бихме станали силни, никога не бихме намирали нови начини да обичаме или нови начини да живеем. Болката носи израстване.
  5. Болката е краят на комфортната ни зона. Ние можем постоянно да се пазим и да оставаме в комфорта си или можем да търсим начини да отиваме до ръба на дискомфорта. Болката ни помага да докоснем този ръб и така да разширим света и кръгозора си. И по този начин – радостта си.
  6. Болката често ни показва как изолираме себе си, как нараняваме себе си, как се защитаваме от света по начини, които всъщност ни нараняват. В този случай болката е наша пътеводна светлина и ни помага да се освободим от тези негативни модели. Ако й позволим.

Това са само няколко идеи, но всеки може да намери още за себе си като си зададе въпроса: Как аз мога да видя болката като съществено и красиво преживяване?

Как мога да видя този човек пред мен, който е ядосан и крещящ като просветен? Как мога да видя загубата си и страданието си като смислено и важно? Как мога да видя дори моето недоволство като нещо смислено? Как мога да видя всичко като просветлено?

Това не значи, че всичко е просветлено и смислено – най-вероятно не е. Не знам. Но питайки тези въпроси ни кара да видим нещата по нов и по-красив начин. А начинът, по който гледаме на нещата е единственото, което има значение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *