Колко скъпо струват пропуснатите възможности

Колко скъпо струват пропуснатите възможности

544146_10152834139627316_562755764_n

„Толкова ме е яд. Не мога да си простя, че пропуснахме тази възможност” – каза една приятелка, докато бяхме на кафе.

Преди две години мъжът й имаше възможност да започне доста добра работа в Германия, но понеже тъкмо им се беше родило дете, тя го беше помолила да не приема, а да останат в България поне докато синът им поотрасне.

Сега съжаляваше и наричаше това „пропусната възможност”.

Нека бъдем честни – човек започва да мисли за пропуснатите си възможности само когато е песимистичен и не вижда пътя напред. Когато е объркан или когато се чувства слаб и обезкуражен.

Когато човек има цел и действа, той просто няма време да пресмята какво е можело да стане, защото е прекалено зает да обмисля крачките си за напред.

„Напълнете главата си с големи мечти, така че да нямате място за жалки оправдания”

Робин Шарма

Ужасно е човек да живее, мислейки постоянно за нещата, които са можели да станат, но не са станали. Сигурна съм, че всеки има с какво да довърши изречението „Ех, само ако тогава бях….”. При мен лично, това не е едно изречение, а цял роман. Затова и избягвам да мисля за пропуснатите си възможности. Не си оставям време да мисля за тях. Защото ако мисля често за тях – най-вероятно ще се побъркам.

Обикновено само когато отново се издъня, тогава съвсем естествено ми идва да се отдам на самосъжаление и да прелистя всички възможности, които съм пропуснала. Казвам си: „Ето, сега това, а преди беше това, и това…а това? О, Боже, как можах?!?”. И така, след няколко часово самообвинение, винаги се сещам за познатите си с огромни „пропуснати възможност” и стигам до един и същи въпрос:

Как по дяволите тези хора живеят с мисълта, че са пропуснали нещо наистина голямо?

Как една жена или един мъж живее с мисълта, че не може да има деца, а това е било смисълът на живота й/му?

Как се живее с мисълта, че не си казал или показал на най-близките си, че ги обичаш докато са били живи?

Как един човек, загубил всичките си бизнеси и милиони, живее с мисълта за този провал?

Как някой може да си прости, че не е сключил сделка, която сега носи на включилите се много, много пари?

И още, и още…

Как мислите, че се живее с такива пропуснати възможностти?

Как се спи?

Как тези хора не са съсипани?

Ще ви кажа – съсипани са!

Те са измъчени, изтерзани и вътрешно изгорени.

Но продължават. Вземат си урока, закачат го на простора на миналото си и позволяват слънцето отново да влезе в тях и да изсуши мъката им.

Не е ли това най-важното качество на истински успешните хора? Да могат да се справят с провала и да продължат напред въпреки него?

Не е ли всъщност това най-голямата и в същото време винаги съществуваща възможност – да избереш да продължиш напред каквото и да става?

Пропуснатите възможности струват адски, адски скъпо. Но не защото не сме се възползвали от тях, а защото мислейки и връщайки се към тях, плащаме отново и отново с времето, енергията и фокуса си. И колкото повече мислим за тях, колкото повече плащаме, толкова повече намаляваме времето, енергията и фокуса си за новите възможности. Толкова повече хоризонтите ни напред се смаляват.

Стига сме се самообвинявали. Стига сме се самосъжалявали. Стига сме си пречили сами на себе си. Стига сме плащали за нещо без никаква стойност!

Колкото и пропуснати възможности да имате, не пропускайте възможността да продължите напред!

Ако искате заедно с нас да изграждате осъзнатост и обострено внимание, с което да забелязвате полезните за вас възможности – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)

Set some time for self rEVOLution!

Снимка: Sarah Lee

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *