Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Зависим от надеждата (че нещо ще се промени)

Ти си зависим от надеждите си.

Странно е да чуеш нещо подобно, нали?

Истината обаче е, че един терапевт може да махне зависимостта от хероин понякога за дни, но да махнеш зависимостта на човек от неговите надежди, понякога отнема десетилетия.

Шокиращо е, защото повече от нас вярваме, че надеждата е това, което ни помага да преминаваме по-лесно през ситуациите си. Помага ни да внесем малко живот, когато е тъмно около нас.

Затова е объркващо да се твърди, че надеждата е зависимост (в негативния смисъл).

Това обаче, което имам предвид са моментите, в които надеждата ни пречи да застанем лице в лице с реалността.

Ето няколко примера:
⁠⠀
Усещаш, че нещо със здравето ти не е ок, но вместо да започнеш тестове, прегледи със специалисти и да си дадеш почивка, ти „отлиташ от проблема“ и си казваш, че точно в момента имаш проект, който е невъзможно да се отложи. Казваш си: „Когато напредна с проекта, това ще ме зареди и ще се чувствам по-добре.

Усещаш, че връзката ти с партньора не върви (или изобщо нямаш такава) и вместо да отидеш на консултация със специалист, за да си изясниш какво се случва, какво е най-добре за теб да направиш, как да разбереш кое е ок за тази връзка и кое със сигурност не е ок – ти замръзваш и си казваш: „Нещата ще се оправят, щом секса го има, всичко е наред.

Усещаш, че си стигнал плато в работата или бизнеса си и вместо да учиш, да наемеш ментор, проактивно да търсиш решение как да минеш на следващото ниво – ти „бягаш“ от ситуацията, тъй като е трудно за теб, не знаеш какво да правиш, прекалено объркано и неясно е. Затова се заемаш с разсейвания, които си разказваш, че са важни за теб и си казваш: „Някой нов клиент ще ми се обади и нещата ще се задвижат„… „Шефа ми скоро ще разбере колко съм стойностен и ще направи нещо да промени позицията и заплата ми.

⁠Нали, разбирате?

Нашата зависимост към надеждата създава реална опасност в живота ни.

Опасност не само нищо да не се промени. А опасност да стане още по-неприятно.

Идеята тук е да НЕ използваме надеждата като извинение за това да не застанем лице в лице с реалността. Да признаем какво реално се случва. И проактивно да действаме, за да подобрим нещата. В работата ни, във взаимоотношенията ни, във връзката ни, в живота ни.

Защото ако не застанем лице в лице с реалността и не предприемем нещо – значи използваме надеждата като дрога!

Ние всички понякога използваме надеждата като дрога. Особено тези от нас, които сме по-„непоправими“ оптимисти. То е като бяло петно. Ти често просто не разбираш, че го правиш.

В този случай е добре да имаме достатъчно искрени и смели приятели (смели, защото много приятели виждат, но не ни казват) или ментори, които да ни помогнат да видим това, което не искаме да видим. Изисква се и ние също да имаме смелостта да застанем лице в лице с това, което ни казват.
⁠⠀
Помислете – вие къде използвате надеждата като ваша дрога?

⁠Има ли връзка с някой човек, която усещате, че не е ок, но предотвратявате да проведете разговор и да отворите темата, надявайки се, че нещата ще се оправят… от само себе си? Или не адресирате въпрос с финансите си, надявайки се, че от някъде нещо ще се случи и нещата ще се оправят? Или може би отдавна усещате, че нещо със здравето ви не е наред, но се надявате, че с идването на пролетта ще се оправите, или нещо друго като се случи ще е по-добре?

Нека не бъдем зависими от надеждите си. Нека направим поне една малка крачка напред към адресиране на реалността. Ние може да го направим. И само това ще подобри нещата.

Запишете се да получавате други мои статии ТУК. Или директно се запишете за Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *