Животът понякога може да бъде доста хаотичен, натоварващ, изморяващ, пълен с разсейвания. Много от нас искаме да имаме повече усещане за спокойствие в ежедневието си. Искаме поне за малко да излезем от лудницата, която се случва с нас и да открием някакво място на мир, в което да се отпуснем и починем.
Днес искам да споделя, че такова място на мир съществува и ние, когато си помним, че го има – може да го достъпим. За една минута.
:)
Първо, нека обърнем внимание на най-голямата грешка, която правим, когато сме във вихрушката на хаоса: опитваме се да избягаме от този хаос и стрес.
За да избягаме от хаоса, ние правим много неща:
- Опитваме да държим живота си подреден, да контролираме всичко.
- Държим се заети с любимите си разсейвания, защото това, което се случва ни идва в повече и искаме да избягаме.
- Гледаме твърде много телевизия/клипчета, ядем повече, пием, пушим, скролваме ФБ, за да получим поне малко комфорт в хаоса си.
- Крием се от важните неща, които имаме да правим. Опитваме изобщо да не мислим за тях, защото ни стресират.
- Оплакваме се от това, което ни се случва и колко големи пречки ни създава всичко в живота.
- Прекратяваме важна връзка, ангажимент, обещание, защото се усещаме натоварени и не искаме повече да се чувстваме зле.
- Стресираме се още повече, бързаме, мислим, че ще изпуснем нещо от контрол, държим се постоянно заети.
Тук вие може да разпознаете някои от вашите лични реакции към стресови ситуации или може би си имате някакви други стратегии. В крайна сметка, идеята е, че ние искаме да избягаме. Искаме този хаос да спре и ние да се успокоим.
Разбира се, няма нищо лошо да искаме да избягаме от някаква трудност или болка, която изпитваме. И ако вие сте в ситуация на реална опасност – махайте се!
В повечето случаи обаче, това което ни се случва не е реална опасност. Дори може би е свързано с път на развитие, от който няма нужда да бягаме. А вместо това да останем и да срещнем хаоса, стреса, нестабилността, уязвимостта си с усещане за смелост. И да намерим спокойствие докато сме посредата на този свой хаос.
Ето какво се опитвам да кажа: ние може да създадем спокойствие по средата на своя натоварващ, стресиращ, зает, хаотичен свят. Ако не бягаме инстинктивно, а вместо това решим да присъстваме изцяло за него, със спокойствие.
Нека видим как може да направим това. Методът е много прост, но изисква практика.
Ок. Вие сте стресиран, усещате се натоварен, нестабилен, хаотичен, недоволен от всичко, което се случва – как може да използвате тази трудност, за да създадете спокойствие, мир в себе си?
Ето трите лесни стъпки:
- Обръщаме се към трудността/хаосът, който се случва в момента. Т.е. вместо да опитваме с всякакви стратегии да се махнем от това усещане или ситуация, обръщаме се към него. Позволяваме си да разберем какво точно се случва с нас в този момент. Какво точно е усещането да се чувстваш стресиран, нестабилен, хаотичен? Не си разказваме истории за това какво се случва, колко неприятно е то, как не ни харесва, колко несправедливо е и т.н. Защото именно тези истории създават напрежението в нас. Затова само забелязваме физическото усещане в тялото си – как се чувстваме физически. И проявяваме любопитство – какво е усещането да бъдеш посредатана хаоса? Това усещане променя ли се? Отшумява ли с времето? Ако не избягаш инстинктивно – можеш ли да останеш с любопитство в него? И оставаме така за няколко секунди, може би една минута.
- Отпускаме се. Опитваме да се отворим за това, което се случва. Вече сме усетили, че то всъщност не е толкова страшно. Че можем да останем с него. Затова спираме толкова ожесточено да се съпротивляваме на това, което ни се случва и му позволяваме да бъде. Позволяваме му да ни се случи. И опитваме да се отпуснем в него. Натоварването, хаосът, стресът, нестабилността е ок да ги има. И ние може да присъстваме в тях с разбиране, с отвореност, с отпускане. Със спокойствие. Дори може да открием нещо красиво в този момент, който включва тотален дискомфорт, но не само – той включва много повече, ако погледнем през по-широката си перспектива. :) Ключът тук е да се успокоим и да пуснем каквото е нужно да пуснем, за да се свържем с усещането си за мир, дори и ако се намираме в центъра на своята нестабилност.
- Правим следващата си крачка напред, от позицията на вътрешен мир. Откривайки спокойствието в себе си, ние сме в най-добрата си позиция да направим своята следваща крачка напред. Затова направете каквото е нужно да бъде направено – започнете да пишете мейла към клиента ви, започнете задачата за придвижване на проекта ви, телефонното обаждане към партньора или децата ви и т.н. От позицията на спокойствие. И обърнете внимание – какво е усещането да действаш от позицията си на спокойствие, и какво е усещането да действаш от позицията си на хаотичност, напрежение, разсеяност, недоволство?
Тази практика е вид вътрешна донастройка да правим нещата, които по принцип правим с напрежение, с бързане, с недоволство (когато сме в голям стрес и хаос), сега да ги правим от позицията си на спокойствие. С усмивка. С отвореност. С приемане. Ако можем да правим това, което правим в своя ден с повече спокойствие, независимо каква е ситуацията ни, целият ни свят се успокоява. И качеството ни на живот е доста по-различно.
В тази практика, дори само първата стъпка е трасформираща и успокояваща – да не бягаме от хаоса, а да се обърнем към него и да му позволим да бъде. В този момент ние усещаме, че мирът реално е наличен за нас по всяко време и ние няма нужда да бягаме от каквото и да било, за да го достъпим. Ние може да останем там където сме и да се отпуснем.
Накрая, разбира се, е важно да действаме. Ние може да седим и да медитираме по цял ден, но действието е това, което носи реалните резултати, които искаме. Просто, вместо да действаме припряно и напрегнато – действаме от позицията си на спокойствие в сърцето и ума си. И забелязваме качествената разлика в правенето на нещата по този нов начин.
След това повтаряме процеса, докато си изградим съзнателно разбиране за него и той стане част от нашата идентичност. Докато той стане част от начина, по който ние „нормално“ реагираме на каквото и да се случва в живота ни. :)
Спокойствието е налично за всеки от нас. Въпросът е дали ние сме в състоянието си да го достъпим.
Тик Нат Хан
Най-важната полза от изграждането на полезни навици е именно, че те създават в нас спокойно физическо, емоционално и ментално състояние, на база на което ние имаме повече будност, енергия и решителност за действие. )) Ако до сега не сте опитвали целенасочено да изграждате полезни навици в ежедневието си или искате да надградите вече започнатите – очаквам ви заедно с нас в Програмата за полезни навици Alephia. :) До неделя 29.12. може да се включите на намалена цена от 20лв. за модул или 210лв. за всички модули, за цяла година обучение по изграждане на полезни навици! :))) Запиши се с нас тук: alephia.net ?❤️? и започваме на 01.01.2020г. :)
Супер сте, както винаги, само искам да споделя нещо. Случвало ми се е да остана спокоен в напрегната ситуация опитвайки да разреша проблем със спокоен тон и действия. ОБАЧЕ ! Моето обкръжение от колеги в такъв момент изпада в ярост. „Как може да си спокоен при това положение… Я го виж ти…“ И почват да искат аз да се разтревожа, например : “ я като си толкова хладнокръвен свърши тогава и това… и това… и онова… че да видиш ти тогава…“. И се започва една препирня – тук вече и аз си загубвам спокойствието. :)
Но това е защото не бях прочел Вашата статия. Може би сега ще опитам да ползвам моите колеги като ТРЕНАЖОР за ядове. Да, те не четат това сигурен съм. :) :)
:))) Ами, да, ти си оставай спокоен и рационален, а другите както са преценили да реагират. Ако дават повече работа за това – поставяне на граници… :) Все пак, до колкото разбирам – добре се справяш. :)