Когато гледаме някакъв филм по телевизията, понякога толкова потъваме в историята на този филм, че изгубваме представа къде сме, какво се случва около нас, какво друго присъства в този момент. Ние сме изцяло погълнати от филма, който гледаме и всичко останало сякаш не съществува.
По абсолютно същия начин ние потъваме в историите и картините, които умът ни създава. И често сме толкова погълнати от тях, че изобщо не забелязваме нищо, което реално се случва около нас. Цялата ни реалност е сведена до мислите и картините в нашата собствена глава.
От примера може би става ясно следното: нашият проблем НЕ Е мисленето, нашият проблем е вкопчеността в мисленето. Вкопчеността във всички истории, които умът ни създава и ние се чувстваме длъжни да участваме в тях, да ги развиваме, да ги преживяваме, да създаваме решения за тях и т.н.
Ако оставим всички мелодрами настрана: в реалността мозъкът е просто орган в тялото ни, чиято работа е да мисли. Мисленето е всъщност едно от най-феноменалните неща на този свят. Да искаме мозъка ни да спре да мисли или да контролираме мисленето му, е все едно да искаме бъбреците ни да спрат да пречистват кръвта ни или ние да контролираме работата им. Несвойствено е. Нашата работа не е да се борим с мислите си, да ги опитомяваме, да ги спираме или каквото там да било друго. Единственото, което е нужно да направим е да не се въвличаме в тези мисли.
Нашият ум има силата да ни изгради или изцяло да ни срути не толкова заради съдържанието на нашите мисли, а заради нашата тенденция да се вкопчваме в нашите мисли. Да вярваме на тези мисли, да си създаваме истории около тях, да мислим, че трябва да правим нещо по отношение на тези мисли, да си създаваме ненужни проблеми около тях и след това да влагаме време, енергия и ресурси да решаваме всички тези ненужни и несъществени проблемите.
Звучи като доста работа, нали?
Нищо чудно, че повечето хора са изморени, расеяни, апатични, отпаднали. Да бъдеш въвлечен в мисленето на един постоянно генериращ мисли ум, изобщо не е лесна работа!
Искам да махна сложността от това да работим с психологията си и да ви дам двете най-важни неща, от които имате нужда, за да премахнете натрупаната си психологическа умора:
- Ясно разбиране за мисленето ни.
- Една единствена практика, с която да се освобождаваме от вкопчеността в мисленето си.
До 25.06. уебинарът ми за психологическа умора и освобождаване от нашата вкопченост в мисленето ни е намален на 25лв и може да се регистрате ТУК. Може да приемете това обучение, като единственото обучение, което да гледате през този месец. То ще има най-съществен ефект върху увеличаване на усещането ви за спокойствие и радост занапред.
Каквато и мисъл да мислите в момента, която чувствате като по-важна да се вкопчите в нея, пред това да се чувствате спокойни, жизнени, вдъхновени, будни – това е единственото, което стои между вас и радостта, която живота предлага. Гледайте двете части на уебинара, заложете си 1 месец практика по него и след това ще видите в огледалото една много по-свежа, много по-истинска версия на себе си.
Регистрирайте се ТУК. :)