Повечето от нас сме чували израза, че няма как да очакваме другите да ни обичат ако ние самите не се обичаме. Има доза истина в това изявление, но е истина и че често другите ни обичат дори когато ние сами не обичаме себе си. Те просто успяват да видят нашите хубави страни, дори и когато ние не успяваме да ги забележим. И се влюбват в нас, така както ние не можем.

Проблемът идва от това, че липсата на любов към себе си изгражда в нас несигурност, липса на самочувствие, прояви на ревност, страх, недоволство и т.н. И ако позволим този цикъл от негативности да остане в нашите отношения – това отблъсква хората, които първоначално са били привлечени от нас. Или завинаги се разделяме, или живеем в постоянни търкания и караници. Любовта, която сме получили от другите се оказва, че не остава до нас за дълго време.

Любовта към себе си е важна именно по отношение на това да задържим любовта до себе си. Но също е важна и в случаите когато премахнем другия от уравнението и разглеждаме връзката със себе си.

С кой изкарваме най-много от времето си? С нас самите! Как бихте се чувствали ако цял ден, нон стоп до вас стои човек, който не харесвате? Как бихме могли да бъдем щастливи ако човекът, който е постоянно с нас всъщност не ни харесва?

Ако се научим да харесваме себе си, не по егоистичен начин, а по уважителен, подкрепящ начин – тогава ще се чувстваме по-сигурни до себе си, по-уверени да действаме, по-усмихнати, по-вярващи, че можем. :)

Нека да видим как бихме могли да постигнем това. :)

Какво е да се влюбим? Какво се случва когато харесаме някой друг? 

Вероятно няма един единствен правилен отговор на тези въпроси, но ето грубо каква е последователността на нещата:

• Срещаме някой интересен за нас човек. Той/тя може да ни привлича чисто физически, но може и да се почувстваме привлечени от техния бърз ум, от чувството им за хумор, от свежото им и бодро отношение към света. Може да бъдем привлечени от общите интереси, които имаме, от уменията, които човека притежава, от доброто сърце, което има и т.н.
• Започваме да опознаваме този човек. Научаваме повече за него – над чисто физическото привличане и над това, което бихме могли да доловим от първия път. Колкото повече научаваме, може би толкова повече ни се иска да опознаем този човек.
• Забелязваме и оценяваме малките неща. Човекът срещу нас може да не е перфектен, но дори и нещо малко, което ни грабне вниманието изглежда толкова хубаво и приятно, че може да покрие останалите не толкова привлекателни за нас нюанси. Те остават на заден план. В началото е сякаш приемаме безусловно и впечатляващите страни и недостатъците на човека, и приемаме и двете напълно ок.
• Започваме да се доверяваме. Докато опознаваме човека, евентуално научаваме, че той/тя е човек, на който бихме могли да се доверим, а не човек, който с лекота би ни наранил. Това изграждане на доверие е важна част от процеса на влюбване и изисква време – първо ние се доверяваме малко на човека, после той изгражда малко доверие към нас… после ние се доверяваме малко повече, след това той се доверява малко повече и т.н. докато изградим доверие, че може да разчитаме един на друг.
• Получаваме любов от човека и ние също даваме любов. Да даваме и получаваме любов е също част от процеса на влюбване, като често се случва така, че повечето от нас очакват проява а любов от страна на другия, за да покажем и ние нашата любов. :)

Горе долу така преминава процеса на влюбване. Да, може би има някои разлики при различните хора, но общо взето това са стъпките, по които се влюбваме в друг човек. :)

И очевидно ние може да използваме тези стъпки, за да се влюбим в себе си. :)

Та, как започваме да се влюбваме в себе си? За някои хора това може да изглежда ненужно и дори малко тъпо, и глупаво. Но влюбването в себе си хич не е глупаво – то е процес на опознаване и вникване в себе си. И е възможно точно както е възможно да се влюбим в някой друг! :)

Започваме процеса точно както е описан по-горе – първо срещаме някой интересен за нас човек. :) Този човек сте си вие, разбира се, но колко често обръщате внимание на това какво всъщност е интересното по отношение на вас самите?

Ок, нека следваме стъпките по влюбване. Може следващата седмица да си отделите време за срещи със себе си, в които да изследвате всяка стъпка. Точно както бихте отделили време и отишли на среща с човека, в който сте влюбени. :)

1. Срещаш интересната личност в себе си. Може да затвориш очи и да се замислиш – какъв си ти? Какво обичаш да правиш, да хапваш, да се забавляваш? Какви теми възбуждат в теб любопитство? Къде обичаш да ходиш? Какво е нещото, с което се гордееш? Какви са силните ти страни? Каква музика обичаш да слушаш? Имаш ли хобита? С какви хора ти е любопитно да общуваш? През какви периоди от живота си си минал? Без да си разказваш истории за това, че няма с какво да се похвалиш. Просто намери кое е интересното в теб. То е там, ако премахнеш воала на самонедоволство и самокритика, които и без това са безполезни. Интересното относно теб го има, ако просто го потърсиш. :)
2. Опитай да опознаеш този интересен човек. Възможно е да не си наясно с отговорите на някои от горните въпроси, така че открий ги. :) В следващите няколко дни наблюдавай, изследвай себе си. Къде, кога, с кого се чувстваш добре, къде не. Опознай какво ти харесва, каква музика най-много те вълнува, какво ти създава вдъхновение? Усети какви желание имаш. За какво мечтаеш. От какво се страхуваш. Кои са силните и слабите ти страни? Опитай да опознаеш интересния човек в теб, така както би искал да опознаеш човека, в който се влюбваш. :)
3. Започваме да забелязваме и оценяваме малките неща. Ясно е, при опознаването ще разбереш, че не си перфектен, но дори и нещо малко свързано с теб, което ти грабне вниманието може да е толкова впечатляващо за теб, че да вземе превес. Т.е. започваме да забелязваме и оценяваме малките впечатляващи неща относно нас самите. Те са тези, които ни правят отличително интересни от останалите. Те ни правят автентични, със своя личен опит и преживявания. :) Ние имаме и от хубавото, и от лошото. И именно това ни прави цялостни, привлекателни, интересни. :)

Тези три стъпки са великолепно начало в това да започнем процеса на влюбване в себе си. :) Всеки от нас е хубаво да ги практикува винаги когато се сети. И да, ако забравяте е нужно да си сложите напомняния. :)

Но има и още! Има още три стъпки, които могат да ни помогнат да бъдем в един наистина непрестанен романс със себе си. Хубаво е да изследваме и тях. :)

1. Започни да се доверяваш на себе си. Когато започнеш да опознаваш готиния човек в теб, започваш да осъзнаваш, че ти си достоен за доверие. Ти не си с намерение да се нараниш или да се изоставиш. Значи има защо да си вярваш. :) Но доверието отнема време – първо вярваш в себе си по малко. Даваш си малки обещания и правиш големи усилия да ги спазиш. Така започваш да си вярваш повече. И после още повече. Опитай се да бъдеш достоен за своето доверие. Спазвайте си обещанията. :)
2. Започни да даваш любов на себе си. Давай си любов точно така както би дал своята любов на партньора си, на детето си, на родителите си или на най-близките си. Всеки от нас е способен да обича и всеки от нас е достоен да получи любов. Прави напълно глупави неща – прегърни се, казвай си всеки ден: „Аз обичам и приемам себе си, точно такъв какъвто съм.“ Казвай си колко си секси. Казвай си, че си силен, че вярваш в себе си. Припомняй си, че заслужаваш да бъдеш обичан. Заслужаваш да вървиш напред и да имаш своята подкрепа. :) Ходи на срещи със себе си в хубав ресторант, спортувай, грижи се за тялото си, опитвай неща, които те влекат, пробвай различни хобита, за да намериш кое ще възбуди в теб любопитство, без да пестиш време и пари за това. Давай си любов точно така сякаш даваш любов на своя любим човек. Така ще се опознаеш… и влюбиш още повече. :)
3. Научи се да си прощаваш. Не винаги правим правилните неща. Не винаги взимаме правилните решения. И това е ОК. Никой не е казал, че решенията и постъпките ни винаги трябва да са правилни. Едва ли само с правилни решения се става интересен човек, нали така? :) За да поддържаме своя романс със себе си е хубаво да се научим да си прощаваме за нещата, които наричаме „грешки“. Нужно е да си припомняме, че каквото и да сме направили – то е било най-доброто, което сме могли да направим в този момент, при тези условия. И да проявим разбиране към себе си. Да, хубаво е да си вземем поука, но не да оставаме в критика и осъждане. Отбелязваме грешката, проявяваме разбиране, прощаваме си, взимаме поуката и продължаваме напред. Само това. :)

 

Процесът на влюбване не се случва за един ден. Нито за седмица. Но е много важен процес. :) И би било чудесно ако успеем да се забавляваме, опознавайки този великолепен любящ човек в нас самите. :) Този човек е прекрасен и заслужава всяка капка от нашата любов. После е нужно единствено да поддържаме тази връзка подкрепяща, интересна, любопитна, изненадваща. :)

И да, процесът на влюбване в себе си може би изглежда глупав за повечето хора и затова го смятат за ненужен. Но ако смятате, че животът ви би бил по-интересен, уютен, подкрепящ и приключенски ако сте в постоянен романс с човека до себе си, то – пробвайте. Не е нужно много. Просто започнете с това да опознаете интересната личност в себе си. Какво обичаш да правиш, да хапваш, да се забавляваш? Какви теми възбуждат в теб любопитство? Къде обичаш да ходиш? Къде се чувстваш добре, къде не? Какво е нещото, с което се гордееш? Какви са силните ти страни? Каква музика обичаш да слушаш? Имаш ли хобита? С какви хора ти е интересно да общуваш? Кои те успиват? През какви периоди от живота си си минал?

Ако не знаеш отговорите на някои от тези въпроси, използвай следващата седмица, за да се опиташ да ги намериш. :) Опитай да се опознаеш и да се влюбиш в себе си. Би било чудесно това да се случи, нали? :)

Ако искате да получавате мои статии на своя мейл, може да се запишете ТУК. :)