В момента завършвам „Алеф“ на Паулу Коелю и започвам „Да прецакаш дявола“ на Наполеон Хил. Интересното в съчетанието на тези две книги е, че Коелю завършва книгата си с абсолютно същата идея, с която Хил започва своята. :)

И идеята е, че ако човек достатъчно мотивирано търси отговор на някакъв съществен личностен въпрос, който го занимава – отговорът със сигурност ще дойде! Понякога в рамките на ден, друг път – в рамките на месеци, но ще дойде. Той всъщност отговорът вече е готов, но в началото съзнанието ни обикновено е затворено за него, защото не сме свикнали да мислим в по-голяма мащабност. И колкото повече си задаваме този въпрос и мислим за него, толкова повече си отваряме съзнанието и толкова по възприемчиви ставаме за отговора.

В тази иначе ентусиазираща идея обаче има уловка. :)

Ще я обясня с думите на Хил (на снимката по-горе):

Трябва да знаеш, че в твоето тяло живеят две същности
– или по-точно, две подобни същности обитават тялото на всеки човек на земята. Едната от тези същности се мотивира и отговаря на импулсите на страха. Другата се мотивира и отговаря на импулсите на вярата. Физическото ти тяло и действията ти могат да са под контрол или на едната същност или на другата. Този контрол може да бъде осъществен само чрез мислите ти. Запомни това и пази дверите на съзнанието си затворени за всякакви мисли, които целят да те ограничат по какъвто и да било начин и ще бъдеш в безопасност.

Същността, водена от вярата общува с нас чрез гласа на интуицията, а същността, водена от страха общува с нас чрез гласа на страха. И уловката е там, че отговорът, който търсим може да дойде и от двете същности – затова трябва да се научим да различаваме гласовете. Защото отговорът от страха ще ни доведе до действие (или бездействие), което още повече би ни накарало да затънем и да се чувстваме зле, а отговорът от вярата ще ни доведе до изява на потенциала и ентусиазма в нас, което ни кара да се чувстваме щастливи творци на реалността си. :)

Общо взето различаването на гласовете не е толкова трудно – по-скоро е въпрос на практика в опити и грешки, докато не започнеш да зацепваш кой от гласовете ти говори. Но все пак – ето един ориентир – отговорът от интуицията доста ни ентусиазира, но често първата ни мисъл за него е „Това е тотална глупост, нереално е! Обаче супер ме кефи като идея„. Отговорът от страха също много ни мотивира, но вече мисълта ни обикновено е нещо от сорта: „Да, това е! Това мога да го направя„. :)

Както се вижда – разликата е малка. И в двата случая може да се мотивираме да действаме, но при интуицията обикновено усещаме по-голям дискомфорт, защото няма достатъчно добро логично обяснение и това може да ни разколебае. Тогава идва времето за риск. Защото нови светове не се изграждат без известна доза риск. :)

И накрая цаката е – когато разпознаеш гласа на интуицията – да действаш Веднага! Веднага. Защото ако продължиш да мислиш и да търсиш друг отговор – значи започваш да даваш контрол на същността на страха. И колкото повече мислиш, толкова повече се объркваш. И колкото повече се объркваш, толкова повече блокираш да действаш. И толкова повече задълбаваш в същността на страха. :)

Та, искам да кажа – ако търсите отговор за себе си, спрямо който да действате – да знаете, че ако сте постоянни – той скоро ще дойде! А може би вече е дошъл? :) Но трябва да обръщаме внимание на вътрешните си гласове, които ни поднасят отговора, защото са два. Единият иска да ни прецака, да направи живота ни борба, а другия иска да ни извиси, да ни направи леки, да ни направи епични герои на личностното ни израстване. Когато „чуете“ гласа на вярата – действате веднага!

Физическото ти тяло и действията ти могат да са под контрол или на едната същност или на другата. Този контрол може да бъде осъществен само чрез мислите ти. Запомни това и пази дверите на съзнанието си затворени за всякакви мисли, които целят да те ограничат по какъвто и да било начин и ще бъдеш в безопасност.