Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

Защо според мен не е необходимо всеки да намери своята мисия и да бъде „свободен“

anonymous-freedom-1440x900-wallpaper-872739

Започвам директно и подред…

Защо според мен не е необходимо всеки да „намери“ своята мисия?

Честно казано, тук няма какво толкова да се пъна в обяснения, защото великият сатирик Кърт Вонегът го е казал съвсем кратко и ясно:

Най–готините хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Но някои от най–интересните и на 40 год., все още не знаят. :)

Повлияни от иначе много ценната вълна на личностно развитие, все повече и повече хора започнаха да търсят своето призвание, онази велика страст, онази силна мисия, която … която … знам ли и аз … която да ни направи различни? Защото нали „трябва да сме различни“, трябва да имаме мисия? В същото време като изляза на вън вече всички ми се виждат различни! Едни с кецове с големи подметки, други леко небрежни, трети с бради, четвърти с „нестандартен поглед“, пети дъвчат дъвка. Понякога се чудя къде се дянаха всички обикновени хора. Дали пък не са прекалено заети, за да са различни…знам ли…липсват ми…

Та искам да кажа…какво ако не всеки трябва да е различен?

Какво ако не всеки има една единствена мисия например? Какво ако вашата мисия може да е различна всяка година, различна всеки ден дори или различна към всеки различен човек?

Или пък какво ако имате много и различни мисии едновременно? За някои хора просто пътищата са много! Бива ли те да ги оставят неизвървяни, търсейки „правилния път“?

Или пък какво ако мисията на всеки един от нас е една и съща? Примерно да помагаме – на себе си и на другите? За някой това ще значи да измисли нов продукт, за друг – да лети до Космоса, за трети да сготви топла супа, за четвърти – да е винаги усмихнат и да създава атмосфера, за пети пък, помощта към другите може да се изразява в това да даде една прегръдка, а това да ви кажа – в някои моменти е напълно достатъчно да осмисли цял един живот!

И най-вече…

Какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Защото това би значело, че мисията му може би е да се научи да търси повече смисъл на всякъде? Или, че е тук, за да изживее своя хаос изцяло?

Защо всеки трябва да има ясна мисия? Това би било все едно да слагаш наравно заека и костенурката и да ги изпитваш на бързо бягане! Не изглежда толкова правилно сякаш, нали?!

Сигурна съм, че всеки, който помага на другите да открият своята мисия го прави с мисълта да помогне, но не е ли по-правилно хората да се учат да опознават себе си и после те сами да решават дали имат или не мисия? Защото иначе ми се струва, че натоварваме хората с вярването, че всеки има, трябва да има и трябва да намери своята мисия сега, и ако не го направи, значи е някой, който … знам ли … който „не струва 2 стотинки“? От това напрежение, което всички, занимаващи се с личностно развитие, несъзнателно създаваме – хората, които не откриват мисията си се започват да се чувстват супер зле! От цялата тази врява за „страст в живота“ доста започнаха да се чувстват непълноценни, което смятам за доста тъпо.

Пак казвам, какво ако мисията на някои хора е да нямат мисия? Това, че аз или ти сме намерили своята (своите мисии!), не значи, че някой друг трябва да е като нас.

Пак казвам – не е ли по правилно да учим хората да опознават себе си? Да си спомнят себе си, да пробват нови неща, да пробват и стари неща, но с нов поглед, да тестват, да експериментират и най-вече те сами да определят „имат или не“ мисия, без да ги натоварваме със своята истина! Защото да ви кажа, то, „намирането“ на мисията според мен не е еднодневно събитие с осигурен обяд. Не е и седмично събитие с осигурени нощувки. Според мен  „намирането“ на мисията е ежедневно „откриване и създаване“ на себе си. Ежедневна проба и грешка, за да видиш кое работи за теб и кое не. Понякога ще се оказва, че всичко работи и че имаме много мисии, но понякога ще се оказва, че нищо не работи и че мисия няма. И това е също толкова ОК, колкото всичко друго – това е един постоянен изследователски процес.

Животът е за да пробваме разни неща и да видим дали работят или не

Рей Бредбъри

Приключвам с тази точка! Разбрахте ме! :)

Но защо пък не всеки трябва да е свободен? 

Може би едно от най-точните определения за понятието свобода, което съм чувала е, че свободата е поемане на пълна отговорност. Пълна отговорност, че всичко си е в твоите ръце, че не зависиш от никой и нищо, и съответно, че ти се справяш с всяка ситуация както сам прецениш за добре, без да се съобразяваш с чужди мнения и напътствия … накратко поемаш пълна отговорност за живота си! Предполагам всеки ще се съгласи с това определение.

 

Но с цялата ми възхита и обич към свободата, не значи ли горното, че ако приемеш свободата ставаш един вид роб на отговорността, защото тя започва да властва върху теб наравно със свободата, нали така?

 

И в този смисъл избирайки да не поемеш пълна отговорност, не е ли също вид свобода? :) Разбира се, че е! Защото се освобождаваш от отговорност. Да – може би си зависим от шефа, от работата, от други хора, от ситуацията и от момента може би, но си свободен от отговорност. Което за много хора, в много моменти хич не е малко.

Кой може да каже кой от горните два вида свобода е правилен? Никой! И в същото време всеки за себе си! Защото всеки си има своята собствена истина.

Аз поддържам мнението, че свобода е да поемеш отговорност и да се оправяш сам – финансово емоционално, духовно и ментално. Но веднага мога да се сетя за поне 10 човека, които работят на заплата и се чувстват супер добре на мястото си. Те откриват своята свобода в голямата корпорация всеки ден, всеки път когато влязат в офиса, с всяка задача, която изпълняват. Да, казвам им, че има и друг вид свобода, т.е. показвам им го, и те са наясно, но в момента избират друго за своя истина и нямат нужда да възприемат моето дигитално разбиране за свобода. Или по скоро аз нямам право да им се сърдя или да им давам ъкъл коя свобода е по-хубава. Това би било натоварващо и огромна загуба на енергия и за двамата! Единственото, което мога да направя е да живея живота си според моите разбирания и ако на някой му харесва и дойде да ме пита как го правя – тогава аз да осъществя мисията, която имаме всички – да му помогна с каквото мога!

В този смисъл, да учиш хората на твоя вид свобода не ми се струва … свободно? Това, което според мен би било хубаво е всеки да споделя своя опит, своя поглед, своята истина и ако някой друг се припознае в нея и реши, че ще му е от помощ – той ще дойде при вас и ще вземе каквото му е нужно. Но не и да налагаш своето разбиране за свобода като единствено такова на всички хора. Това само по себе си не е свобода. Човекът от среща, ако няма и не живее това разбиране за свобода, освен да се почувства тъпак и не достатъчно … знам ли … недостатъчен като цяло, друго не може да се постигне. Казвам всичко това, защото сякаш се надига някаква обществена вълна, която поддържа тенденциозната идея, че свобода значи единствено и само да напуснеш работа и да създадеш свой бизнес. И виждам как всеки, който не живее тази „истина“ започва да спича, защото смята, че „така трябва“ и че той не е „както трябва“. А всъщност забравя да попита първо себе си, какво е неговото лично разбиране за свобода към този настоящ момент и според това си свое разбиране да определя кое „трябва“ и кое не! А не да се чувства зле и веднага да се впуска да търси своите освободители. Защото дори и да са най-добрите обучители, ако тяхната свобода не съвпада с вашата – винаги ще се чувствате затворник дори и на Хаваи с чаша маргарита. И защото пак припомням любимите ми думи на един от най-великите „освободители“ Че Гевара:
Аз не съм освободител. Освободители не съществуват. Хората сами освобождават себе си!
В крайна сметка, моят призив към всички в края на тази статия е: 

 

Потърсете сами своето собствено разбиране за свобода и живейте настоящето изцяло спрямо това разбиране, независимо от другите. Между временно наблюдавайте света около себе си, ситуациите около себе си, хората около себе си и сами, внимателно преценявайте дали и ако да – чий пример да последвате! :)

Така разбирам аз свободата! Ти да си пълноправен Министър на вътрешните си работа. С безкраен мандат.

 

Ако смятате, че искате заедно с нас да бъдете изследовател, да опитвате разни нови, разни стари неща и сам за себе си да определяте що е то свобода и мисия за вас, в този момент – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *