Постоянно отлагане. Обърканост за бъдещето. Тревожност. Тъга със или без причина. Липса на доверие в себе си.
Всички тези неприятни мисли и модели на поведение тръгват от безпокойството, и подкопават самоувереността ни, пречат ни да постигаме своите мечти, пречат ни дори изобщо да мечтаем…
И все пак, те са част от нас. Безпокойството е част от желанието ни да се развиваме, да успяваме, да бъдем обичани. То е част от това, че искаме да направим нещо значимо с живота си. Нормално е да се притесняваме за всичко това. Ако нямаме никакви амбиции за живота си, само тогава не бихме имали за какво да се безпокоим. Т.е. въпросът тук не е да игнорираме безпокойството и да не ни пука за нищо, а да се научим да управляваме това безпокойство, така че то да не ни парализира.
Извън всички стратегии за справяне с безпокойството, тъгата, тревожността, депресията и т.н. има само две важни неща, които трябва да знаете:
Първото най-важно нещо, което трябва да знаете е, че тези „негативни“ състояния са абсолютно нормални! :) Те са част от нашия стремеж да имаме по-добър живот… за себе си, за партньора си, за децата си, за хората около нас. Ако сте човек, който придава смисъл на това което прави, напълно нормално е да имате моменти на напрегнатост и тревога. И това е знак, че ви пука, а не че не ставате. :)
Второто важно нещо, което трябва да знаете е, че вие може да преодолеете тези негативи състояния. Когато изпаднем в безпокойство или тревожност мозъкът ни буквално спира да мисли и ние наистина не може да видим никакъв изход, никаква светлина. Това е нормално. В тези моменти единственото, което трябва да си спомните е, че хората сме много по способни отколкото си мислим и може да се справяме с много по-големи предизвикателство отколкото си мислим. Спомнете си, че този отрязък от време на безпокойство е временна ситуация. И тя ще отмине. Със сигурност ще отмине!
Тези две уточнения бяха, за да се успокоим. Когато сме в безпокойство е важно да се успокоим. Много е важно да си спомним, че каквото и да преживяваме е нормално и че може да се справим. Със сигурност можем!
Нека сега споделя още 14 начина, които по принцип биха направили живота ни по-спокоен и ведър, и определено могат да ни помогнат в някои по-напрегнати моменти на безпокойство:
- Поемете 100% отговорност за живота си и за това, че може да се справите, каквото и да става. Защо е важно да поемем отговорност? Защото докато не поемем лична отговорност за себе си, все ще очакваме, че някой друг ще ни даде съвет, ще ни излекува, ще ни зарадва и т.н. Когато очакваме някой друг да се погрижи за нас ние даваме своята сила на този човек, а ние се чувстваме още по-слаби. Това не значи да не искаме съдействие от приятел, познат или специалист. Може да поискаме съвет, но трябва с цялото си същество да знаем, че ние можем, че поемаме 100% отговорност да се справим със своята ситуация. Опитайте още сега и усетете магията на отговорността. Помислете си за нещо, за което се тревожите и се чувствате в безизходица. Кажете си: „Поемам отговорност за себе си. Аз мога да се справя с тази ситуация и го правя!“ Няма как да не усетите прилива на сила и увереност, че ДА – може да се справите!
- Намерете си фраза, която да ви закотвя в спокойно състояние. Трябва да е нещо, което чувствате, че лично на вас ви действа успокояващо и създава във вас усещане за стабилност, увереност и будност. Изберете си дума или фраза, която приляга на вас и на това, което ви тревожи. Може да е: „Аз мога да се справя!“ или „Аз съм уверен и стабилен!„, или „Аз съм бодър и усмихнат!„. Пробвайте с различни думи и фрази и усетете коя най-много ви влияе и вдъхва спокойствие и кураж в моментите, когато имате нужда. Думите имат изключително влияние върху психиката ни. Намерете вашата! Аз използвам фразата“Отпусни се“ и „Аз мога, аз съм спокойна„. Веднъж имах период на по-силно безпокойство, в който често се будех нощем и това да си повтарям до безкрай „отпусни се“ като абсолютна команда към себе си ми помагаше да заспя по-бързо от успокоителни. :) Просто намерете, усетете думата или фразата за вашия конкретен случай и тя буквално ще се превърне във ваше лекарство! :) Повтаряйте си я всеки път когато усетите, че неприятното усещане се надига във вас. Умът ви трябва да свикне, че когато му зададете команда, той трябва да се подчинява на нея. Най-лесно това се случва с дума или фраза.
- Когато усетите, че ви наляга безпокойство – вземете един лист и напишете всички постижения и успехи, които сте постигнали до момента. Спомнете си как сте се чувствали тогава. Спомнете си с колко много неща сте се справили до сега! Останете за малко в това пространство на гордост, на почит към себе си. Похвалете се. Това почти веднага ни успокоява и ни вдъхва кураж! :)
- Всеки ден си набележете една дума или дейност, която ви носи усещане за смисъл и целенасоченост. Запишете я на един лист и я сложете на видно за вас място. Поглеждайте я няколко пъти на ден и обмисляйте различи аспекти от нея. Помислете как може да я инкорпорирате повече в живота си. Това добавя смисъл към дните ни, а когато виждаме смисъл усещането за безпокойство се трансформира в усещане за ентусиазъм.
- Прозявайте се и се разтягайте на час поне по веднъж. Това „загася“ центъра за безпокойство в мозъка ни и намалява стреса. ;)
- Спрете да мислите за бъдещето! Мислете и живейте в херметизирания участък на днешния ден. Безпокойството почти винаги е свързано с някакви илюзорни истории, които ние си разказваме за бъдещето. Обикновено тези истории са толкова страшни, че едва ли някога ще се случат, но ние настойчиво ги въртим в главата си и затъваме. Както казахме под стрес и напрежение предната част на мозъка ни абсолютно не работи, което значи, че ние не може нито да взимаме рационални решения, нито да си създаваме ясна и адекватна визия за напред. Най-доброто нещо, което може да направим в тази ситуация е да спрем да мислим за бъдещето и да се концентрираме единствено и само в херметизирания участък на днешния ден. Поне докато не се усетите спокойни и стабилни.
- Дефинирайте и си залагайте много прости и ясни задачи за деня. Сложно описаните задачи ни объркват и ни създават измислено безпокойство. Ако задачата е сложна – раздробете я на възможно най-малки стъпки. Нека задачите ви за деня бъдат максимално прости и ясни, за да не създават допълнителна обърканост в ума ви. Изпълнявайте стъпките една по една, без да бързате и без да мислите за следващата. Потопете се във всяка стъпка сякаш тя е най-важното нещо на света за вас в този момент! Всеки път когато се хванете с безпокойство, проверете дали не сте си задали прекалено голяма и сложа задача без да я раздробите. Или че мислите за всички останали неща, които има да вършите, а не за това, което вършите в момента.
- Всяка сутрин си пишете 3 неща, за които сте благодарни от предния ден. Изследванията показват, че само след 7 дни на благодарност самоувереността ни се покачва за 3 месеца напред. Това е задължително упражнение! Всеки ден! :)
- Когато забележите негативна мисъл – представете си как я пускате по течаща река до вас и тя си заминава. Противно на това, което много психотерапевти казват – изследванията свързани с дейността на мозъка показват, че отбягването на негативни мисли действа много силно и ефективно. Така че – когато хванете себе да въртите някакви истории на безпокойство, страх или съмнение, просто си кажете „Стига!„, вземете мислено тези мисли, пуснете ги по реката до вас и вижте как те си заминават.
- Ако негативните мисли все още натрапчиво остават с вас – използвайте когнитивно преформулиране. Запитайте се: Тук не преувеличавам ли малко? Не обръщам ли внимание на прекалено малки и несъществени детайли? Това, за което се безпокоя нещо случило ли се е, нещо реално ли е или някаква история, която просто съм си втълпил? Спомнете си, че това да се безпокоим за един проблем, не решава проблема. Търсенето на решения и поддържане на позитивно отношение е това, което стимулира излизането от ситуацията във вашия мозък! :)
- Ако и преформулираето не подейства, практикувайте съзнателност. Седнете, отпуснете се и наблюдавайте какво се случва без да осъждате ситуацията, себе си, мислите си или усещанията си като „добри“ или „лоши“. Просто наблюдавайте какво се случва, без да реагирате и без да слагате етикети. Съзнателността учи мозъка ни да се диасоциира от емоциите и стимулира частта от него, която отговаря за успеха и любовта към себе си. :) Просто вижте ситуацията, в която сте сякаш е извън вас, сякаш изобщо не може да ви засегне.
- Все още ви гонят негативни мисли? Приемете ги! Един от ефективните методи за справяне с емоционални проблеми и ситуации е просто да ги приемем. Да си кажем: „Ок, тава се случва и е Ок да се случва. Не е нужно да се боря. Мога да се отпусна точно тук – в средата, във вихъра на тези емоции, мисли, ситуации. Отпускам се и приемам, че това е което е в този момент и е единственото най-добро нещо, което може да ми се случи!“ Появете разбиране към себе си и другите засегнати от ситуацията. Ако има нужда простете… на себе си и останалите. Проявяването на разбиране и прошка са едни от най-мощните инструменти, които помагат на ума ни да влезе в алфа вълни и така се балансира и успокоява.
- Дръжте се заети. Напоследък е модерно да сме против заетостта, но истината е, че това да се поддържаме заети е един от най-ефективните начини да се отървем от безпокойството и да си генерираме повече радост. Същественото, на което трябва да обърнем внимание е да сме заети с дейности, които са ни приятни и, които ни носят смисъл, а не просто да сме заети с каквото и да е. В книгата си „Как да се отървем от безпокойството и да се радваме на живота„, Дейл Карнеги отделя цяла една глава на темата да поддържаме себе си заети, за да се отървем от негативните мисли и тревожността. В един от най-известните курсове по Щастие и удовлетвореност в Coursera – Life of happiness and fullfilement се обръща внимание, че заетостта е основен фактор в това хората да се поддържаме в радостно състояние на духа. :)
- Дайте си достатъчно време за възстановяване. Ако много продължително време сме били под стрес и сме стигнали до някакъв вид криза е важно да знаем, че е нужно време на организма и на мозъка ни да се възстановят. (Тук може да видите интересно видео по темата) Когато сме под стрес постоянно умират неврони и след това отнема време докато се възстановят и почнем да мислим отново трезво :), да бъдем креативни или творчески настроени. Трябва да проявите разбиране към тялото си и ума си и да проявите търпение при възстановяване. След по-тежка стресова криза отнема около 4 до 7 месеца отново да се усетим „на себе си“. Начините, по които може да се подпомогнем са: да се заемем с учене на нови, интересни за нас неща, да намалим стреса, да се движим поне по 10 000 крачки на ден, да се наспиваме добре независимо дали е 8 или 12 часа, да правим повече секс, да си хапваме по малко черен шоколад, повече зелени салати и да пием Омега 3, които помагат на клетките ни да се възстановят от стреса. :)
Това са 14 инструмента, с които може да експериментирате и да видите кое работи за вас и кое не. Някои подходи ще работят в едни ситуация, други – в други ситуации. Но важното е, че има много инструменти, с които да работим със себе си, да се справим с безпокойството и възпитаваме самоувереност. Затова е важно да се успокоим, да вярваме, че може да се справим и да бъдем търпеливи по пътя. И всичко ще бъде наред! :)
Запишете се да получавате и други мои статии ТУК. :)))
Венета :)
Много приятна и полезна статия за четене. Благодаря, Вени – зареди ме позитивно!