Безпокойство – изграждане на разбиране и спокойствие с него :)

Безпокойството решило ли е някой от вашите проблеми?

Аз нямам такъв случай!

Някога изкарвали ли сте си супер готино времето, докато се безпокоите?

Аз със сигурност не.

Въпреки това – безпокоенето е сред най-любимите хобита за много от нас.

Безпокоим се какво хората мислят за нас. Безпокоим се, че може да се провалим и да изглеждаме смешни (понякога до толкова се безпокоим от това, че дори не опитваме)! Безпокоим се за пари. Безпокоим се за любовните си взаимоотношения. Безпокоим се, че може би никога няма да постигнем мечтите си.
⁠⠀
И след това се безпокоим, че твърде много се безпокоим!
⁠⠀
Другари, никой никога не е намерил доказателство, че безпокоенето може да създаде някаква позитивна трансфромация в нас и в живота ни.
Ние някакси вярваме, че нашето безпокоене е по някакъв начин полезно за нас. Но истината е, че то не е. Докато се безпокоим ние не постигаме нищо друго освен да си създаваме чувство на свитост и нещастие в себе си. 

Ако си направим един анализ на приходите и разходите на дейността безпокойство в живота си – безпокоенето има 100% разход и 0% приход.

Та, защо тогава се безпокоим?

⁠Безпокоим се, защото това е силно вграден механизъм в нашето мислене. То е като зависимост. Ако никой никога не ни беше казал, че трябва да се безпокоим за нещо, ние нямаше да знаем, че безпокойство съществува и нямаше да се безпокоим. Но, ние откакто сме родени, на нас ни се казва, че трябва да внимаваме за това и онова, че това е хубаво, че другото не е хубаво, че онова ако се случи ще стане страшно. И т.н. Ние 20, 30, 50 години сме интегрирали в мозъка си, модела за безпокойство. Той е познат за нас, помага ни да си стоим малки и свити, и така ни помага да стоим в безопастност (или поне така ни казва парадигмата около нас).

⁠Новото разбиране към безпокойството, което днес искам да споделя с вас е просто и е следното: Безпокойството е болезнено. И то е болезнено с причина. Причината е, че то НЕ Е полезно за нас. Всяко нещо, което не е полезно за нас хората, повторено хиляди пъти – става болезнено


Безпокойството е безполезно и едно от най-смислените умения, които може да упражняваме ежедневно в живота е да пускаме безпокойството си.
 

Понякога хората си мислят, че ако не се притесняваш значи не ти пука за нещо, което е „важно“ за теб. Но истината е следната – когато не се притесняваш ти всъщност имаш капацитет да мислиш ясно, будно и съзнателно как можеш най-адекватно да присъстваш и какво най-адекватно може да направиш в ситуацията, която е „притеснителна“.


Когато не си в безпокойство – ти имаш спкойствие и пространство да бъдеш съпричастен ако има нужда, да бъдеш опора за някого или за себе си в труден момент, да дадеш адекватен, полезен съвет (на друг или на себе си), а не да навлизаш в тъмната, тясна, без никави възможности перспектива, в която безпокойството те вкарва.

Основната причина за безпокойството е страха от неизвестността. Затова и имането на ясна визия и план занапред е толкова важно. Когато мозъкът ни види неизвестност занапред, той я запълва автоматично със страх (заради тенденцията за негативност). Това се случва за секунди. Алтернативата е – ние да създадем картина за бъдещето и вместо да оставяме мозъка си да цикли неадекватно в негативност, да му дадем задача да мисли как да реализира тази картина. А повярвайте – нашият мозък е умен. Ако ние му зададем ясна задача какво да създаде, той ще намери възможности и вратички да се случи. Защото работата на мозъка ни е да мисли. Но ако ние не му възложим съзнателно тази задача – той ще действа по своята си негативна тенденция.

Та, днес исках просто да споделя моите 2 най-важни стъпки за справяне с безпокойството:

1. Изграждане на разбиране, че безпокойството не носи никакви ползи. Никакви. Т.е. – ние просто може да го пуснем. То не ни носи нищо полезно.

2. Изграждане на ясна визия и план занапред (за конкретна ситуация или за живота ни, няма значение, важно е да дадем продуктивна насока за мозъка ни да си върши работата – да мисли).

От там насетне, когато имате визия – просто давате най-доброто от себе си, дори „най-доброто“ да е много малко за този момент и продължавате напред. Без безпокойство. А с вяра, че Животът е наш приятел и ни подкрепя, и обича във всяка стъпка напред. Ние никога не сме сами.

Представете си само ако вземете цялата тази енергия, която влагате в безпокойство и я вложите в създаването на нещо, което е важно за вас и ви вдъхновява! Каква приятна мисъл, нали? :)

Практикувайте я. Пускаме безпокойството и насочваме енергията си към това да създадем нещо приятно за нас в този момент – да действаме по визията си. Дори да пренасочите 5 или 10% от тази енергия – със сигурност ще видите снежния ефект с натрупване в мисленето и живота си. :)

Това е постоянна практика – всеки път щом се хванете да се безпокоите – паузирате, релаксирате, пускате безпокойството и насочвате⁠ енергията си към нещо градивно, приятно, усмихващо за вас. :)

Радвам се, че можем да тренираме тази трансформираща практика заедно. :)

⁠Let’s do this! :)))

Запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)))

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *