Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Тези думи на Екхарт Толе носят едно от най-важните послания за начина, по който живеем и начина, по който бихме могли да живеем живота си. Затова искам днес с вас да разгледаме малко по-задълбочено това послание.

Доста пъти съм писала за това, че животът е хаос, нестабилност, неяснота. Това са суровите материали, от които всеки ден се създава животът. Не само нашия живот, а живота по принцип. Хаосът, нестабилността и неяснотата са същинската природа на живота. Те са животът в действие.

От тук произлизат основните два проблема, които обикновено правят живота ни труден… и неприятен за живеене.

Първият проблем е, че в нашата глава има една много здраво закотвена идея, че за да се чувстваме добре и да живеем добре – всичко трябва да е „наред“. И така, когато неизбежно в живота ни възникне хаос, неяснота, нестабилност – вместо да ги посрещнем с любопитство, ние започваме да мислим, че „нещо не е наред“ и започваме да се „борим“ с живота. А „боренето“ с живота неизбежно води до състояние, което се нарича страдание. Дали вие просто няма да се чувствате добре или ще имате постоянно безпокойство, тревожност, стрес, нежелание да бъдете там където сте, блокиране да подобрите положението си и т.н. – няма значение – всичко това влиза в понятието „страдание“. Липсата на достатъчно добро разбиране за същността на живота е основен фактор, които създава страдание в живота ни. Защото ние очакваме и изискваме от живота да бъде нещо, което не е.

Вторият проблем е, че дори да приемем и да се отпуснем в идеята за нестабилност на живота, ние не знаем как да работим с тази нестабилност. Когато нашият мозък срещне неяснотата, която животът понякога ежедневно ни предлага – неговата автоматична реакция е да запълни тази неяснота със страх. Т.е. нашата несъзнателна реакция към хаоса е веднага да започнем да си мислим негативни истории за това, което се случва. Което създава в нас неприятни емоционални състояния. Което води до непродуктивни модели на поведение. И като резултат – страданието отново възниква в нас.

Когато нямаме добро разбиране за живота и нямаме добра съзнателност за мислите, емоциите и поведението си в отговор на живота – страданието за нас е неизбежно. И често то се преповтаря в живота ни без изобщо да разберем какво се случва. Докато го приемем за „нормално“ и го приемем за наш начин на живот.

Съзнателността създава качествена промяна в живота ни, защото изгражда в нас много дълбоко разбиране за същността на живота и така вместо да се отнасяме със страх към нестабилността, ние започваме да се отваряме с любопитство и интерес към нея. Заедно с това съзнателността ни помага много ясно да разберем и буквално да видим, че ние имаме контрол над историите, емоциите и поведенията, които избираме в отговор на живота.

Когато в продължителен период тренираме да се отпускаме в нестабилността и съзнателно да избираме мислите, състоянието и поведението си – ние започваме да трансформираме начина, по който живеем живота си. Ние започваме да трансформираме страданието в умение да вървим спокойно, уверено и с желание напред.

Да страдаме, докато разберем, че няма нужда да страдаме означава вместо несъзнателно и автоматично да потъваме в страданието си, да започнем да забелязваме когато това страдание възниква в нас и да тренираме да го трансформираме в спокойствие, от което да продължаваме уверено напред. Когато се упражняваме да правим това достатъчно дълго време, с интерес започваме да осъзнаваме, че ние всъщност наистина няма за какво да страдаме. Защото в реалността с живота ни всичко е ок. И с нас всичко е ок. Тогава вместо да продължаваме да се борим с живота и със себе си, ние започваме да използваме доброто си разбиране за живота и себе си, за да вървим спокойно напред и дори с намерение да създаваме живота си такъв, какъвто за нас би си струвало да бъде изживян.

Другари, съзнателността няма да промени живота ви. Поне не директно. Съзнателността ще промени ТЕБ. А когато ти си променен – това ще трансформира всяка сфера на живота ти. Защото твоят живот е отражение на това, което си ти. Когато ти станеш приятел със себе си, целият свят ще се сприятели с теб. А начинът, по който ставаш приятел със себе си е като си изграждаш достатъчно разбиране за живота и за себе си и съзнателно определяш качеството на мислите, емоциите и поведението си.

Целта на 90 дневния курс по съзнателност е именно да изгради в нас задълбочено разбиране за живота ни и максимална съзнателност за нашите мисли, емоции и поведение. Това ни помага да се поддържаме в максимално адекватно ментално и емоционално състояние, за да може да вървим напред спокойно, уверено и най-важното – наслаждавайки се на всяка стъпка, с която съзнателно създаваме живота си.

В курса ще упражняваме процеса на съзнателност като го прилагаме, за да се справяме по-адекватно с:

• Автоматичната негативност.
• Постоянното чудене.
• Чувството за обърканост.
• Тревожност от неяснотата.
• Сравняване с другите.
• Постоянно отлагане.
• Недовършване до край на важни за нас проекти.
• Усещане за непълнота и нереализираност.
• Самота.
• И други.

Човек има нужда да страда, докато разбере, че няма нужда да страда.

Когато не сме съзнателни за живота и за себе си – това винаги води до страдание. Но когато системно си изграждаме съзнателност за живота и за мислите, състоянието и поведението си, ние започва да разбираме не само, че няма нужда да страдаме, но и че може да работим заедно с тях, така че с намерение да създаваме живот, който си струва да бъде изживян.

Ако искате да живеете един малко по-буден и съзнателен начин на живот, очаквам ви заедно с мен в 90 дневния курс по съзнателност ТУК! Курсът се изпълнява изцяло онлайн, така че може да се включите от всякъде и да го изпълнявате в свое собствено темпо. До неделя, 25.08.2019г може се включите в курса с 30% намаление от 147лв на 97лв! :)