По време на деня ние постоянно въртим някакви истории за това какво се случва и в центъра на този непрестанен разказ винаги стои един единствен човек – ние самите.

Когато аз си разказвам как този или онзи се държи необмислено или лошо с мен, когато си разказвам, че е ок да отложа дадена задача, защото ми е изморено или не съм в настроение – аз съм главният герой във филма, който си разказвам. Това е една неспираща история за нас, нашия живот и всичко около нас, с нас самите в центъра на всичко това.

Най-вероятно вие също сте в центъра на вашия си филм. Това се случва съвсем натурално и няма нищо лошо да е така. Само че могат да възникнат някои трудности когато поставяме себе си в центъра на всичко, което се случва.

Тогава започваме да интерпретираме действията на другите хора сякаш се отнасят единствено към нас самите. Другите или ни помагат, или са срещу нас. Или ни дават каквото искаме, или застават на пътя ни, пречейки да го получим. Действията на другите обаче не са свързани с нас – техните действие са свързани с тях, защото те са в центъра на тяхната история. Когато ние интерпретираме техните егоцентрични действия през призмата на нашия егоцентричен поглед, техните действия често ни изглеждат безсмислени, нараняващи или обиждащи ни.

Например когато някой коментира нещо за нас, което ние приемем за обида – веднага възниква желание да се защитим. „Аз съм стойностен човек“ си мислим ние „те не бива да се държат така с мен!“ Ние обаче правим тази интерпретация на база на това, че ние сме в центъра на всичко. Какво би станало ако погледнем ситуацията от перспективата, в която другият човек е център на това, което се случва? Ако се опитаме да разберем какво наистина има предвид другия, вместо веднага да го интерпретираме спрямо себе си, тогава хората ще бъдат по-малко в отбранителна или обидена позиция.

Ние постоянно интерпретираме нещата около нас – от задръстването през коментарите във Фейсбук през това, което се случва в държавата – мислейки си единствено и само как то засяга нас, лично нас. „Това е отвратително (за мен)“ си мислим.

Какво би се случило ако премахнем себе си от центъра на всичко, което се случва и се опитаме да видим, че просто някакви неща се случват и ние вместо веднага да ги интерпретирам спрямо нас, може да опитаме да сме любопитни за тях, да опитаме да ги разберем какви са спрямо тях самите, а не че са свързани с нас.

Отново – естествено и нормално е да приравняваме всичко към себе си, но идеята тук е да обърнем внимание и на това, че този начин на виждане на нещата понякога ни създава проблеми и ни кара да страдаме, да се чувстваме неразбрани.

Какво може да направим?

Първо да осъзнаем историите, които си разказваме.

След това – обърнете внимание дали поставяте себе си в центъра на тази история.

Опитайте да премахнете себе си от центъра на това, което се случва.

Опитайте да видите каква би била историята без вас.

Някой говори или прави нещо и сигурно се отнася за ТЯХ, а не за теб. Как можеш да разбереш по-добре този човек какво иска да каже?

Някой друг те дразни и не разбираш защо се държи с теб така. Ако махнеш себе си от историята и интерпретацията, че този човек се държи САМО с теб така – може да видиш, че той си е такъв и да избереш да го оставиш да бъде такъв. Ако усещаш, че не е ОК за теб – просто се отдръпни. Намери друг приятел, с който се чувстваш по-добре.

Твоят партньор ти дава глупаво обяснение защо няма да се видите и вместо веднага да интерпретираш, че те лъже, защото не иска да се виждате  – може да опиташ да разбереш, че той има някаква трудност и затова е измислил нещо глупаво.

Когато си спомня да махна себе си от центъра на всичко, което се случва, а аз си спомням да правя това много, много, много рядко – тогава изведнъж ти става по-леко. Тогава ти вече не си в центъра, носещ тежестта на всичко, което се случва, нагърбен с това, че каквото и другите да кажат се отнася за ТЕБ. Когато махнеш себе си от центъра на всичко започваш да се чувстваш леко и с повече разбиране към хората. Без да мислиш, че те или са с теб, или против теб.

Разбира се, ние не премахваме себе си изцяло от това, което се случва. Ние все още участваме, но просто не сме в центъра и това ни помага да виждаме ситуациите по-ясно и да общуваме с хората по-спокойно.

Помислете сега за ситуация, която много ви е напрегнала в последните няколко дни и все още мислите за нея. Опитайте да махнете себе си от центъра на тази история и да видите това, което се случва все едно изобщо не е свързано с вас. Просто нещо се е случило, просто някой е казал или направил нещо, без да има общо ЛИЧНО с вас, а със самия него. Усетете лекотата, която възниква когато премахнем тежестта от това ние да бъдем в центъра на всичко, което се случва.