Едно от нещата, които много незабелязано, но доста осезаемо внася напрежение в живота ни е това, че хората много често живеем през призмата на идеалите си.

Нашите идеали са фантазиите, които умът ни създава. Мислейки за себе си, за хората около нас, за живота, ние постоянно си фантазираме за това как нещата трябва да се случват, как другите трябва да се държат, какви ние трябва да бъдем, за да сме доволни от себе си, как трябва да се представяме, за да сме успешни и т.н.

Фантазиите могат да бъдат нещо такова:

• залагаш си много задачи за деня и си представяш как утре ще станеш много рано, още докато пиеш кафето си ще отметнеш една, две задачи, а после подхващаш другите и свършваш абсолютно всичко, точно както си го планирал, без нищо непредвидено да възникне по пътя ти;
• мислиш си за своя любим проект, с който отдавна искаш да се заемеш и си представяш колко ще ти е приятно да се занимаваш с него, как всичко всичко ще мине лесно и забавно, просто защото ти много обичаш да се занимаваш с този проект;
• очакваш своето първо дете и си представяш колко прекрасен родител ще бъдеш ти, как никога няма да допуснеш грешките, които наблюдаваш в родителите около теб;
• най-накрая си отделяш 3 часа в седмицата, за да седнеш и да помислиш върху визията си занапред и си представяш как за тези 3 часа ще се концентрираш много добре и ще измислиш най-накрая план за себе си, поне 10 години напред;
• започваш да работиш по важна за теб задача и си представяш как всичко ще изпипаш до най-малкия детайл, как нищо, ама абсолютно нищо няма да те склони да направиш компромис с каквото и да било;
• запознаваш се с някой, допадате си и веднага започваш да очакваш от този човек само правилни действия, само правилни коментари, само приятни предложения към теб. :)
• и т.н. :)

Фантазиите не са нещо лошо. Напротив – супер е хората да мечтаем, да фантазираме, да си представяме вдъхновяващи идеали, които да изпълват сърцето ни със смелост и хъс да вървим напред. Прекрасно е и когато в живота ни наистина всичко е подредено, когато това, което искаме се получава лесно, организирано, с удоволствие, с усмивка, с интригуваща елегантност.

В истинският живот обаче, много често възниква някакъв хаос, много често нещо непредвидено се случва, създава ни неяснота и стрес, или пък изисква повече време и така създава пропаст между нас и нашите идеали. А когато реалността не срещне нашите идеали – това веднага създава в нас вътрешно недоволство, дълбоко разочарование от себе си, гняв към другите или към живота като цяло.

В тези моменти ние автоматично приемаме, че напрежението от създалата се ситуация идва от живота, от нас самите като личности или пък от хората около нас. Първото ни автоматично предположение, когато нещо не се случи както сме си го фантазирали е, че ние не ставаме. Че другите нещо не са се постарали достатъчно. Или че животът като цяло е несправедлив.

Това обаче е погрешна интерпретация.

Ако седнем и съзнателно наблюдаваме какво се случва, това което ще открием е, че всъщност напрежението идва от нашите идеали. Поради две причини. Първо – ние не искаме да пуснем своите идеали. Ние искаме събитията в живота ни да се случват така както сме си фантазирали да се случат. Искаме хората да се държат така както сме предвидили, че трябва да се държат. И искаме ние самите, винаги и навсякъде, да бъдем човекът, който мисли, действа и постига всичко, точно според своите фантазии. Това, че тези искания не са реалистични, обикновено изобщо няма значение за нас. Всъщност ние дори не мислим дали е реалистично. Ние просто го искаме. И второ – ние изпитваме трудност в това да живеем истинския живот с всичките неясноти, пречки и хаос, които постоянно възникват. Тези неща не живеят в нашите идеали. Те не се вписват в нашите фантазии, затова изобщо не мислим за тях. Знаем, че е хубаво да се отворим за тях, да се справяме по-спокойно с тях, когато възникнат, но не сме свикнали да го правим.

Накратко – напрежението в живота ни не идва от хаотичните и нестабилни ситуации, които възникват по пътя ни, а идва от идеалите ни, от фантазиите, които сме си създали за това как трябва да се случват нещата в нашия живот.

Добрата новина е, че щом ние самите създаваме тези идеали, значи ние можем да ги променим! :)

Как правим това? Как да бъдем достатъчно съзнателни и да забелязваме когато нашите идеали ни създават излишно напрежение спрямо настоящия момент? Как да не сме замъглени от фантазиите си, за да можем по-спокойно да приемаме и преодоляваме нормално възникващите трудности?

Отговорът, другари, е: с практика! :)

И практиката, която ви предлагам да упражняваме, се нарича: да задобреем в живеенето на истинския живот. :)

Това е практика, чрез която когато ни възникне някакво безпокойство или напрежение в настоящия момент, да можем да пускаме желанието си нещата да се случват само по определен, приятен за нас начин, и така да се отворим за възможността да преминаваме със съзнателност и любов през всичко, което настоящия момент предлага, независимо дали то отговаря или не на нашите идеали.

Това е практика, чрез която наистина да задобреем в живеене на истинския живот – с неговите изключително въздействащи и опияняващо красиви моменти, и с неговите понякога болезнени и дълбоко нараняващи ситуации.

Ето как се упражняваме:

1. Забелязваме когато в нас възникне напрежение, гняв, съпротивление от ситуацията, която ни се случва в настоящия момент. Ако не забележим, че това се случва, ние автоматично навлизаме в негативността, държим се здраво за фантазиите си, сравняваме настоящия момент с тях и все повече се ядосваме, че нещата не се случват според нашия идеал. Ние не искаме това да се случва с нас. Няма смисъл да губим време и енергия, за да се съпротивляваме на настоящия момент. Затова нашата първа задача е да станем много добри в това да забелязваме когато в нас ни възникне напрежение към дадена ситуация. Ако не забележим какво се случва с нас – ние не можем да го променим. Просто защото не знаем, че нещо се случва. Но когато забележим какво се случва – тогава вече в живота ни възниква опцията да го променим. :)
2. Паузираме. След като забележим, че в нас има напрежение към настоящия момент, най-важното нещо е да си дадем няколко секунди пауза. В тези няколко секунди си спомняме, че безпокойството, което изпитваме не идва от ситуацията, която се случва, а идва от фантазията, която имаме за това как в живота ни всичко трябва да се случва идеално. Разбира се, можело е да се стане по друг начин, но тук и сега се случва нещо друго и вкопчването в нашата фантазия ни пречи да преминем по-лесно напред. Затова се опитваме да забележим какъв точно е нашия идеал. Кое е това, в което сме се вкопчили. Опитваме да забележим как нашето желание нещата да се случват по определен начин, ни създава трудност. Пречи ни да приемем това, което реално се случва. Пречи ни да продължим напред. И като резултат ни кара да страдаме. 
3. Пускаме фантазията и прегръщаме реалността. Съзнателно пускаме фантазиите си за това как трябва да изглежда настоящата ситуация и си позволяваме да се отворим за това, което наистина се случва. Позволяваме си да погледнем настоящия момент, без фантазиите ни. Вече нямаме перфектен сценарии, нямаме идеал. Успокояваме се. Отваряме сърцето си и приемаме настоящата ситуация като нашият нов идеал. Приемаме я за перфектна. Абсолютно перфектна. Независимо колко неприятна или напрегната е тя. Ние вече нямаме нужда всичко да е наред, нямаме нужда другите или ние самите да сме перфектни, затова прегръщаме реалността, каквато и да е тя, и с любопитство изследваме коя е най-добрата следваща крачка, която може да направим. Дори само тази практика – да подравняваме себе си да бъдем в мир с настоящия момент, каквото и да ни поднесе той, е трансформираща. Тя ни помага поне за малко да усетим лекотата от това да живеем в пространството на неутралност, където няма осъждане, няма съпротивление, няма оценки, няма недоволство, няма гняв. В това пространство животът просто се случва. Всичко е такова каквото Е. И ние сме ОК с това, което Е. Без фантазии, без драма. В това пространство на неутралност, каквото и да ни изкара от пътя – ние просто правим следващата крачка, подравняваме се с посоката, която сме избрали да следваме и продължаваме напред. :)
4. Правим своята следваща крачка напред от позицията на спокойствие и увереност, и продължаваме напред. Когато сме в мир с това, което се случва в настоящия момент и сме отворени с любопитство да изследваме и създаваме живота си, ние сме в най-добрата си позиция за действие. Затова последната стъпка от нашата практика е да направим това, което е необходимо да направим. Ако резултатът, който сме получили не ни е харесал, значи е нужно да променим нещо. Може би да опитаме нещо ново. Може би е нужно да напишем някакъв мейл, да проведем някакъв разговор, да придвижим важен проект напред, да си разпишем задачите за изпълнение в деня. Или нещо друго. Каквато и да е следващата ни крачка – ние може да я направим от позицията си на спокойствие и увереност. Спокойствие и увереност не защото всичко от тук насетне ще се случва лесно и перфектно, а защото ние вече знаем, че вместо да се напрягаме когато нещо неприятно се случи – ние можем отново да паузираме, отново да се отворим за настоящия момент и отново с любопитство да открием и направим следващата крачка напред. И така, малко по малко, задобряваме в живеенето на истинския живот. С неговите красиви изненади. И с неговите сриващи сърцето ни моменти.

Да задобреем в живеенето на истинския живот не е практика, която има за цел да ни накара да спрем да фантазираме, да намалим очакванията си или пък да унищожим идеалите си. :) Абсолютно не! Това е практика, която просто ни помага да не се вкопчваме в идеалите си и да бъдем отворени за бъркотията и хаоса, които животът ни подхвърля. Парадоксът е, че именно когато започнем да приемаме живота в неговата пълнота, именно тогава реализираме по-бързо и с удовлетворение дори и най-смелите си фантазии. 

Във всеки един момент, в който усетим напрежение и безпокойство – това за нас е възможност да практикуваме новото си умение да живеем истинския живот. Без идеали и без фантазии. 

Каква невероятна възможност, нали?! :)

Усещаш стягането в гърдите си. Усещаш гнева от това, че някой не се държи така, както ти искаш. Усещаш недоволството когато нещата се провалят. Усещаш неудовлетворението от себе си, че не се справяш така както си си представял. 

И виждаш всичко това като перфектната възможност да практикуваш живеене на истинския живот. Без идеали и без фантазии.

След това повтаряш процеса отново. И отново. И отново. Докато той стане част от теб. 

Да живеем истинския живот е практика, чрез която да се научим да живеем живота в неговата пълнота – с цялата радост, която той може да ни предложи, но и с цялата мъка, която може да се стовари върху нас. Да можем да преживеем всичко това трезви. Будни. Съзнателни. Едновременно изплашени и отворени към това, което живота ни предлага. И с благодарност да можем да продължаваме напред, каквото и да ни се случва. 

Това е трудна практика. Изисква доста време докато стане част от нас. Но колкото повече тренираме, толкова повече задобряваме. Не мога да го твърдя със сигурност, но мисля, че в края на живота ни това може би ще бъде един от най-значимите подаръци, които сме правили към себе си. Всеки ден да тренираме да бъдем майстори в живеенето на истинския живот.  

:)

Вие как мислите?

Ако тази статия ти е била полезна, запиши се да получаваш други мои статии ТУК. А ако искаш да се упражняваш с нас в това да задобрееш в живеенето на истинския живот – включи се заедно с нас в Програмата за полезни навици ТУК. :)