Емоционалното ни състояние до голяма степен определя до колко се чувстваме удовлетворени от живота си и до колко продуктивни сме в работата си. Идеята на емоционалното майсторство е да повдигнем разбирането и съзнателността си за това как ни въздействат емоциите и как най-здравословно да реагираме спрямо тях. Целта е да започнем да управляваме своето емоционално състояние така, че да се поддържаме в едно вдъхновено, ентусиазирано и радостно състояние, поне в 80% от времето си. Ежедневното практикуване да оставаме по-дълго в такова състояние се нарича емоционално майсторство. :)

Днес ви споделям 2 начина, по които аз тренирам своето емоционално майсторство и които ако ви допаднат, може да използвате и за вашето по-добро живеене: :)

1. Пет минутното правило. Това е правило, което научих от книгата „Великолепната сутрин“ на Хал Елрод. Правилото гласи следното – „Хубаво е да си негативен, но само за 5 минути на ден!“. :) Идеята на това правило е, че ако не насочваме фокуса на ума ни, той тенденциозно ще се фокусира само върху това, което не е наред и така ни вкарва за дълго в негативни състояния, които занижават щастието и продуктивността ни. Когато следваме 5 минутното правило ние съзнателно си позволяваме да се отдадем на негативното си състояние, но само за 5 минути на ден. :) След тези 5 минути имаме две опции. Ако не може да променим ситуацията (например изгубили са ни багажа на летището) – приемаме случилото се и променяме фокуса си към нещо продуктивно. Ако може да променим ситуацията – наблюдаваме се, разгадаваме защо се чувстваме зле, дефинираме си първата малка стъпка за излизане от това състояние и действаме в посока да надградим себе си.

Гледайки обективно на нещата – от една страна е освобждаващо да си пострадаме малко, но от друга стана – 5 минути са напълно достатъчно време за дневно страдание! :) Затова, когато хванете себе си да се чувствате зле – засечете си 5 минути, пострадайте си, поплачете си, посамосъжалявайте се, но след това – дори и да изисква усилие – върнете се към дъха си, към радостта си, към усмивката си и разберете какво трябва да направите – да приемете ситуацията и да си смените фокуса или да определите първата малка крачка за развитие и да действате. :)

2. Двудневното правило. Както знаем – всеки от нас има праг на болка. Едни хора могат да издържат повече, а други по-малко на физическа или психическа болка. Това, което е интересно да знаем е, че освен праг на болка, всеки от нас има и праг на щастие. :) Това буквално означава, че ако в продължителен период от време ние пребиваваме в ентусиазирано и вдъхновено състояние, нашата нервна система отчита това като стрес за организма и в даден момент, според нашия праг на щастие, тя може да ни вкара в негативно състояние единствено, за да се балансира (може да прочете повече за това  ТУК). В тези случаи често може да се почувстваме зле без абсолютно никаква обективна причина. Т.е. негативните ни състояния понякога са компенсаторен механизъм, чрез който се уравновесява дейността на нервната ни система, за да е готова тя да влезе в нов период на вдъхновение и ентусиазъм. Затова – ако в дадени ситуации видим, че е извън нашия контрол да изживеем страданието си в рамките на 5 минути на ден – може би е дошло време чрез негативното ни състояние да се балансираме и заредим за напред. Тогава ползваме двудневното правило. Това правило гласи: „Хубаво е да пострадаш, но само за два дни на месец!“ :) При него, когато усетим, че имаме нужда – отдаваме себе си на отрицателните си емоции, но само за два дни. :) През тези два дни отново – страдаме си, самосъжаляваме се, самообвиняваме се, ядосваме се, жалваме се и т.н., но осъзнаваме, че това е наш естествен начин да се балансираме и преживяваме тези емоции спокойно, и с разбиране към себе си. И за да не оставаме все пак за прекалено дълго време в негативно състояние – след тези два дни отново – ако не може да променим ситуацията – приемаме случилото се и променяме фокуса си. Ако може да променим ситуацията – наблюдаваме се, разгадаваме защо се чувстваме зле, дефинираме си първата малка стъпка за излизане от това състояние и действаме в посока да надградим себе си.

Ако не се учим да контролираме емоциите, ще сме като бебета, чийто емоционално състояние ги размята в различни посоки всяка минута. Бебетата обаче имат достатъчно време да правят това – да изпитват опитностите на живота, докато ние, възрастните – ако постоянно и автоматично оставяме емоциите да ни развяват, това би значело да сме постоянно изморени и негативно настроени към случващото се около нас и живота като цяло. Ще сме постоянно заети да се успокояваме, а не да вършим наистина стойностна работа. Алтернативата е да започнем ясно и зряло да наблюдаваме, разбираме, и преживяваме емоциите си. Така ще ни остава и достатъчно време да бъдем полезни за себе си и света около нас. :)

Техниките по-горе определено са ми помогнали доста в това да се справям по-лесно и по-бързо с негативните си периоди и ви препоръчвам да ги тествате в ежедневието си. :) Защото пълното щастие не е отсъствие на нещастие. Пълното щастие е да поддържаме себе си в продуктивно и щастливо емоционално състояние в 80% от времето, и да се научим да изживяваме здравословно своите естествени и необходими лоши периоди. :) Тогава постигаме емоционално майсторство и ставаме пълноправен Министър на вътрешните си работи :)

Ако желаете да усъвършенствате емоционалното, менталното, физическото и духовното си здраве – заповядайте заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици в ежедневието ни ТУК. :)