3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот

3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот

3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот
През последните 2 седмици една от най-важните ми задачи беше да внеса максимална яснота за това какво искам да създам в живота си занапред. За тези 14 дни, всеки ден, освен основните ми работни задачи, прекарвах допълнително по 4-5 часа на ден (което си е направо половин работен ден!), за да си създам максимална яснота и визия по всички важни за мен категории от живота ми. През последните 4 години обикновено правя такава ревизия на визията ми само за един ден, но сега тази задача ми отне повече време от обикновено поради две причини:
  1. Първо – не бях отделяла качествено време за ревизия на визията ми може би повече от 6 месеца. Съответно хаосът, мъглата и чуденето в главата ми се бяха увеличили повече от обикновено, което за мен е огромен алармен знак, който показва, че е време да спра и да вложа време в това да организирам насъбралия се хаос и наново да си създам яснота, която да ме вдъхновява и дърпа напред.
  2. Второ – започвайки да правя ревизия на визията си, осъзнах, че имам нужда допълнително да опростя начина, по който си създавам визията и да си заложа нов, по-работещ за мен процес, който да ме води в реализирането на тази визия. В резултат на това, почти изцяло промених както начина, по който залагам визията си, така и процеса, който да следвам и който максимално да ми помага за изпълнението на тази визия.

Преди живеех с фантазията, че веднъж като си направя перфектния сетъп на графика (и живота) – той ще ме води напред завинаги. Малко по малко обаче, осъзнавам, че вървейки напред в личното си развитие, човек е нужно постоянно, наистина постоянно да опростява и променя подходите, инструментите, процесите, които да му помагат да се движи напред. Или както един от любимите ми цитати казва:

Това, което те е довело до тук, няма да те заведе там. :)

Често казано – да правя ревизия на визията ми е едно от най-най-неприятните ми неща за вършене. Кой изобщо иска да застане пред цялата купчина бъркотия, хаос, чудене, желания, искания, посоки за мислене и работа, които е създал през последните години и да опитва някакси да ги подреди и организира занапред? ОМГ! Със сигурност не аз! Всеки път когато седна да го правя, мозъкът ми започва да пробутва всякакви примамливи аргументи да не го правя. Но аз, както вече споделих, имам едно много важно правило – ако хаосът, мъглата и чуденето са се увеличи в главата (и живота) ми – това е ясен и категоричен алармен знак, че трябва веднага да спра да правя каквото правя, да седна и да прегледам визията си. И това става мой абсолютен приоритет. Без никакви умствени уговорки. Просто сядам и го правя, независимо колко ми е неприятно и независимо колко време ще ми отнеме. Защото съм наясно, че ако аз не седна и не оправя хаоса в живота ми – никой друг няма да се погрижи за това. И по-лошото – ако не седна да организирам хаоса в живота ми – той ще продължава да се увеличава и това много бавно, много незабележимо, но много сигурно ще ме води към живеене на един посредствен и наистина неудовлетворяващ живот.

Наградата, която получаваш накрая си заслужава всяка вложена секунда време. Яснотата, която малко по малко възниква в теб докато мислиш по визията и плана си занапред, е абсолютен game changer. Няма нищо по-заземяващо, по-вдъхновяващо и по-секси от това да знаеш какво искаш да правиш занапред в живота си и да имаш ясен процес, който да те води в постигането му. :)

 

Ако хаосът, мъглата и чуденето са се увеличили във вашия живот – приемете тази статия като вашичт личен алармен знак да седнете и да поработите върху визията ви. Независимо колко много е хаосът в живота ви, независимо колко нямате време за това и независимо колко ви е неприятно. Ако ние с вас искаме да живеем наистина впечатляващ живот е нужно първо да дефинираме как всъщност изглежда този впечатляващ живот. Не е нужно сега, веднага да знаем и заложим всички детайли във визията си, но е абсолютно необходимо поне да поставим някакви посоки и тръгвайки по тях – да дооформяме визията си on the go. :)

 

Ок!

 

След като обърнахме внимание на най-важното, сега искам да споделя с вас 3 насоки (или може би е по-правилно да ги нарека „качества“), които за мен изплуваха като доста важни и които си залагам да практикувам малко по-съзнателно и целенасочено през следващата една година. Ако някой от вас разпознае тези насоки като важни за себе си – чувствайте се поканени да попрактикувате заедно с мен! :)

 

1.Умението да бъдеш човек с добро сърце (конкретна практика – разбиране и не отговарям на лошото с лошо)Всички имаме склонността да делим хората. Този е такъв, онзи, онакъв. Първите имат такава характеристика, вторите имат онакава характеристика и т.н. Нормално е. Каквото и да се случва, мозъкът ни веднага иска да създаде история за това кой е добър, кой е лош, с кой е ок да бъдем близки и от кой трябва да се пазим. А и ние самите доста по-добре осмисляме себе си, хората и живота чрез създаване на някакви структури, концепции и разграничения.

Аз съм изключително аналитичен и практичен човек, и за мен например също е доста важно да има ясна структура, и разпределение. Това ми помага да мисля доста по-ясно и целенасочено.

Това обаче, което забелязах, може би доста по-осезаемо през последните месеци е, че има една група хора, които не можеш да сложиш в никой калъп.  

 

Това са хората, които имат истински добро сърце. Това са единствените хора в света, за които не важат никакви статистики.

 

За тях можеш да се хванеш, че казваш нещо подобно: „Той е такъв, онакъв, трети, пети, НО истината е, че той е човек с наистина добро сърце„. И в момента, в който го осъзнаеш (ако го осъзнаеш), разбираш, че ти просто не можеш да го набуташ този човек в останалия кюп. Осъзнаваш, че както и да делиш хората, всичко става изцяло невалидно ако пред теб стои човек с истински добро сърце. Няма абсолютно никакво значение дали той е зъболекар, адвокат, готвач, строител, чистач, биг бос, болен, здрав, умен, глупав, забавен, сприхав, краен или какъвто и да било друг. Ако този човек има истински добро сърце, всички останали характеристики автоматично губят важността си. Защото човекът с добро сърце, по някакъв много магичен начин, ти помага да внесеш качествена промяна в състоянието си и да се почувстваш спокоен, приет и достатъчен.

 

Мисля, че именно това е магията на тези хора – те, без изобщо да правят или казват нещо специално – ти помагат да се почувстваш по-смислен, такъв какъвто какъвто си. Самото им присъствие сякаш отваря за теб пространство, в което да се отпуснеш. Пространство, в което усещаш негласното позволение да бъдеш себе си. И ти го правиш. Без притеснение и без преструвки. Това, което се случва е, че тези хора отварят за нас пространство, в което имаме възможност да си починем от целия останал свят, който постоянно ни съди, постоянно ни критикува, постоянно иска от нас да сме други – по-хубави, по-стегнати, по-продуктивни, по-успешни, по-емпатични и т.н. И в това пространство на спокойствие, което тези хора отварят за нас, ние всъщност имаме възможност да трансформираме мъката си и да съберем сили и вдъхновение занапред, за да може след това да създаваме живота си такъв, какъвто наистина искаме да бъде.

 

Когато съзнателно усетиш какво ти носи присъствието на човек с истински добро сърце, после става доста трудно да живееш когато нямаш такъв човек до теб. За съжаление (или за щастие) – никой от нас няма лукса да има такъв човек постоянно до себе си, който да е на 100% разположение. Единствената опцията за нас да бъдем до такъв човек постоянно и на 100% е – ние самите да се превърнем в този човек. Ние самите да бъдем човек с истински добро сърце. :) Това за някои от вас може да прозвучи като доста амбициозна и предизвикателна задача. Но нещото, което става все по-ясно за мен е, че човек не може да създава наистина смислен и удовлетворяващ живот, ако не се научи самият той да бъде човек с наистина добро сърце. Затова и за мен на преден план възниква нуждата по-целенасочено да практикувам да бъда такъв човек.

 

Да бъдеш човек с добро сърце не означава да си на разположение за всеки, по всяко време. Не означава да се опитваш да угаждаш и задоволяваш капризите на всички около теб. Не означава да помагаш на всеки, който те помоли. Не означава да толерираш когато някой прояви неуважение към теб. Нито означава, че не можеш да бъдеш строг, категоричен и да поставяш ясни граници.

 

Да бъдеш човек с добро сърце предполагам е съвкупност от наистина много качества. Най-вероятно ще ги откривам за себе си постепенно. Но на този етап – да бъдеш човек с добро сърце за мен означава просто да намалиш автоматичното си осъждане и да започнеш да проявяваш повече разбиране към другите хора и ситуациите на живота. А защо не и към себе си? :) Нямам предвид да приемаме неща, които не ни харесват – в нас, в другите, в света. Имам предвид обаче – да проявяваме разбиране. От там насетне, ако след разбирането, нещо продължава да не ни харесва и ние може да му повлияем – даваш най-доброто от себе си и го променяш. Да бъда човек с добро сърце също ще означава за мен да не отговарям на болката с болка. Ние всички сме свързани в един невидим кръг, в който взаимно се дърпаме надолу, просто защото постоянно отговаряме на болката с болка (без разбиране). Така взаимно се нараняваме и това намалява енергията в нас, и като индивиди, и като общество. Аз искам да бъда част от хората, които съзнателно прекъсват този невидим кръг. И мога да го направя като просто спра да отговарям на болката с болка. 

 

Да имаш истински добро сърце понякога се случва случайно – просто така си се родил. Мисля, че всеки от нас, ако се замисли може да се сети за поне един такъв човек в живота си. Който съвсем естествено има добро сърце и в чието присъствие се чувстваш наистина спокоен и наистина себе си. :) Но в повечето случаи, за повечето от нас, ако искаме да бъдем човек с истински добро сърце, е нужно да направим тази промяна съзнателно. И истината е, че се изисква голямо усилие, вяра и смиреност да можем да вземем цялата негативност и болка, която понякога ежедневно ни затрупва, и да намерим начин да ги трансформираме в нещо, което да направи сърцето ни не по-свито, апатично и лошо, а по-добро. И все пак вярвам, че може да се случи, затова си залагам да се упражнявам в тази посока. :)
Най-прекрасните хора, които познаваме са тези, които познават поражението, познават страданието, познават борбата, познават загубата и въпреки това са намерили път, по който да се измъкнат от дъното. Тези хора притежават истинска признателност, истинска чувствителност и такова разбиране към живота, че то ги изпълва със състрадание, нежност и дълбока любов. Прекрасните хора не се случват просто така.

 

Елизабет Кюблер

2. Задълбочаване на съзнателността (конкретна практика – задаване на много ясни и конкретни намерения). Ние създаваме своя живот на база на изборите, които правим. Изборът обаче е функция на съзнателността. Без съзнателност – ние нямаме избор, а живеем автоматично. Изборът, като функция на живота, възниква единствено и само в пространството, което съзнателността отваря за нас. В паузата между стимул и реакция. Там е мястото, в което се зачева и започва да се ражда реалността.

През последните 5 години, развиването на по-голяма съзнателност за самата мен и за живота като цяло е една от основните насоки, които изучавам и практикувам. До скоро моята дефиниция за съзнателност беше следната: „Умението да забелязваме това, което остава незабелязано.“ Т.е. да забелязваме всички мисли, емоции и модели на поведение, които въртим автоматично и които не ни помагат да вървим напред. И процесът, който насочено упражнявах до сега е забелязване – пауза – избор – действие. Преди около 3-4 месеца обаче, в мен възникна осезаемо усещане, че нещо съществено ми липсва в концепцията за съзнателност. И едва преди около две седмици, гледайки едно видео зацепих, че нещото, което не бях дефинирала отделно и много ясно в цялостното ми разбиране за съзнателността е – ясно намерение. :) Без ясно намерение ти пак можеш да забелязваш своите непродуктивни модели и пак можеш да си даваш пауза – време, в което да ги обмисляш. Което всъщност си е бая работа. И то много съществена работа. Но без ясно намерение твоите избори и действия са доста по-хаотични, доста по-бавни и им липсва достатъчно стабилна основа. Което пречи да получаваме да получаваме желаните резултати по-бързо и да ги задържаме във времето, за да създаваме наистина качествена промяна в живота си.

Ние като човешки същества сме може би единствените, които можем да осъзнаваме себе си и света около нас. И за нас, съзнателността е кажи речи единственият инструмент, чрез който можем да наблюдаваме, да анализираме, да си правим изводи и на база на тях – да променяме това, което е вътре и извън нас, за да създаваме живота такъв, какъвто искаме да го живеем. Но съзнателността е почти безполезна ако ние нямаме много ясно намерение какъв точно живот искаме да живеем. :) Затова, следващия етап от съзнателността, които си залагам да практикувам по-целенасочено е задаването на много ясни намерения и изчистването на всички „ако-та“ от пейзажа. 

Да можеш да си поставяш ясни намерения без чудене, изисква доста познаване на себе си, на твоите лични ценности и това, което е важно за теб. Изисква се и доста зрялост, за да можеш да взимаш категорични решения, да оставаш приравнен към наистина важното и да довършваш нещата с постоянство до край, а не по детски да се отказваш по средата, защото е трудно или защото постоянно се разсейваш с всичко ново, лесно и удобно, което възниква по пътя ти и се опитва да открадне твоето внимание. За някой хора тази зрялост не звучи много секси, но наградата, която получаваш накрая – съзнателното създаване на твоя собствен живот, по твоите собствени правила, си струва усилието. И вярвам, че когато задобреем достатъчно в умението да създаваме живота си с намерение – това, което в началото наричаме усилие, все повече започва да се превръща и да се усеща като истинска игра за нас. И тогава животът става наистина секси. :)

Единствената революция, която наистина може да промени света, е революцията в нашето собствено съзнание.

Ръсел Бранд

3. Мислене за изобилие (конкретна практика – не реагирам на моята или чуждата дребнавост, напомням си да живея от позиция на изобилие, а когато се подхлъзна – практикувам прошка към другите и себе си). Тази година искам да приключа отношенията си с дребнавостта. Искам да спра моето лично дребнаво мислене и действия спрямо другите хора и света. И да спра да реагирам на дребнавото мислене и действия на хората към мен. Искам да спра да толерирам дребнавост под каквато и да било форма в живота ми. Много и различни ситуации през изминалата година постоянно ми обръщаха внимание, че има нужда да обърна внимание на тази насока. Но това, което наистина ме накара да се замисля и да си поставя ясно намерение да приключа с дребнавостта е отношението на някои хора към Програмата ми за полезни навици през последните няколко месеца. Имаше хора, които изискваха от мен да давам обяснения защо цената на Програмата е 30лв., а не 20лв. Имаше изискане към мен да променям Програмата за хора, които се чувстват по-специални. Имаше хора, които участват в Програмата и без мое позволение копират или споделят с други хора безплатно моите обучения, което според мен е много некоректно, дори да става дума да ги споделяте с партньора си или с някой ваш близък. В началото, сблъсквайки се с всички тези неща започнах да давам обяснения. Да се защитавам. Да опитвам хората да ме разберат. Защото в този обмен сме двама и за мен е важно ако човекът е получил нещо от мен, да уважава условията, които аз съм поставила за ползване на Програмата. Но малко по малко започнах да разбирам, че докато се обяснявам за дребното, губя ценно време за голямото. И ако искам да правя по-големи и смислени неща в този живот, за мен става изключително важно да спра да заемам времето си с дребни неща като това да убеждавам някого, че някое мое обучение струва повече от 10лв. разлика. Или да обяснявам на някого защо е нужно да уважава авторските ми права и да не споделя съдържанието с друг, който не си е платил цената, която съм поставила за ползване. Не, че не мога да продължа да се обяснявам. Разбира се, че мога. Но, не искам. Защото е дребнаво. Извинявам се на хората, които биха се почувствали обидени от написаното тук. Вярвам, че правилните за мен хора ще ме разберат правилно. За мен на този етап става изключително важно да развия в себе си mindset за изобилие, което вярвам, че така или иначе е налично за всеки един от нас. Просто ние блокираме способността си да го получаваме с всички лимитиращи вярвания и непродуктивни модели, които носим. И дребнавостта е един от най-спиращите ни непродуктивни модели.

Да изхвърля дребнавостта от живота си ще бъде предизвикателна задача за мен, основно защото всичко, което правя, го правя с отдаденост и любов, и все още приемам доста от коментарите, мненията и реакциите на хората лично. А да приемаш нещата лично е част от основата на дребнавостта. Усещам обаче, че това става твърде голямо бреме за мен и съм готова да положа усилие, и да го пусна. Простих на когото трябваше, простих и на себе си. И продължавам напред. Ако четеш тази статия, може би за теб също е време да опиташ да се разделиш с дребнавостта? Вярвам, че е така! :) Ако ние с вас успеем поне малко да загърбим дребнавостта, това ще ни позволи да мислим и отдаваме енергията си за изпълнение на много по-големи, по-полезни и по-въздействащи проекти. А това вече е нещо, за което наистина си струва да влагаме времето и енергията си! :) 

Ако откажеш да приемеш нещо по-малко от най-доброто, най-вероятно ще го получиш.

Арнолд Шварценегер

Това е, другари! :)

За мен тези 3 насоки ще бъдат наистина предизвикателни за практика. Защото да отговориш инстинктивно с ярост е много по-лесно отколкото да бъдеш съзнателен и да отделиш време, в което да проявиш разбиране и да помислиш как най-добре да реагираш от позицията на добро сърце. Защото въпреки съзнателността е трудно да се променим. И защото страхът от недостиг и егото са толкова силно заложени в повечето от нас, че дребнавостта е наистина подхлъзваща.

Но въпреки това искам поне да опитам да бъда част от хората, за които статистиките не важат. Искам да мога да трансформирам страданието в спокойствие и дори в радост. Искам когато някой е до мен да усеща негласно позволение да бъде себе си. Искам да живея дните си с ясно намерение, а не като случайно хрумване. Искам да изхвърля енергията на страха, недостига и безпокойството от полето си и да се науча да живея от позицията си на изобилие. Искам поне 80% от изборите, които правя да ме водят към моя по-добра версия, а не да ме връщат назад. И съм готова да използвам всяка мисъл, емоция и ситуация, които възникват в живота ми като игрище да практикувам тези 3 насоки за усъвършенстване. Колкото си спомням повече да го правя, толкова по-добре! Знам, че малко по малко ще виждам желаните промени в себе си. :)

Каня ви да практикувате заедно с мен. :)

Защото, хей – имаме го този живот и по-добре да се постараем да го живеем с намерение, отдадено и от сърце! Нали?

Ако тази статия ти е харесала – запиши се да получаваш други мои статии ТУК. :)

15 thoughts on “3 намерения за по-смислен и вдъхновяващ живот

  1. Много ми харесва начинът, по който разсъждавате, подреждате мисълта си , пишете грамотно и с убеждение. Малко са хората като вас . Внасяне много стойност и умеете да вниквате в същността на нещата. Светът се нуждае от такъв вид образование, съответно- разпространение , да отдаваме зърното от плявата…

    1. Много благодаря за подкрепящия коментар, Катя. :) Радвам се, че ти е било полезно моето съдържание. :)))

  2. Удивителна статия, която съм пропуснала да прочета… ще я споделя сега, защото точно отговаря на израза ,,по-добре късно, отколкото никога “ Освен това мъдростта няма срок на годност, нали? :)

  3. Теодорина Апостолова каза:

    Много задълбочено и смислено! Благодаря! Ще споделя, защото най- ценният дар от един човек за друг, е просветлението!

  4. Много благодаря Вени за възможността да чета и да се уча все още. Добрината с която ме даряваш е безценна. Всичко споделено в тази статия е разбрано от мен. Успех момиче!

  5. Страхотна статия! Благодаря. Сега осъзнах всъщност колко съл дребнава и какво хората наричат някой да е „ларж“ и „над тези неща“…

    Това за изобилието най-много ми хареса. Или както съм чела в някоя от твоите статии… „щом животът е толкова изобилен и в него има всичко по много, а при теб няма изобилие, замисли се колко си включен в живота“.

  6. Импулси за живота, който единствено аз мога да си създам: Благодаря, Вени!

    И от мен успех на всеки, който се стреми да бъде автор на живота си! :)

  7. Много силна статия, Вени! Благодаря :) Успех на всички нас ! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *