Има една доста популярна фраза на Лев Толстой, която се върти из виртуалното пространство по отношение на щастието и тя е:

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!

Четейки я, човек остава с впечатлението, че да бъдеш щастлив е едно иначе просто занимание, което е изцяло в твоите ръце и ако се постараеш, можеш да бъдеш щастлив … винаги.

Нека изследваме до колко това е постижимо.

Представям ви Мансел Айлуърд (човекът на снимката) – директор на центъра по психо-социални изследвания, трудово и физическо здраве в университета по медицина Cardiff. Професор Мансел твърди, че способността ни да се чувстваме щастливи е генетично заложена и че всеки има вродено пределно ниво на щастие, което не може да се преодолее, както не е възможно да станем по-високи например. Изводите на Мансел, че всеки има своя индивидуален праг на щастие са потвърдени и от други учени и психолози, което всъщност реално означава, че едни хора могат да бъдат щастливи с по-малко, докато на други им трябва повече. И това като се замислим е нормално, защото както всеки от нас има собствен праг на болка е логично всеки да си има и свой праг на щастие.

Професор Мансел допълва, че човек трябва да се стреми да достига това свое ниво на щастие с помощта на работата си, тесни връзки със семейството си и наличието на духовни ценности.

Въпросът обаче, който всъщност ни интересува е следния: въпреки, че съществува праг на щастие и той е индивидуален, може ли всеки от нас да съществува на ниво, в което се чувства щастлив винаги?

Няма да ви бавя и направо ще ви кажа – отговорът е не! 

Не можем да се чувстваме постоянно щастливи, но можем да се научим да увеличаваме времето на периодите, през които се чувстваме щастливи.

Защо не можем да се чувстваме постоянно щастливи?

За улеснение на обясненията нека си представим три нива – най-долното ще наречем „нещастие“, над него е „балансът“, а най-горе се шири „щастието“. :)

За нашата нервна система усещането за голямо щастие и усещането за голямо нещастие са пикови, крайни състояния, което ги прави стресови за организма. Именно затова ако при един психически здрав човек настъпи момент на голямо или продължително щастие (стрес), идва момент, в който се включва естествен защитен механизъм, който ни вкарва в период на „нещастие“, с цел да компенсира причинения стрес. Т.е. освен индивидуален праг на щастие, всеки има и определена порция щастие, която може да понесе, след която възниква естествена нужда да си пострадаме (буквално казано), понякога дори и без очевидна причина.

За колко време е нормално да оставаме в състояние на щастие?

Това колко дълго на човек му е заложено да остава в състояние на щастие, се определя най-вече от вида нервна система на човека или иначе казано – от видовете темперамент, които са определени още от Хипократ и са четири типа:

• Сангвистик – това са хора, откликващи много лесно на всичко, което им привлича вниманието. Увличат се бързо в различни дейности, но и бързо се отказват от тях ако трябва да вложат повече труд. Инициативни, общителни, жизнерадостни, склонни към остроумие. В същото време обаче са доста лабилни – чувствата, настроението, интересите и стремежите им са много променливи.
• Холерик – холериците са необуздани, невъздържани и нетърпеливи. Речта им е с ярка емоционална окраска и понякога с излишно висок глас. Склонни са да прекъсват събеседника, в разговор грабват инициативата и разпалено държат на своето. Те са много активни, имат бърз психически темп, но и висока неуравновесеност.

Тези два типа (сангвистик и холерик) се характеризират с доста изразени активни и реактивни състояния. Т.е. при тях има високи нива на щастие в сравнително кратък период, след което обаче следва изразен период на „нещастие“, от който отново излизат сравнително бързо. Много от тези хора вярват, че намирайки баланса ще се чувстват по-добре, но истината е, че ако тези типове хора са монотонни (разбирайте балансирани) в продължителен период от време, това би ги направило тотално безразлични към всичко, което ги заобикаля.

• Флегматик – това са хора бедни на мимика и език на тялото, но се отличават с голямо търпение и самообладание. Те трудно превключват вниманието си от едно нещо на друго, рядко са инициативни и трудно влизат в контакт с нови хора. От друга страна обаче са доста спокойни, уравновесени, постоянни, настойчиви и упорити. Флегматикът е солиден, работи ритмично и без да бърза.
• Меланхолик – този тип хора се отличават с висока емоционална чувствителност и повишена ранимост. Те са неуверени в себе си, стеснителни, с тиха реч и плахи движения. Дори и незначителна трудност може да ги накара да се предадат или откажат. Лесно се уморяват и са слабо работоспособни. От друга страна обаче са изключително сърдечни, подкрепящи и отдаващи се, което ги прави незаменими приятели, партньори или лоялни служители.

Тези два типа са характеризират с по-нисък праг на щастие от предходните два (т.е. именно те са хората, които без усилие могат наистина да се зарадват на малките неща от живота :)). Също така, тъй като те не са толкова активни и не променят така рязко вниманието си от едно нещо на друго, те са склонни да „намират и остават в баланса“ за по-дълъг период от време и да са задоволени с това, че нито имат щастие, нито имат нещастие. Ако обаче преминат към едно от тези две състояния, те могат да останат там доста дълго време за разлика от сангвистика и холерика, които могат бързо да прескачат от едното в другото.

Всеки един от тези четири типа темпераменти си има своите положителни и отрицателни черти, но по отношение на щастието холерика и сангвистика се характеризират с висок праг на щастие/нещастие, но с кратки периоди на изживяване на тези емоции. Докато меланхолика и флегматика имат нисък праг на щастие/нещастие, но те имат способност да остават по продължително в тези състояния.

Ако искате по-подробно да изследвате какъв тип сте вие и съответно да разберете дали вашата способност да оставате в състояние на щастие е къса или дълга – може да го направите чрез този тест.

Знаейки кой тип сте вие, ще сте наясно с характерните особености на вашата нервна система и ще сте по-толерантни към себе си не само в щастливите, но най-вече в нещастните си периоди :) В крайна сметка и двете състояния са ни генетично заложени и е съвсем естествено, дори красиво да изживяваме всяко от тях.

И все пак, въпреки генетиката и независимо от темперамента си, всеки от нас може да се упражнява и да увеличава периодите и поносимостта си на щастие!

Как може да се научим да увеличаваме времетраенето на периодите, през които се чувстваме щастливи?

Всичко казано до тук значи, че периодите на нещастие са естествен и дори необходим период, и че няма как да сме щастливи винаги. Има обаче нещо, което може да направим, за да сме по-щастливи – да се учим и упражняваме да оставаме в състояние на щастие възможно най-дълго. Това може да се постигне, следвайки следните две стъпки:

1. Първо като приемем периодите си на нещастие като нещо очаквано, естествено и красиво. И когато тези моменти дойдат, да си дадем време, за да си пострадаме, да се посамосъжаляваме, да ни помързи или каквото друго ни идва да направим, без да смятаме, че това е нещо лошо или ненормално. Най-доброто, което може да се направи в този период е да се отдадем изцяло на негативните си чувства и както Фройд съветва – да ги изживеем по всякакъв начин – чрез плач или всеки друг експресивен начин, който ви идва.
2. Второто е съзнателно да се стараем да увеличим времето, в което се чувстваме щастливи. Както стана ясно по-горе, за всеки човек, независимо дали всичко върви добре или не, рано или късно възниква вътрешната нужда от това да си пострадаме. Идеята тук е когато усетим началото на периода на нещастие, съвсем съзнателно да си дадем сметка, че той „чука на вратата“ и да се постараем да го забавим като целенасочено си осигуряваме щастие. Например като потърсим неща около нас, за които сме благодарни, като правим дейности, които ни правят щастливи, като спрем да вършим нещата, които ни карат да се чувстваме зле, като поговорим с позитивен приятел, който да ни зареди или нещо друго. Идеята е малко по малко да отлагаме началото на периода на нещастие, което всъщност удължава периода ни на щастие и така започваме да свикваме нашата нервна система да остава по-дълго в състояние на щастие. Имайте предвид, че това е процес, изискващ време и следователно ако започнете с опитите да увеличавате периодите си на щастие, то бъдете търпеливи със себе си и не очаквайте да се справите от първия път. Старайте се да увеличите времето си на щастие, но когато усетите, че наистина имате нужда да компенсирате, изживявайки малко „болка“ – изпълнете стъпка 1 :).

Аз например съм тип холерик – бърза съм в действията си, бързо превключвам вниманието си от един проект в друг, атрактивна съм, но в същото време усещам трудности когато трябва да бъда последователна само в едно нещо, да работя само по един проект или да съм търпелива. Имам силно изразени активни периоди, в които съм супер енергична и усещането ми за щастие е пиково, но съответно имам и изразени негативни периоди, в които понякога дори и без никаква реална причина започвам да си страдам. За мен тези периоди са обикновено един ден на десетина дни, а ако съм по-спокойна – могат да се появят веднъж на месец, два. Това, което правя аз, за да се справя с нещастието е първо да го приема като нещо нормално и да му дам необходимото време, и второ да се стремя съзнателно да разширявам времето, в което оставам щастлива, така че да приуча нервната си система да „издържа на моя висок праг на щастие“ (стрес) за по-дълго време, без да се включват защитните механизми на „душевна болка“.

А не може ли просто да намерим баланса и да заживеем в него?

Отговорът е да – можем. Но трябва да изберем между баланс и щастие.

Тук трябва да направим едно важно уточнение – да живееш в щастие и да живееш в баланс са две различни неща. Балансът е междинно състояние, в което може да се избегне силното, прагово усещане за нещастие, но съответно се избягва и силното усещане за щастие. И както може да се научите да удължавате периодите си на щастие, така може да се научите да се задържате в междинно състояние на баланс, но това значи, че се отказвате от това да стигате прага си…т.е. отказвате се от усещането си за осезаемо щастие.

Т.е. всеки може с практика да намери своя баланс и да се научи да остава за дълго в това състояние (както се учи състоянието на щастие), но балансът е междинно положение, в което няма нито силно усещане за нещастие, нито има силно усещане за щастие. Тази опция е донякъде приемлива и постижима за хората тип меланхолик и флегматик, защото те принципно имат малък праг на щастие и могат лесно да се приучат да не очакват нито малко, нито много и да са доволно щастливи с това. Но за хора сангвистици и холерици – това по-скоро би била прекалено висока цена за плащане, защото за да усещат, че са живи, те обикновено имат нужда да усещат щастието, а съответно и нещастието в пиковите си нива. За тях да останат в междинно положение най-вероятно би довело до тотално безразличие към себе си и света, което би блокирало изцяло капацитета им. Затова за тях по-здравословно би било, вместо да търсят баланса, да се научат да приемат и изживяват пълноценно нещастието си и да се стараят съзнателно да удължават периодите си на щастие.

В крайна сметка – да, балансът е постижим, само че всеки трябва да прецени за себе си дали би платил цената за него. Ако сте готови да живеете в „средата на нито щастие, нито нещастие“ и това да ви задоволява – ОК. Но ако искате да усещате щастието в пълни порции, трябва да се научите да изживявате пълноценно и своето нещастие.

Аз лично към настоящия момент имам нужда от дозите адреналин в пиковите си нива и съответно избирам да се науча да живея здравословно с нещастието си и заедно с това да се уча да удължавам периодите си на щастие. И да ви кажа – истината е, че с практиката и с времето – ако се научим да изживяваме своето нещастие по здравословен начин, то се превръща също в наше своеобразно щастие и идеята за „пълно щастие“ вече изглежда чак така утопия. :) Но … за това може да почетете ТУК.

А сега кажете – какъв тип темперамент сте вие? И какво избирате – да намерите баланса или да изживявате щастието и нещастието си безрезервно? :)

А ако искате заедно с нас да изграждате осъзнатост и увеличаване на щастието – заповядайте в Програмата за изграждане на полезни навици. :)