Да ви кажа … малко са ми неприятни статии от сорта: „Елате тука да ви разкажа тайната, която никой до сега не ви е казвал„, затова дори и тази статия да ви прозвучи така, моля приемете я повече като: „Елате тука да ви припомня туй онуй, че май сте го позабравили, а имате нужда да си го припомните.“ :)

Става дума за едно много разпространено, но според мен изцяло невалидно твърдение, че „Пълно щастие няма“. Според мен пълно щастие има, смея да кажа, че аз в момента го живея това пълно щастие и тук ще споделя методите, по които съм го постигнала, за да може ако някой от вас се разпознае в тези думи и реши, че може и той да го направи – ами … да го направи и да станем повече хората с пълно щастие. :)

Единственото, което е нужно, за да е един човек напълно щастлив, е той да бъде цялостно здрав – т.е. по едно и също време да бъде здрав физически, емоционално, духовно и ментално.

Как се постига това цялостно здраве?

Ето моите 3 стъпки:

1.Ако един човек не се чувства изцяло здрав (щастлив), първото което трябва да направи е – да определи в кои области му липсва здраве (щастие) – физическо, емоционално, духовно или ментално.

Всеки от нас се намира в индивидуална за него си ситуация. Ако не се чувстваме цялостно щастливи, това значи, че една или няколко от направленията на нашето здраве са засегнати. За едни куца физическото здраве, за други – духовното, трети не могат да се справят с емоциите си, а четвърти пък са под постоянно напрежение, заради хаотичния вътрешен диалог в ума им. В каквато и ситуация да се намираме – първата крачка към пълно щастие е да седнем и съвсем честно, трезво и точно да определим сами за себе си кое от тези 4 направления ни е ОК и кое има нужда от повече внимание.

2. Когато човек разбере в коя област е нарушено здравето му – трябва да започне да се „самолекува“, така че всички подразделения на неговото здраве да достигнат някакво задоволително ниво:

• Физическото здраве се самолекува не като спортуваме и спазваме диета, а най-вече като развиваме в себе си качества като уважение, емпатия, търпение и любов към себе си и тялото си.

Ако човек има някакъв физически проблем – независимо дали е само козметичен (килограми например) или дали е по-сериозен (истинска физическа травма), то това се лекува най-трайно и най-добре като човекът започне да уважава тялото си и започне да мисли за него буквално като за свещен храм. Самолекува се като човекът започне да бъде по-емпатичен към себе си и спре вътрешно да се критикува за всяка една грешка. Като спре да очаква от себе си да е на 100% винаги перфектен. Започне и да е по-търпелив към себе си, а не постоянно да напира нещо да се случи от днес за утре – всичко се случва в точното време и ако това значи 2 часа – ОК, но ако значи година – трябва да се научим пак е ОК! После, човекът трябва да започне да обича себе си – да се научи преди всеки друг – да угажда на себе си – дали с хубава храна, дали с приятна музика, дали с благ приятел, дали с парче шоколад, дали с хубава кола или хубав масаж – каквото и да иска душата – дайте й го, без да се оправдавате, че не му е сега времето или пък че пари нямало! И накрая – за да обича себе си, човекът трябва да се научи като му дойде времето да става и да си тръгва от лошото – от вещите, ситуациите и хората, които не го карат да бъде щастлив! Да стане и да си тръгне дори и с риск да остане съвсем сам!

По този начин се самолекува физическото здраве. Противно на може би доста други съвети – ако имате физически болежки, моят съвет е първо да поработите върху уважението, любовта, емпатията и търпението към себе си и чак след това да наблегнете на някакви спортни режими и диети. Защото ако не си изградите уважение, любов, емпатия и търпение към себе си и тялото си – какъвто и спорт да започнете, каквато и диета да следвате, каквито и резултати да постигнете – те ще бъдат краткосрочни. Това съм го наблюдавала хиляди пъти при хиляди хора!

• Емоционалното здраве се самолекува не чрез учения за емоционална интелигентност, а най-вече чрез физически спорт, които максимално да ни изморява, за да може силата на емоциите да се изхаби чрез физически труд.

Емоциите, които усещаме, независимо дали са положителни или отрицателни – са стресови стойности за организма и трябва да бъдат канализирани и сведени до състояние, в което пак си ги изживяваме, но по много по-здравословен начин. Най-доброто средство за справяне с всякакви емоции е физическия спорт. Физическия спорт и особено този, който е по-натоварващ – изморява доста човек и така му помага да канализира огромната енергия, която емоциите създават. Ако енергията от силни емоции остане не изхабена, тя се натрупва и човек или става прекалено емоционален, или става прекалено агресивен, или потиска емоциите си и става силно депресивен и притеснителен. Възможно най-добрия начин за справяне с емоциите е спорта! :)

Следващият по важност начин за справяне с емоции е изкарването на пари. :) Любимото на доста хора, а и на мен – изкарване на пари! Ако човек е способен да изживява силни емоции на щастие, ентусиазъм, възбуда, вълнение или пък агресия, страх, силно нетърпение или притеснение – т.е. ако човек е с нервна система тип сангвистик или холерик – това е признак, че този човек има способност да изкарва доста пари и ако успее да не изрази инстинктивно (физически) тези емоции, а да ги претвори в конкретни идеи, конкретен план за тяхното осъществяване и ги реализира – най-вероятно в рамките на няколко години ще стане богаташче. :) И това е супер, защото парите са проявление на физическото ни здраве, и са толкова важни колкото и самото ни физическо здраве.;

• Духовното здраве се самолекува не чрез лични духовни практики, а чрез благодарност и любов към хората около нас. 

Единственото, което трябва да правим тук е да търсим доброто във всеки един човек, с който се срещаме. Трябва да се опитваме да откриваме добрината дори и в най-неприятните ни хора. Ако успеем да видим Бог във всеки човек, който ни заобикаля – тогава ще бъдем изцяло духовно здрави. Но ако все още съдим, критикуваме, делим хората на заслужаващи и незаслужаващи или не може изцяло да простим на някого нещо – трябва да развиваме духовното си здраве по-усърдно като прощаваме и приемаме хората повече;

Ако имате нарушено духовно здраве, т.е. усещането ви за щастие е ниско – в никакъв случай не се отделяйте в изолирани, лични духовни практики. Те единствено и само ще ви накарат да се почувствате още по-самотни и още по-неразбрани. Вместо това търсете общуване с други хора и практикувайте благодарност, приемане и любов към тях, дори и да ви е трудно. Колкото повече духовното ви здраве се повишава, толкова повече ограничавайте кръга си от хора, с които общувате, така че да сте най-вече с тези, които ви подкрепят и мотивират.

Тук смятам и че е важно да отбележа, че ако човек е в момент, в който има чисто психосоматичен проблем – прекалена напрегнатост, паник атаки, аритмия на сърцето, високо или ниско кръвно – в никакъв случай не е препоръчително да се правят каквито и да било типове духовни практики! В момент на такива „заболявания“ съзнанието на човек е много изменено и всяка духовна практика, особено такава която е свързана с прием на повече кислород (например холотропно дишане или интензивни дишания в йога) би довела да още по-голямо изменение на съзнанието, по-силна психологическа болка и от там по-дълбока травма. Най-правилното решение при психосоматични проблеми е много спорт и много добро здравословно хранене, за да се лекува втория мозък на човек – храносмилателната система. Когато съзнанието се успокои (вече не сме тревожни, няма паник атаки или кръвното ни се нормализира) – чак тогава може да се премине към някакви духовни практики!

• Менталното здраве се самолекува не като се стремим постоянно да учим нови неща, които евентуално да ни помогнат с решение на проблемите ни, а като се учим да си освобождаваме ума от всякаква информация и да не мислим за нищо. Трябва единствено и само да сме внимателни за това, което ни предлага настоящия момент. Т.е. ментално здраве се развива като се учим да бъдем настоящи. Да си настоящ значи само 2 неща:
  • да си с максимално свободен ум от минали и бъдещи мисли за каквото и да било;
  • когато настоящия момент ти каже да действаш – действаш без да мислиш!

Настоящият момент предлага винаги, навсякъде и за всеки човек най-правилната възможност и най-правилното решение. Тъпото обаче е, че 90% от хората имат милиони недовършени задачи, милиарди неизказани думи и билиони нерешени лични отношения, които занимават ума им и така вместо ума им да е свободен и готов за среща с настоящия момент, той е изключително натоварен, стресиран и хаотичен. Всичко това не позволява на хората да видят нито решението, нито възможността, която им се предлага в настоящия момент. А пък, дори и някой път да успеят да чуят настоящия момент да им дава съвсем ясно решение и да им казва „Действай„, те обикновено казват: „Абе точно сега не мога…просто не е моментът, зает съм, имам други неща започнати, имам толкова други ангажименти“ и т.н., и т.н. тъпотии. Ето по точно този начин човек убива настоящия момент и влиза в лоното на миналото или на бъдещето, което е сигурна рецепта за обърканост.

Не си погубвайте моментите хора! За да сте ментално здрави – приключете си всички недовършени ангажименти, оправете си всички отношение, които по някакъв начин ви тревожат, тежат и заемат мисленето ви (независимо с кой и от колко време), и започнете да си поддържайте ума максимално свободен, за да сте в синхрон с настоящия момент и да „чувате и виждате“ решенията,  възможностите и напътствията, които той ви дава. Настоящият момент е най-най-най-правилният ни съветник!

3. Когато човек най-накрая се самоизлекува – т.е. когато физическото, емоционалното, духовното и менталното здраве са на добро ниво, тогава той трябва да започне стриктно да си поддържа това цялостно здраве, за да е напълно щастлив в дългосрочен план. :) 

Поддържаме физическото си здраве като:

• се храниш с качествена и здравословна храна;
• тренираш някакъв спорт поне 3 пъти в седмицата;
• спиш добре от 5 до 8 часа всеки ден (най-добре е да не е нито повече, нито по-малко);
• ако прецениш – ползваш хранителни добавки за повишаване на физическото си здраве (лично за мен например течния и качествен витамин Д  е задължителна добавка за всеки човек, но разбира се – всеки може да прецени за себе си дали да взима и ако да – какво да взима като добавки);
• чийтваш на регулярна база – поне 20% от времето – пропускаш някоя тренировка, натъпчеш се с някоя вредна храна, спиш по 12 часа ако така ти е кеф или пък си пускаш всички серии на Биг Брадър една след друга. :) Каквото и да е – просто трябва да пропуснеш да си толкова хахо и да се стремиш да си перфектен в 100% от времето, защото това освен да те направи невротичен и неприятен за разговор човек, друго не ти помага. Чийтинга е задължителен – никога не го пропускайте!

Поддържаме емоционалното си здраве като:

• наблюдавате се много внимателно и когато някоя емоция ви налегне (независимо дали е положителна или отрицателна), съвсем съзнателно я контролирате до момента, в който тя намалее. Например ако някой супер ви издразни и вътрешно искате да му се развикате, много внимателно наблюдавате желанието си да му се развикате и се опитвате да не се поддадете на тази емоция и да не повишавате тон. Най-добре да кажете на човека, че в момента не искате да говорите за това, да изчакате да ви мине емоцията, да премислите ситуацията и чак след тогава да се върнете към разговора и човека. По този начин малко по малко се учим да контролираме емоциите си и да живеем с тях по по-здравословен начин;
• стремите се да бъдете неутрални към всеки човек и всяка ситуация – независимо дали определяте нещо като „добро“ или „лошо“ трябва да сте наясно, че тези понятия са истина до толкова до колкото вие изберете да са истина. Един човек или една ситуация никога не са „добри“ или „лоши“ сами по себе си. Единствено и само човек чрез неговия поглед избира да ги определи като добри или лоши. Но това е собствен избор => когато едно нещо ви се стори лошо, трябва да си спомните, че вие винаги имате избора да ви се стори добро. Спомняйте си възможно най-често, че хората и ситуациите около нас са неутрални (пусти, както казват в будизма) и че е абсолютно и изцяло наш избор как да гледаме на тях, независимо за какво става въпрос;
• чийтвате на регулярна база – позволявате си някой път ако ви идва – просто да избухнете пред някого, да се развикате, да се скарате, да бъдете аругантен даже! Позволявате си ако ви идва да се посамосъжалявате малко, да си поплачете, да си се поядосвате на всеки, на който има да се ядосате и т.н. Позволявате си всичко това в 20% от времето и изразявате всяка емоция с кеф, независимо дали е положителна или не. Е … все пак имайте предвид, че ако в този период нараните словесно някого – след това, като ви мине – задължително трябва да се извините! :) Също така не забравяйте, че в останалите 80% се стремим да бъдем емоционално интелигентни хора и да се справяме здравословно с емоциите си!

Поддържаме духовното си здраве като:

• бъдете емпатични към другите – спрете да осъждате и критикувате хората, независимо колко ви изглеждат „добри“ или „лоши“. Повярвайте – всеки прави най-доброто на което е способен към настоящия момент и ако това добро не се връзва с вашите очаквания – проблема е във вас, не в другите. Бъдете състрадателни – всеки върви по собствения си път и прави каквото може!;
• приемете, че хората са различни и спрете да си налагате вашия начин като единствен възможен и правилен начин на живот. Разберете, че всеки път може да бъде правилен, независимо дали ви се струва добър или лош;
• приемете хората с техните недостатъци. И особено в любимите си хора се научете да виждате красивото, дори и когато не е красиво. Обичайте ги по-силно. В крайна сметка ако изобщо не може да приемете недостатъците им – защо сте допуснали точно те да са ви толкова близки?;
• давайте, помагайте на другите всеки път когато можете и когато помощта ви е желана, без да съдите кой заслужава помощ и кой не;
• прощавайте на всеки и всичко. Бързо и с разбиране към човека, че той реагира на нас спрямо неговите вътрешни конфликти и убеждения, а не спрямо това какви сме ние. Не допускайте обида, гняв или вина вътре в себе си. Нито в тялото, нито в сърцето си. Бъдете истински непроницаем човек и използвайте радикална прошка в ежедневието си – към всички и всичко! Това ще държи чисто съзнанието ви!;
• практикувайте някакви духовни практики от време на време – дишане, йога, медитация, бавно тичане, домашен степер и всичко останало, което би концентрирало вниманието ви върху дъха за известно време;
• учете се да се справяте здравословно с нещастията в живота си;
• практикувайте благодарност на ежедневна база като всеки ден си пишете поне 5 неща, за които сте благодарни. Благодарността е толкова силна, устойчива и благодатна практика, че в Програмата за изграждане на полезни навици сме отделили за нея цял месец април, в който ще изграждаме навика за благодарност и утвърждения;
• чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето пропускайте да бъдете толкова духовни. Теглете една и на медитация, и на дишане, и на толерантност, и на всякакви други тъпотии, вземете си едно пакетче хубав слънчоглед и идете да го изчоплите в парка без никой да ви занимава с глупости! :) После обаче стриктно се върнете към всички точки по-горе, които е нужно да съставляват останалите 80% от времето ви! :)

Поддържаме менталното си здраве като:

• довършвате си всички недовършени ангажименти;
• изяснявате си всички нерешени лични отношения с хората;
• връщате всички неща, които някога сте взели на заем и още не сте върнали;
• откъснете се от зависимостите си – най-вече алкохол и цигари. След това и от силното кафе и зависимостта от притежание на прекалено много вещи. Всички зависимости ни държат на много ниско ниво и ни пречат да усетим, и изживеем истинската си светлина, сила и потенциал;
• когато си оправите всички недовършени ангажименти, отношения и зависимости, за да не намерите себе си в нова бъркотия след време – бъдете изключително бдителни за това на какво казвате „да“. Казвайте „да“ само на неща, ситуации и хора, които са полезни за вашето израстване и подобряване качеството ви на живот. Казвайте „да“ и поемайте ангажименти само за това, което наистина ще направите и си спазвайте тези обещания на всяка цена. Когато поемате ангажименти към себе си или другите, независимо колко е малък той – трябва да си го спазите – т.е. веднага трябва да му определите дата и време за изпълнение и да го сложите в графика си, за да си освободите менталния капацитет и да не мислите за него. Всеки поет и неизпълнен ангажимент, всяко казано и неизпълнено „да“ (дори и това да е само да сте обещали да се обадите на някого) увеличава тревожността и хауса в ума ни, отдалечава ни от настоящия момент и може да се разглежда като спънка пред материалното или духовното ни развитие; 
• на всичко останало се научете да казвате „не“ – независимо дали става дума за много близък приятел, родителите ви, съседа или каквото и да е било друго. Казвайте „не“ без абсолютно никаква свян на всичко и всеки, които дори и малко ви ограбват вниманието, времето или енергията по някакъв начин! Откажете се съзнателно от тези неща и спрете да мислите за тях повече. Приемете, че не съществуват! Припомняйте си често, че всяко „не“, което по някакъв начин толерирате във вашия живот ви отдалечава от пълното щастие!;
• поддържайте мисли, думи и действия в една посока. Това е вашата лична света троица – колкото по-еднопосочни поддържаме своите мисли, думи и действия – толкова по-стабилни и постоянни ще се усещаме вътрешно, и толкова по-силно ще привличаме това, което искаме в живота си;
• не мислите за проблемите, а мислите за решенията им. Да мислиш различни идеи за решения на различни проблеми е супер силна гимнастика за ума. Всеки път когато нещо някъде не ви харесва, първата ви мисъл не трябва да е: „Глей колко е зле това„, а трябва да е: „Как аз мога да направя или да помогна това да се направи по-добре„. давайте движение на ума си – мислете за идеи, не за проблеми;
• спрете да мрънкате, да се оплаквате и да клюкарите! Разберете, че това е изключително увличащо и в момента, в който си позволите да сте в тези негативни състояния, те много бързо разболяват мисленето ви, поглъщат ви и ви дърпат надолу, от където по някое време става трудно да се види дори тунела, камоли пък някаква светлина!;
• стига сте разправяли на всички колко сте заети и колко нямате време за себе си и развитието си. Ако се чувствате супер заети – направете си точен и ясен план график, задайте си точни и ясни приоритети, сложете си точни и ясни срокове за изпълнение и да приключим най-накрая филма с фалшивата си заетост! :) Нали помните – целта е ума да е свободен, а не зает. Направете си план и оставете плана да мисли вместо вас;
• виждайте се и общувайте с малко, но качествени лично за вас хора – такива, които ви подкрепят и вдъхновяват. Ограничете контактите си с всички останали, защото без да се усетите много бавно и сигурно те ще ви повлекат надолу. И хайде моля ви – нека не ви е толкова неудобно да отказвате срещи!;
• изберете си и следвайте поне една цел в живота, която да ви мотивира. Няма значение дали целта, която си поставите ви се струва, че може да я постигнете или не. Важното е да е нещо, за което само като си помислите и да ви изтръпват петите от ентусиазъм. :);
• направете си план как да изпълните целите си, който да ревизирате периодично. В най-добрия случай е добре да имате план за себе си поне 10 години напред. Това изключително силно ще изчисти визията ви за напред – ще сте наясно къде се намирате и на къде сте тръгнали, което носи силно спокойствие в живота;
• винаги, винаги, винаги се стремете да държите ума си максимално свободен от мисли, за да „чувате и виждате“ възможността, решението и напътствието, което ви предлага настоящия момент. А когато настоящия момент съвсем ясно ви каже да действате – действате без много да мислите! Бог работи с нас, а не вместо нас!;
• чийтвайте на регулярна база – поне 20% от времето! Оставете се някой ден на пълно малоумие – избягвайте да взимате каквито и да било решения, не мислете за идеи, планове, възможности и тем подобни. Просто не мислете изобщо, затъпявайте си цял ден с кеф на някой диван или на някой плаж, на някоя пейка, или пък в колата с музиката до дупка. :) Умът е машина за търсене на смисъл, но оставяйте я моля да пофлиртува от време на време с безсмислието. Припомняйте си, че стремежът да бъдеш на 100% перфектен води единствено и само до невротичност и е наистина тъпо занимание.

Ето – ако спазвате тези 3 точки, аз ви гарантирам, че ще бъдете напълно и изцяло щастливи и идеята за пълно щастие не просто ще ви се вижда възможна, а вие всъщност ще я живеете!

Всичко това нито е лесно, нито става за един ден, но пък и нито е трудно, и нито е нужно да бързаме. Единственото, което е нужно е да си подарим необходимото време, да отмятаме точките бавно и съзнателно една по една, и да се забавляваме по пътя. :)

Именно изграждането на цялостно здраве/щастие е целта на Програмата за изграждане на полезни и здравословни навици. В нея всеки месец и с всеки навик (независимо колко незначителен може да изглежда за някого) работим и директно, и индиректно върху всяка една от горните точни! Заедно с това Програмата е направена така, че от една страна да отговаря на нас самите като индивидуална потребност, а от друга страна – да ни свързва с останалите хора, защото те са нашето най-точно отражение и коректив. :) Така че ако прецените, че искате да се включите заедно с нас в приключението наречено „Изграждане на пълно щастие“ – разгледайте Програмата ни ТУК и ви очакваме да се присъедините към нас – хората, които с осъзнати стъпки си създаваме именно пълно щастие!:)