Валутата на новата ера е енергията, а не времето. Колкото и много време да имаме, ако нямаме енергия – нищо няма да можем да се накараме да направим. Затова и голяма част от моите статии е насочена към това да бъдем съзнателни кое ни хаби енергия и да започнем съзнателно да я пестим, за да използваме тази енергия като гориво да си поставяме и наистина да изпълняваме до край големи, и значими за нас цели.
Ако започнем да наблюдаваме по-детайлно себе си ще забележим, че има доста дейности, емоции и модели на поведение, които излишно ни хабят от енергията. Но има две насоки, в които според мен много хора разпиляват голямо количество енергия без дори да забележат, че това се случва. И днес искам да обърна внимание именно на тези две насоки, за да може да си създадем по-голяма съзнателност за тях. Това са умението да бъдем автентични и умението да бъдем умели мениджъри на различните личности в себе си. :)
1.Автентичност. Автентичност означава да знаеш кой си (да избереш кой искаш да бъдеш) и да бъдеш себе си, такъв какъвто си навсякъде – т.е. да бъдеш същия човек и когато си насаме, и когато си с близките си, и когато си с колегите си, и когато си с хора, които току що срещаш. Да бъдеш автентичен означава да бъдеш консистентен. Ако ти си един човек за пред другите хора, а си друг човек насаме, и си трети за пред близките си хора – това означава, че ти постоянно играеш роли, а това създава вътрешна разпокъсаност и хаби огромно количество енергия. Когато играеш различни роли на повърхността – това, което се случва на по-дълбоко ниво е че ти всъщност водиш една постоянна несъзнателна вътрешна борба за това „кой съм аз“. Ти не си решил кой си или дори да си решил – не заставаш изцяло зад това си решение. Тази вътрешна борба хаби много енергия и на повърхността те оставя изморен без дори да разбереш защо по дяволите си изморен и нямаш сила за нищо.
Това несъзнателно преструване, което много от нас живеем е заради желанието ни да отговорим на очакванията на другите за нас. Всеки от нас има желание да бъде приет и харесван от другите, и всеки от нас се страхува да бъде отхвърлен. И така ние често не сме себе си (в работата, във взаимоотношенията, в живота), просто защото другите в много ситуации изискват от нас бъдем друг човек и ние нямаме смелостта да покажем, заявим и да бъдем себе си. Нямаме смелост да си тръгнем от работа, връзка, приятелства, общност, които вече не отговарят на нас като личности.
Всичко това ни създава огромна вътрешна борба, негативни емоции и в крайна сметка ни оставя изморени от собствения ни живот. Защото той се е превърнал в бойна площадка между това какво искаме да бъдем и какво си мислим, че „трябва“ да бъдем заради другите.
Алтернативата на тази изморяваща борба е да започнем да приравняваме живота си повече към себе си. Постепенно да преминаваме от играене на роли към автентичност. И в основата си това означава да се освободим от желанието да отговаряме на очакванията на другите, и да започнем да отговаряме на собствените си очаквания за себе си. Нужно е да осъзнаем, че ние няма нужда да бъдем харесвани от всички. Няма нужда винаги да бъдем одобрявани. Няма нужда да бъдем приети от всеки.
Ок е някой да не ни хареса. Ок е да бъдем отхвърлени. Ок е дори да бъдем отхвърлени някой, които ни е „близък“.
Ние всъщност можем да си позволим да бъдем себе си. Ние можем да си позволим да спрем да общуваме с хора, които ни карат да се преструваме на такъв какъвто не сме. Ние можем да запълним живота си с нови хора, в чиято компания съвсем естествено сме себе си. Където няма нужда от роли и вътрешни конфликти. Където спокойно и уверено можем да бъдем автентичния себе си, със своите автентични желание, изразяване, недостатъци и цели. И тогава цялата тази енергия, която сме отдавали да поддържаме фалшивия си образ, остава свободна енергия, която вече може да използваме, за да си поставяме и изпълняваме наистина смислени, и предизвикателни цели.
Можеш да принадлежиш на някаква група или на друг човек само ако можеш да бъдеш истинския себе си в тази група или с този човек. Ако се опитваш да се наместваш и да се напасваш към тях – това вече не си ти, това вече не е истинска принадлежност и от там няма удовлетворение от нея.
Аз принадлежа на всякъде където отида, независимо за колко дълго съм там и с кого съм, само ако не предам себе си. В момента, в който стана този, който ти искаш от мен да бъда, за да се напасна към теб и да съм сигурен, че хората ще ме харесат – това е моментът, в който вече не принадлежа никъде и съм никой.
That’s a hard everyday practice. The cost is hight. But the reward is great.
Брене Браун
Животът е постоянна промяна и най-естественото нещо е ние също да се променяме. С тази промяна често се променят нашите ценности, предпочитания, близки хора, проекти, местоживеене и какво ли още не. И вместо да се държим здраво за това, което вече не ни служи, ние можем без страх да заявим и подкрепим себе си в тази промяна. Защото това е в природата на живота. Защото „Себе си“ е феномен, който постоянно се създава, постоянно е under construction, постоянно се развива, постоянно се променя.
Колкото повече съзнателно си позволяваме да бъдем (да създаваме) автентичен себе си, толкова по-енергични ставаме. Крайната цел е да си в мир с това кой си в този момент и свободно да бъдеш себе си независимо къде си и с кого си, независимо дали ще бъдеш приет или отхвърлен – така няма вътрешна разпокъсаност, която коства много енергия. Автентичността създава вътрешна консистентност и тази вътрешна консистентност е всъщност най-стабилната основа, на която стъпваме, за да имаме смелост и кураж да мечтаем и да реализираме целите си.
2. Феноменът „множествена личност“. В психологията отдавна се знае, че във всеки от нас има много личности, които са с различни дарби, различна интелигентност, различен капацитет и т.н. Някой личности са по-ясно изразени, други не чак толкова, а трети – почти не са развити – при всеки човек е различно. И всъщност ако не разбираме и не можем да управляваме подобаващо тези личности вътре в „себе си“ – това създава вътрешна конфликтност, хаби ни доста енергия и в крайна сметка на повърхността ни оставя изморени и неуспешни.
Ако погледнем на „себе си“ като на една организация, то идеята е, че ако хората, които работят в тази организация (различните личности в нас) не намерят начин да се сработят, а вместо това постоянно си пречат – организацията („себе си“) съвсем естествено ще се разпадне.
Най-баналният пример, който мога да дам тук е за детето в нас и възрастния в нас, които със сигурно всеки от нас притежава в себе си. Детето в нас иска да играе, да се разсейва, да е безотговорно. На него не му пука за цели, за планове, за визия. То иска приключения и игра. От друга страна обаче – възрастния в нас иска да бъдем сериозни, да си поставяме и постигаме значими цели, да чувстваме, че се развиваме и да не се разсейваме с глупости. Той държи на стриктност и отговорност! Ако дадем изцяло превес на детето в себе си, то ние ще живеем доста безхаберно – от днес за утре, без да имаме план за живота си, а дори и да имаме някакъв план – то ние постоянно ще се разсейваме с хиляди други неща и в крайна сметка нищо няма да може да докарваме до край. В този случай никак няма да се чувствам пълноценни, защото не задоволяваме нуждата си от развитие, която единствено възрастния в нас, с неговата строгост и отговорност може да осъществи. Ако обаче дадем изцяло превес на възрастния в себе си – ние вечно ще сме все залисани в планове, в изпълнението им, в точни графици. Ще сме постоянно сериозни и загрижени. В този случай също няма да се чувстваме удовлетворени, защото ще ни липсва играта, безгрижието, цветността в живота, които внася личността на детето в нас.
И в двата случая посочени по-горе ние създаваме вътрешна конфликтност, защото даваме превес на една личност в нас и пренебрегваме друга, която обаче също има нужда от изява, за да се чувстваме цялостни и пълноценни.
За да се справим с тази вътрешна конфликтност ние следва да умеем да управляваме добре личностите в себе си така че всяка от тях да получи нужната изява и те заедно да работят добре в екип – т.е. следва да се научим бъдем умели мениджъри на себе си. :) Това, което правят умелите мениджъри е да разделят една голяма задача на по-малки задачи и за всяка по-малка задача назначават най-подходящия за нея човек да я изпълни. В случая нашата задача е „пълноценно живеене на живота„. Двете под задачи са „работа, цели, развитие, отговорност„, която възлагаме на възрастния в нас и „игра, приключения, безотговорност„, която възлагаме на детето в нас. :) Не даваме превес на едното за сметка на другото, не позволяваме на детето да се меси в работата на възрастния и обратно (това би ми създало вътрешна конфликтност и следователно голяма загуба на енергия да поддържам тази борба), а просто им помагаме да работят в екип, така че главната задача да бъде изпълнена добре. Възрастният и детето в нас работят добре в екип по следния начин – когато е времето ни за сериозни цели – даваме превес изцяло на възрастния и отговорния в себе си и не позволяваме детето постоянно да ни разсейва с какво ли не. А когато е време за игра – даваме превес изцяло на детето в нас, позволяваме си да бъдем безотговорни и не обръщаме внимание на възрастния, който понякога дудне колко работа имаме за вършене. :) Когато имаме ясно уточнени граници и задачи за всяка личност, т.е. когато управляваме добре личностите в себе си – ние постепенно преминаваме от вътрешна конфликтност към вътрешна екипност, което отново ни позволява да бъдем по-консистентни, от която основа имаме повече енергия да започваме, създаваме и довършваме значими проекти за нас. :)
Тази идея за умело управляване на различните личности в нас може успешно да се използва за всички останали личности, които всеки от нас има в себе си. Например аз съм човек, който пише и искам това, което пиша да е интересно, полезно и добре обяснено за останалите хора. Това означава, че аз в т.нар. „себе си“ имам още две доста изразени личности – отявлен творец и още по-отявлен перфекционист. :) И ако аз не разбирам добре наличието на тези две личности в мен и не им създам ясна схема за екипност между тях, те биха били в постоянна борба, която би ми коствала много енергия – просто защото хаотичността на твореца и в пълна противоположност с изрядността на перфекциониста. :) Голяма част от хората се отказват да творят именно, защото не са способни (не знаят как) да се справят с перфекционизма си. Друга част от хората продължават да творят, но изцяло пренебрегват перфекционизма, защото смятат, че той им пречи на творчеството и така остават просто едни разпилени творци, които никога не успяват да вкарат творчеството си в структура, която например да им носи достатъчно пари. :) Това не е оптимален начин на живот. Творецът и перфекционистът в нас наистина не могат да работят едновременно и заедно. Но могат чудесно да работят в екип! :) Това се случва само ако съзнателно се научим да бъдем умели мениджъри на себе си. А както казах – умелите мениджъри просто разбиват една голяма задача на под задачи и след това за всяка под задача назначават най-подходящата за изпълнението й личност. Точно каквото правят умелите мениджъри в големите компании. :)
В случая ако моята задача е „писане на книга“ и не се съобразя с разделението творец и перфекционист, като отделни личности в мен – то писането на тази книга може да се превърне в едно доооста натоварващо и изтощаващо начинание. Например докато пиша, ще се втурвам да редактирам, което е доста изнервящо. Или пък ще имам вдъхновение да пиша хаотично, но няма да си го позволявам, защото ще искам едновременно с това да създам структура на текста и т.н. Такива ситуации ще ми създават постоянна вътрешна конфликтност между твореца и перфекциониста в мен и в крайна сметка могат дори да ме откажат да си напиша пустата книга. Ако обаче аз реша да съм умел мениджър на себе си ще разделя голямата задача „писане на книга“ не две под задачи – 1. „писане на чернова“ и 2. „редакция на чернова„. След това ще възложа първата задача на твореца, а втората на перфекциониста и от там насетне единственото, което трябва да направя е когато работя по черновата да следя да дам изява изцяло на твореца и да не позволявам на перфекциониста да му се бърка в творческото писане. А когато е време за редакция – оставям хаотични творец настрана и давам превес на перфекциониста, който да оформи текста да бъде лесно четим, с добра структура, изказ и използвани подходящи думи. По този начин твореца и перфекциониста в мен не си пречат, а работят заедно, за да изпълня основната главна задача „написана книга“. :)
Когато сме умели мениджъри на личностите в себе си – ние припознаваме отделните главни личности в себе си и вместо да им позволяваме да се борят помежду си и така да хабим енергия, ние им създаваме организация, чрез която всяка личност да получи изява и заедно да вършат максимално ефективно работата си. :)
Според вашия живот – вие може да имате други личности в себе си (баща и съпруг, съпруг и мъж, майка и жена, жена и съпруга, и т.н. ). Тези личности могат да се променят според етапа на живот, в който сме, но идеята е да разпознаваме личностите в себе си и вместо да ги подтискаме една за сметка на друга, да намираме начин да организираме времето и живота си така, че да зачетем и дадем изява на всяка една от тези личности. Защото ако някоя от тези личности остане потисната – тя създава огромна вътрешна конфликтност, която ако не се реши само се задълбочава и ни хаби все повече и повече енергия.
Bottom line – Преминаването от вътрешна конфликтност към вътрешна екипност се случва в две стъпки:
- Преминаване от „играене на роли“ към автентичност;
- Учим се да бъдем умели мениджъри на различните личности в себе си.
:)
Ако ние, съзнателно или несъзнателно, сме постоянно заети да решаваме вътрешните си конфликти е съвсем естествено, че няма да ни остава енергия бързо и адекватно да изпълняваме целите си, и да напредваме в живота. Ето защо, ако искаме да имаме висока енергия, една от важните насоки е съзнателно да забелязваме какви вътрешни конфликти имаме и да откриваме начини, по който да превръщаме тази вътрешна конфликтност във вътрешна екипност. Когато имаме тази вътрешна консистенстност – тя ни служи като стабилна основа, от която по-смело, уверено и с кураж да бъдем себе си, да започваме и довършваме целите си докрай. :)
Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) Или директно се запишете заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)