Решението да живееш с радост независимо от това какво ти се случва.

Решението да живееш с радост независимо от това какво ти се случва.

Tony Robbins

Човешкият ум не е създаден да ни прави щастливи и удовлетворени. Той е създаден, за да ни помогне да оцелеем. Поради тази причина този 2 милиона годишен орган постоянно търси какво не е наред, фокусира се върху това какво може да ни нарани така, че да може да се спасим от тази опасност.

Ако ти или аз оставим този остарял софтуер в главата ни да управлява живота ни, какъв е шансът да се наслаждаваме на живота?

Естествената природа на всеки неуправляван ум е да бъде в състояние на оцеляване, постоянно идентифициращ и преувеличаващ потенциалните заплахи в живота ни. Резултатът: живот изпълнен със стрес и тревожност.

Повечето хора живеят по този начин, тъй като това е начинът с най-малко съпротивление. Те взимат несъзнателни решения, основани на тези заложени оцеляващи модели и така стават жертви на собствения си ум. Те живеят с предположението, че да си постоянно тъжен, разгневен, ядосан, стресиран, уплашен е неизбежна част от живота – т.е. те смятат за неизбежно да живеят в страдащо състояние.

Но аз съм щастлив да ви споделя, че има и друг начин на съществуване: такъв, който включва съзнателно управление на мислите ни така, че умът да ни подкрепя, а не да ни унищожава.

Нека изясним разликите между двете емоционални и ментални състояния:

Красиво състояние.

Това е когато чувстваш любов, радост, благодарност, свързаност, игривост, лекота, креативност, вътрешен отклик за действие, загриженост, развитие, любопитство или признателност. Тогава ти си в красиво състояние. В това състояние ти знаеш какво трябва да направиш и го правиш. Усещаш духът и тялото си живи, и сякаш винаги успяваш да дадеш най-доброто от себе си. Проблемите изглеждат преодолими и всичко се случва по един лек, и отпуснат начин. В хармония си със себе си и с това, което се случва.

Страдащо състояние.

Това е състояние, в което си разочарован, раздразнителен, претоварен, обидчив, прекалено стресиран, безпокоиш се, ядосваш се или си в постоянен страх. Тогава си в страдащо състояние. Всеки един от нас е изпитвал тези и хиляди други „негативни“ емоции, дори и не винаги да си го признаваме. Хората, които постоянно напират да постигат все повече предпочитат да мислят, че са стресирани, а не изплашени. Но „стрес“ е просто думата, която ачийвърите използват вместо страх. Ако проследя следата на вашия стрес, тя ще ме заведе до вашите най-дълбоки страхове.

Всеки от нас има своя любим начин на страдание. Въпросът ми към вас е: Какъв е вашият начин да страдате? На коя енергийно подкопаваща емоция се отдавате най-често? Тъга? Чувство на безсилие? Разочарование? Гняв? Отчаяние? Самосъжаление? Завист? Безпокойство? Тези специфични детайли нямат никакво значение, защото всяко едно от тях е състояние на страдание. И цялото това страдание е просто резултатът от един неуправляван ум, който е настървен да търси проблеми и да прувеличава тяхното значение в главата ни.

Помислете за скорошна ситуация, която ви е причинила болка или страдание – момент, в който сте се почувствали ядосан или раздразнен, или претоварен, или тревожен. Всеки път когато чувствате такива емоции, вашето усещане за страдание е причинено от вашия неуправляван ум, който ви въвлича в един или няколко от три конкретни модела на възприятие на света.

Съзнателно или несъзнателно вие се фокусирате върху поне един от следните модели на мислене водещи до страдание:

  1. Модел на мислене „Загуба“. Когато се фокусираш върху загубата ти ставаш убеден, че конкретен проблем ти е причинил или ще ти причини загуба на нещо, което е стойностно за теб. Например – имаш конфликт с партньора си и това те оставя с усещането, че ти си изгубил любовта или уважението му. Но не е задължително някой друг да е направил нещо или да не е направил нещо, за да усещаш някакво чувство на загуба. Това усещане за загуба може да възникне и поради това, че ти самия си направил нещо или не си успял да направиш нещо. Например – отложил си изпълнението на някаква задача и така си загубил бизнес възможност. Когато и да повярваме в илюзията на това, че сме загубили нещо, ние страдаме.
  2. Модел на мислене „Имам по-малко“. Когато и да се фокусираш върху идеята, че имаш по-малко или ще имаш по-малко – винаги ще страдаш. Например – може да станеш убеден, че заради нещо, което се е случило ти имаш по-малко радост, по-малко пари, по-малко успех или нещо друго, което ти причинява болка. Отново – усещането за това, че имаш по-малко може да бъде причинено от нещо, което ти или някой друг е направил или не е направил.
  3. Модел на мислене „Никога“. Когато се фокусираш или бъдеш консумиран от вярването, че ти никога няма да имаш нещо, което е стойностно за теб – например любов, радост, уважение, богатство, възможности – ти си обречен да страдаш. Този модел на възприятие е най-сигурният път към болката. Нали помните – нашият ум винаги се опитва да ни въвлече в оцеляващ начин на мислене. Така че ако му подадете „никога“ той ще го направи да изглежда нещо наистина непреодолимо. Например ако след заболяване или злополука, или след някакъв спор с близък човек – вие може да се въвлечете във вярването, че „никога“ няма да може да преодолеете този период. Но това не е истина!

Тези три модела на мислене са виновни за повечето, да не кажа – за цялото страдание, което изпитваме.

И знаете ли кое е най-побърканото в цялата история?

Няма значение дали проблемът е истински или си го въобразяваме! Върху каквото се фокусираме, това чувстваме – независимо от това какво се случва в действителност.

Случвало ли ви се е някога да мислите как някой ваш приятел е постъпил супер зле с вас? Вие ставате много ядосан и разочарован. Обаче изведнъж разбирате, че сте сгрешили и човека не е заслужил тези обвинения.

В огъня на вашето страдание, когато всички негативни емоции се въртят в главата ти, реалността изобщо няма значение. Твоят фокус е създал тези емоции и те създават това, което преживяваш в момента. Обърнете внимание, че повечето, ако не цялото ни страдание е заради това, че се фокусираме само върху себе си, върху това какво може да загубим, от какво имаме по-малко и какво никога няма да имаме.

Ето я добрата новина: когато знаеш за тези модели на мислене и фокусиране, ти може систематично да ги промениш и така да се освободиш от това постоянно страдане. Всичко започва с това да разбереш, че излизането от тази ситуация става с взимане на съзнателно решение.

В крайна сметка всичко опира до силата на нашите решения.

Или ти управляваш своя ум или той теб. Тайната на това да живееш прекрасен живот е да се научиш да управляваш ума си. Само това определя дали ще живеем в състояние на страдание или в красиво състояние.

Нашият живот зависи не от обстоятелствата, а от нашите решения. Ако погледнеш в последните 5 – 10 години съм сигурен, че може да се сетиш за решение или няколко решения, които изцяло са променили живота ти. Може да е решение за това къде ще учиш, каква професия си избрал да работиш, за кого си се оженил. Поглеждайки на това решение днес, можеш ли да видиш колко различен би бил живота ти ако беше взел различно решение? Такива и всички останали решения определят посоката на живота ни и могат да променят съдбата ни.

Какво е най-голямото решение, което може да направиш в твоя живот точно сега? В миналото бих ти казал, че това, което има най-голямо значение е това с кой ще решиш да прекарваш времето си, кой ще решиш да обичаш. Все пак хората около теб много силно ще повлияят на това в какъв човек се превръщаш.

Но в последните две години мисленето ми еволюира. Това, което осъзнах е, че единственото най-важно решение в живота ти е следното: Ангажираш ли се с това да бъдеш щастлив, независимо какво ти се случва?

С други думи: „Готов ли си да се радваш на живота не само когато всичко е наред, но също и когато всичко е срещу теб, когато се случват несправедливости, когато някой те предаде, когато загубиш нещо или някой, който обичаш дълбоко или когато изглежда, че никой не те разбира и уважава?“

Ако не вземем категорично решение да спрем да страдаме и да живеем в красиво състояние, нашият оцеляваш ум ще създава страдание всеки път когато нашите желания, очаквания или предпочитания не се осъществят. И това ще бъде една огромна загуба на живота ни.

Това е решение, което може да промени всичко в живота ти, от днес. Но не е достатъчно да кажеш „бих искал“ да направя тази промяна или „предпочитам“ да бъда щастлив независимо от всичко. Не е достатъчно! Ти трябва да се ангажираш с това решение, да направиш всичко каквото е нужно, за да го изпълниш и да отрежеш всяка възможност да се върнеш назад. Трябва на 100% категорично да вземеш решение и да поемеш отговорност за състоянието си и начина, по който ще живееш от тук насетне.

Идеята е да теглиш чертата и да си кажеш: „Омръзна ми да страдам! Ще живея с радост дори в моментите, които не харесвам, защото животът е твърде кратък да страдам постоянно!“

Ако искате напишете си на един голям лист: „Взимам решение да живея с радост, независимо какво ми се случва!“ и може да си го сложите на стена, където ще го виждате често, и ще си спомняте за категоричността на решението, което сте взели. :)

Това е част от интервю на Тим Ферис с Тони Робинс. Цялото интервю може да видите тук.

Запишете се да получавате и други мои статии ТУК или още сега се включете в Програмата за изграждане на полезни навици alephia.net, където всеки месец подсилваме вътрешната си среда с нов полезен навик. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *