Защо, ще кажете вие, е нужно да си изградим повече съзнателност в ежедневието?

Ами, защото липсата на съзнателност е основна причина хората да се чувстват нещастни, да не постигат целите си, да отлагат, да се разсейват постоянно, да съсипват отношенията си, здравето си, финансите си. Липсата на съзнателност е основен фактор, който кара хората да страдат и да се провалят в този иначе красиво замислен процес на живеене. :)

Когато един човек живее несъзнателно – той живее на автопилот. Той изцяло и автоматично следва вярванията и моделите си на поведение без изобщо да се замисля къде го водят те и дали са от полза за него или не. Автоматично палиш цигара, за да се успокоиш. Автоматично пиеш, за да ти стане „по-весело“. Автоматично следваш разсейванията, за да си „починеш“ от работата. Автоматично харчиш парите си за глупости. Автоматично обиждаш, когато някой обиди теб. Автоматично се изнервяш, когато някой те засече на пътя. Автоматично се караш, когато нещо не ти хареса. Автоматично осъждаш когато някой сгреши. Или автоматично си страдаш тихичко, защото може би дълбоко в себе си вярваш, че страданието е пътят!? :) И т.н., и т.н. Накратко – когато живееш несъзнателно, ти живееш изцяло на автопилот, без дори да разбереш какво ти се случва. Това е един доста изтощаващ модел на живеене, защото ти само реагираш, реагираш, реагираш. Ти си пълноправен изпълнител, роб на своите вярвания и модели на поведение, които не се знае от къде си придобил, и които в повечето случаи те карат да страдаш. Тогава ти не избираш как да живееш, а просто автоматично реагираш на живота и той те размята на всички възможни страни като водорасло в море.

Изборът, като функция на живота, възниква единствено и само когато си съзнателен. Изборът възниква тогава, когато вместо автоматично да последваш подтика си да направиш нещо, да се изнервиш, да обидиш, да осъдиш, да купиш, да запалиш цигара, да напсуваш – спреш и решиш съзнателно дали да го направиш или не. Съзнателността отваря пространство в настоящия момент и ти дава право на избор. Например, ако докато вършиш важна за теб задача и ти възникне подтик да се разсееш – ако си съзнателен, вместо да последваш подтика на ума да се разсее и автоматично да отвориш фейсбук, може да забележиш желанието за разсейване, но да избереш да продължиш с фокус към задачата си. Ако не си съзнателен обаче, ти сляпо следваш подтика си, подминаваш това пространство на избор и автоматично отваряш фейсбук. Тогава ти нямаш избор в тази ситуация. Ти пропускаш избора. Ти си прекалено зает да реагираш, да си роб на импулсите на ума или емоциите си. :) И така е с всичко друго в живота. Изборът се появява като опция само когато има съзнателност. Изборът е продължение на съзнателността.

След като забележиш пространството на избор – съзнателността включва и да вземеш израстващия за теб избор, дори и това да не ти е много удобно. :) Съзнателността има смисъл единствено и само ако проявиш дисциплина да бъдеш полезен за себе си. 

Да, съзнателността ти отваря пространство на избор. Но ако не избереш да бъдеш полезен за себе си, а останеш на същото ниво – изхвърляш избора, който имаш на боклука. Дисциплината не звучи много секси и дори много хора я имат като антипод на живеенето в лекота, но всъщност тя е по-важната част от съзнателността. Защото няма никакво значение дали си съзнателен или не ако нямаш дисциплината да направиш полезния за теб избор и да израстеш. Срещала съм прекалено много съзнателни хора, които продължават ежедневно да разрушават тялото си с цигари и вредна храна. Или такива, живеещи автоматично според вярвания, които ги ограничават и ги карат да страдат. Или такива, които изкарват една голяма част от ежедневието си в гняв, обида или оплакване. Такива, които продължават да толерират разрушаващи връзки или работа. Или постоянно разсейване и отлагане на важна за тях дейност. Когато си говориш с тях – виждаш, че да, те са съзнателни – наясно са, че това им вреди и ги наранява, но продължават да го правят. Признавам си – и аз понякога го правя. Но сори, хора, това не е зряла съзнателност. Зряла съзнателност е когато не просто във всяка ситуация видиш избора, който те развива, но и дисциплината да направиш този избор, а не отново да се отдадеш на лесния и увличащ комфорт, омраза, мързел или негативност. 

Нещо, което е изключително важно да се разбере тук е, че зрялата съзнателност не изисква от нас да сме перфектни и винаги на 100%! Не! Никой не изисква от нас да се давим в крайности както ни приканват глупавите еротични представи на ума. Зрялата съзнателност е процес на наблюдение и дисциплина да правим полезни за нас избори в 80% от времето. В останалите 20% – идете, сипете си едно, запалете цигара, напсувайте съседа, ако му е дошло времето! Пуснете си новините да ви залеят с глупости. Оплачете държавата. И себе си. Поплачете си. Пуснете в отпуска „най-добрата“ си версия. Наспете се. А на следващия ден – просто се върнете към своята съзнателност и дисциплина. :)

Ще разберете, че сте култивирали достатъчно съзнателност и дисциплина в себе си когато 80% (повтарям – 80%, а не 100%!) от изборите ви в деня са осъзнати и полезни за цялата ви система: ум-тяло-дух. Тогава вече знаем със сигурност, че сме като живота – вечно учещи се, израстващи, живи и значи вървим напред, ставаме по-здрави, по-вдъхновени. По-богати. По-щастливи. По-живи. Правим ежедневен осъзнат избор към израстване.

Начинът, по който ви предлагам да практикуваме повече съзнателност в ежедневието си е като отделяме 3 до 5 секунди на ден, два пъти на ден. Толкоз. :) За да си спомняме да внасяме повече съзнателност в живота си – ще използваме гонг. :) Може да си инсталирате това или друго приложение за телефон, което си харесате. Настойте си гонга да удря два пъти през деня – може преди обяд и след обяд, или както вие изберете.

Ето и 3-те стъпки, чрез които ще практикуваме съзнателност:

1. Гонга удря и веднага спираме каквото правим;

2. За 3-5 секунди наблюдаваме себе си. :) Минаваме мислено през тялото. Ако някъде усетим напрежение – отпускаме. Обърнете внимание какво мислите. Ако сте в режим на осъждане или негативност към друг или себе си – успокойте се, опитайте да разберете другия или себе си. Ако сте изтощени от някакво чудене – минете в режим на категоричност и вземете решение. Ако сте се „закачили“ за някаква глупава история, която ви кара да се чувствате зле – спомнете си, че това не е истина, а просто история – вашата интерпретация за нещата. Променете историята с по-вдъхновяващата. Ако се хванете, че вършите работата си с неприязън – опитайте да намерите начин да я изпълните с любов. Проверете в какво емоционално състояние сте. Ако изпитвате гняв към някого – простете му! Ако се самосъжалявате – спрете и опитайте да видите поне 3 възможности за себе си. Ако изпитвате страх – отпуснете се, опитайте да трансформирате страха в ентусиазъм и действайте. След като гонга удари – просто спрете за 3-5 секунди и проверете как се чувствате физически, емоционално, ментално. И ако има нужда – върнете се към естественото си състояние на радост и вдъхновение от живота. Усмихнете се. :) 

3. Продължаваме деня с ентусиазъм напред. :)

Това е! 3-5 секунди на ден, два пъти на ден. С времето – това може би ще се превърнат в едни от най-любимите секунди в живота ви. :) Време, в които с интерес и любопитство да се наблюдаваме, да си спомняме, че имаме избор и да правим полезен за себе си избор.

Изграждането на повече съзнателност е много забавен процес, защото изисква от нас да бъдем като живота. Да бъдем живи и да се развиваме. Верно, това изисква време и усилие! :) Но ние може да дадем това време и да направим това усилие, нали така!? Като, разбира се, не забравяме, планирано или не, да съгрешаваме по пътя. С практиката – съзнателността става като игра. И наградата от тази игра е по-щастлив, богат и продуктивен живот. :) Накрая изведнъж – ще се събудите в живота на чудесата. В съзнателния живот. :)

Ако желаете да изследвате себе си със съзнателност и други полезни навици – може да се включите заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)