Умението да се сближаваме със страховете си

Умението да се сближаваме със страховете си

courage

Колкото повече наблюдавам себе си и хората около мен, толкова повече виждам как нашите страхове ни дърпат назад и ни пречат да живеем така както наистина бихме искали да живеем.

Страховете ни спират да си потърсим работа, която наистина да ни вдъхновява. Страховете ни спират да се свързваме с нови хора или да задълбочим връзката си с тези, които вече са до нас. Страховете ни спират да си тръгнем от онова, което вече не ни носи радост. Страховете ни карат да отлагаме работата си по значими за нас проекти, защото често задачите по тези проекти са ни изцяло неясни и сложни, и не знаем какво изобщо ще излезе накрая.

Страховете засягат всяка една важна сфера от живота ни и ни пречат да живеем така, както бихме искали да живеем.

Двата основни вида страх са: страх от несигурността и страх от това, че не сме достатъчно добри. В основата си тези два вида страх са едно и също нещо, защото реално нас ни е страх от несигурното бъдеще, защото си мислим, че ние не сме достатъчно добри, за да се справим успешно с тази несигурност.

Когато ни е страх, ние рядко си позволяваме да мислим за това. Обикновено ние не искаме да чувстваме тези страхове и веднага щом ги срещнем, автоматично ги игнорираме, и се заемаме с нещо друго – познато и удобно. Нашата най-честа стратегия е да се държим заети с много други „важни“ дейности, за да не мислим за нещата, които нашата нервна система припознава като страшни.

Например ако ваш приятел ви покани на събиране, където може да се запознаете с по-успешни хора или там ще има готини мъже/жени, някой от които може да се окаже половинката ви… вие може и да искате да отидете на това събиране, но заедно с това обикновено веднага ви възниква несъзнателен страх, че може да бъдете игнорирани и незабелязани от тези по-успешни хора. Че вие не сте на достатъчно високо ниво за тях. Че никой няма да ви хареса. Че няма да може да намерите обща тема с тях.

Веднага щом ви поканят, вие чувствате страха. Но без да забележите, че той е във вас. Тогава автоматичната, несъзнателна реакция на повечето от нас е веднага да игнорираме това неприятно чувство като просто започнем да мислим за нещо друго. Казваме си: „Ще помисля после дали да ида или не“ и се заемаме с нещо друго.

Реално, в момента, в който игнорираме страха чувстваме облекчение, защото започваме да правим нещо друго – много по-удобно и познато за нас. Да игнорираме страха е стратегия, която ни позволява да се почувстваме по-комфортно и така оставаме с впечатлението, че тази стратегия работи. И тя наистина работи, но краткосрочно.

В дългосрочен план обаче, ако игнорираме страха и заради това не отидем на събирането –  това може да ни накара да се чувстваме доста зле. Може да ни накара да се обвиняваме за това, че не сме добри в това да се сприятеляваме. Че не си позволяваме да създаваме нови контакти и това може би спира развитието ни. Може да ни накара да се почувстваме самотни. Може да ни накара да се свием и изолираме още повече от света.

Да избягваме страховете си когато се появят – това наистина ни носи краткосрочно облекчение, но в дългосрочен план – това е стратегия, чрез която си създаваме един много, много неудовлетворен и труден живот.

Игнорирането на страховете повлиява зле всички области на живота ни:

  • Може да избягвате трудността от това да седнете и да разгледате финансовите си проблеми, защото не смятате, че може да се справите с тях и това да влошава все повече положението ви;
  • Може постоянно да игнорирате нуждата да спрете да пушите, защото ви е страх, че няма какво да ви успокоява от непрестанните проблеми и това да причинява вреда на здравето ви… и това на децата ви;
  • Може да отлагате работа по значим за вас проект, защото седите и се чудите дали може да се справите и така да разтакавате работата си с години, което постоянно ви кара да се чувствате зле от себе си;
  • Може да избягвате да се разделите с бизнес или личен партньор, защото ви е страх, че няма да успеете да се справите сам занапред или ви е страх, че близките ще ви отхвърлят;
  • Може да не искате да изградите даден полезен навик, защото не мислите, че може да сте достатъчно добър в изпълнението му и затова смятате, че няма смисъл изобщо да го започвате.

В дългосрочен план игнорирането на страховете ни просто не работи. То прави положението ни все по-лошо и по-лошо.

Би трябвало да има някаква друга адекватна алтернатива! Някакъв по-добър начин да живеем! Нали? Не си мислите, че някой ни е поставила на тази Земя само, за да бягаме в несвяст от страховете си и така да си създаваме неприятен живот, нали?

Аз категорично отказвам да вярвам в подобен сценарий!

Ок! Тогава каква е алтернативата на това да игнорираме и да бягаме от страховете си?

Алтернативата е да развием умението си да се сближаваме с тях! :) Да се научим не просто да живеем със страховете си, но и да умеем да вървим напред заедно с тях. Да бъдем близки спътници с тях.

Помислете само, представете си го – как би изглеждал животът ви ако страховете не ви спираха да казвате това, което искате да кажете? Как би изглеждал животът ви ако страховете не ви спираха да правите това, което искате да правите?

Може би тогава всички щяхме да започнем да живеем живота си така както винаги сме искали да го живеем!

По дяволите, не е ли това една наистина вълнуваща възможност? Не е ли това една уникална възможност да превърнем оставащите си години живот в нещо ценно, смислено, израстващо, радващо ни?

Ами, разбира се, че е! :)

Ок, как да го направим това? Как развиваме умението си да се сближим със страховете, които ни възникват ежедневно, дори ежечасно понякога?

Предлагам ви 4 насоки, които можем да упражняваме и смятам, че много биха ни помогнали:

  1. Съзнателност. Ако започнем да се наблюдаваме в ситуациите, в които ни е страх – това, което ще забележим е, че ние много рядко изобщо признаваме, че ни е страх и рядко си позволяваме да чувстваме нашите страхове. Ние обикновено директно бягаме от тях и се преструваме, че ги няма, сякаш страховете ни са някакви зверове, които искат да ни унищожат. Те обаче не са! Затова ви предлагам да внесем малко съзнателност като просто започнем да забелязваме моментите, в които ни е страх и вместо да избягаме – да си позволим да усетим какво всъщност е чувството да ни е страх. Да проверим дали можем да поостанем с това чувство за малко. И тук нямам предвид да продължим да си разказваме разни истории в главата за това от какво ни е страх, защо ни е страх, колко е страшно и какво може да стане, а имам предвид да изхвърлим тези истории от главата си и просто да почувстваме как се усеща страха вътре в тялото ни, как се усеща физически. Какво е физическото усещането да те е страх.
  2. Чувстваме страховете с тялото си. Забелязваме какво се случва с дишането ни, със сърцето ни, с будността ни. Може би усещаш напрежението в тялото? Може би усещаш свитост в стомаха? Може би усещаш тежест в гърдите? Може би сърцето ти променя ритъма си? И може би тези усещания постепенно се променят, постепенно намаляват? Идеята тук е вместо да избягаме, да останем и да наблюдаваме с любопитство какво е всъщност усещането да те е страх? :) Ако в една ситуация, в която ни е страх, вместо несъзнателно да избягаме, останем и наблюдаваме какво се случва – ще забележим нещо много интересно. Ще забележим, че напрежението в тялото, свитостта в корема, тежестта в гърдите, ускореното биене на сърцето – всичко това не е кой знае колко голяма работа. Че ние всъщност можем да го понесем. Ще забележим, че биенето на сърцето е ок да го има. Свиването в корема е ок да го има. Напрежението в тялото е ок да го има. Всичко това дори е приятно да го има. :) Ще забележим, че всъщност усещането да те е страх е готино, защото е много разбуждащо! И ще разберем, че ако останем да го наблюдаваме – това усещане за страх постепенно намалява. То трае само 5…6 минути, а след него остава само събудената ни същност, от която толкова имаме нужда. Ако няколко пъти практикуваме това, разбираме, че вместо да бягаме от страха – ние всъщност може да останем с него! Можем да се докоснем до него. Да проявим любопитство към него. Да си позволим да бъдем събудени от него. Колкото повече си позволяваме да чувстваме страха без да бягаме, толкова повече задобряваме в умението си да се сближаваме с него. И да имаме куража да вървим напред заедно с него. :) Ако избягаме когато ни е страх, ние отново се връщаме към „заспало състояние“. Но ако когато ни е  страх останем – страхът ще отмине и ще ни помогне да се събудим.
  3. Изграждаме доверие към себе си. Страхът от това да бъдем отхвърлени, страхът от това да бъдем наранени, страхът от това да не сме достатъчно обичани, страхът от това, че няма да бъдем признати, страхът от това, че няма да се справим достатъчно добре – всички тези страхове просто възникват в нас, в различни ситуации. Ние не можем да избегнем тези ситуации. Те просто се случват. И когато се случат единственото важно нещо е да си спомним, че ние може да се справим с тях. Ние може да се справим с каквото и да възникне на пътя ни. Ние до сега сме минали достатъчно трудни ситуации и е повече от очевидно, че можем да имаме доверие в себе. Можем да се справим с каквото и да се случи. Дори в несигурността, дори ако бъдем критикувани, дори ако бъдем отхвърлени, дори ако бъдем наранени. Ние ще успеем да сме ОК, въпреки всички тези неща;
  4. Прегръщаме несигурността. Никой от нас не харесва усещането да нямаш стабилна основа под краката си. Затова и несигурността ни изглежда толкова страшна. Ние искаме сигурност, стабилност, да може да контролираме нещата, събитията, хората в живота си. Но животът е пълен с несигурност. Пълен е с непостоянство, клатушкане, хаос. И вместо това веднага да предизвиква нашите страхове, ние можем да се опитаме да прегърнем тази несигурност. Да я видим като нещо красиво. Като възможност животът ни постоянно да се обновява. Като галантен подтик да живеем малко по-разнообразно. Като начин често да се изненадваме с това: „какво ли може да се случи сега“. :) Може да използваме несигурността като средство да упражняваме умението си да се доверяваме на живота. Да се доверяваме, че ако нещо се случва – значи може би е време за промяна. За нещо ново. И ние е нужно да преосмислим това, което е било до сега. Ние можем да приемем нестабилността в живота си като възможност да започнем за милионен път отначало. Милионен шанс за нас да създадем малко повече разнообразие, малко повече изненада, малко повече радост в дните си. В крайна сметка – ние можем да намерим вдъхновение, подтик, кураж в това, че нещата никога не са едни и същи. Ние може да прегърнем несигурността и вместо да ни е страх от нея, да я приветстваме когато се случи и да наблюдаваме с любопитство по какъв нов начин може да се подреди животът ни. Това звучи като добър подход, нали? :)

Съзнателност за моментите, в който ни е страх – да ги забележим и вместо да избягаме, да останем с тях, да усетим страха физически, да се доверим, че ние може да се справим и да прегърнем несигурното бъдеще. Това са 4-те насоки за сближаване със страховете ни. Истината е, че нито една от тези 4 насоки не е лесна за упражняване.

Но, както повечето от нас знаем от опит – да бягаш цял живот от страховете си също не е лесна работа! Тогава дори нямаш шанс да успееш да живееш така както искаш.

Умението да се сближаваме със страховете си е път на съзнателност и на ежедневна практика, в която намираме куража да не бягаме, а да си позволяваме да чувстваме нашите страхове и да продължаваме напред заедно с тях. И докато се упражняваме в това умение, ние постепенно увеличаваме своята самоувереност, способността си да се справяме с трудни ситуации, ставаме по-смели, рискуваме повече, започваме да си вярваме и да се уважаваме повече. А междувременно откриваме, че всичко това не ни плаши, а ни носи повече будност, радост и смисъл в дните, отколкото каквото и да било друго.

Тогава разбираме, че умението да се сближаваме със страховете си е едно от най-важните умения, които бихме могли да изградим в живота си. :) 

Задачи за размисъл и практика:

  1. Помислете какво ви е страх да кажете или направите в този момент и по какви начини игнорирате тези ваши страхове?
  2. Помислете по какви начини страдате заради това, че игнорирате тези страхове?
  3. Следващия път, в който сте в ситуация, в която усетите, че някой от вашите страхове се надига – вместо да бягате, останете там. Обърнете внимание как точно усещате страха физически във вашето тяло. Позволете си да почувствате какво е физически усещането да те е страх. Наблюдавайте го. Опитайте да останете с него за минута и обърнете внимание как напрежението малко по малко отминава. Обърнете внимание, че страхът всъщност не е кой знае колко голяма работа. Той е само няколко минути. И ние може да се справим с него. Ние можем да му позволим да ни събуди и да си отиде. А ние да продължим напред, създавайки си живот, които си струва да бъде изживян! :)

Малко по малко, тренирайки умението да се сближаваме с нашите страхове, разбираме, че нашето сърце е по-голямо от всеки един страх, които възниква в живота ни. :)

Ако тази статия ви е харесала – запишете се да получавате други мои статии ТУК. :) А ако искате да изграждате съзнателност и тренирате умението си да продължавате напред, въпреки дискомфорта – включете се заедно с нас в Програмата за изграждане на полезни навици ТУК. :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *